Днешният модел на растеж е по инерция. Той може да продължи още, но всичкo ще завърши със сълзи. Какво я очаква световната икономика в бъдеще?
Ще се повиши ли стандартът на живот в целия свят, след като бедните страни овладеят новите технологии? Или алчността и корупцията ще доведат до изтощаване на ресурсите, до деградация на природната среда, от която зависи благополучието на човека и процъфтяването ще ни се изплъзне?
Историята на новия век още не е написана. Тя е като роман с отворен край. Разпространяването на благоденствието или стопирането на тази тенденция са еднакво вероятни. В по-голяма степен, отколкото си мислим, бъдещето е резултат от човешкия избор.
Въпреки продължаващата икономическа криза в Европа и САЩ, развиващите се страни демонстрираха бърз икономически растеж. МВФ прогнозира, че страните с развита икономика ще нараснат само с 1.5% през 2013. В същото време растежът на развиващите се страни ще достигне 5.6%, според прогнозите. Развиващите се държави в Азия, задаващи темповете на развитие в днешния свят, ще нараснат със 7.2%. Ръстът на производството в африканските страни южно от Сахара ще бъде 5.7%.
Тези промени са едновременно и дълбоки, и обясними. Технологиите, които някога можеха да бъдат намерени само в богатите страни, в момента принадлежат на целия свят. Проникването на мобилните връзки в африканските държави, разположено южно от Сахара, достига днес 700 милиона абоната. Телефоните помагат да се извършват банкови услуги, в здравеопазването и образованието, да се прави бизнес, да се предоставят държавни услуги и развлечения на бедните. В течение на няколко години голямото мнозинство от страни по света ще имат достъп до безжична широколентова връзка.
Но има и друга истина. Миналата година беше най-горещата в цялата история на САЩ. Около 60% от американската територия беше засегната от сушата. През октомври неочакван силен ураган връхлетя атлантическото крайбрежие около Ню Джърси, нанасяйки щети за около 60 милиарда долара. Проблемите на климата - наводнения, суши, екстремални бури, горски пожари и много друго поразиха и други части на света през 2012, включително Китай, Австралия, Югоизточна Азия, Карибския басейн и региона на Сахел в Африка.
Тези екологични катастрофи се увеличават и стават все по-чести, тъй като отчасти са предизвикани от човешката дейност, например изсичането на горите, ерозията на бреговете, гигантското замърсяване и естествено парниковите газове, които променят световния климат. Новината е в това, че промените в климата - доскоро смятани за заплаха в бъдещето - вече са явна и съществена опасност днес. Учените даже започнаха да наричат нашата ера - антропоцен, стремейки се да подчертаят влиянието на човешкия фактор върху екосистемата на планетата.
От тези обстоятелства се определя и изборът, който трябва да направим и в зависимост от него да тръгнем по пътя на процъфтяването или гибелта. Бързо растящите развиващи се страни не могат просто да следват пътя на растежа на икономиките, по който по-рано са минали богатите страни. Ако те се опитат, то световната икономика ще прегрее планетата. Температурите ще се повишават, природните катаклизми ще зачестят, киселинността на океаните ще се повиши, ще се ускори процеса на изчезване на биологичните видове, защото тяхната жизнена среда ще се разруши.
Човечеството е изправено пред жесток избор. Запазвайки днешния модел на икономически растеж, ние вървим към екологична катастрофа. Възприемайки новия модел на растеж, който ще използва модерните технологии, като широколентови канали за връзки, слънчева енергия, ние, спасявайки планетата, ще можем едновременно да разчитаме и на удължаване на тенденцията към процъфтяване.
Днешният модел на растеж е по инерция. Той може да продължи още, но всички ще завърши със сълзи, докато устойчивото развитие може да ни доведе до дългосрочен просперитет.
Какво трябва да направим, за да напишем щастливия край?
Първо, трябва да признаем, че ние, като глобално общество, трябва да направим избор. За бизнеса, както винаги, това е удобно. Но краткотрайният просперитет е купен с цената на огромни кризи в бъдеще.
Второ, трябва да осъзнаем, че разполагаме с нови мощни инструменти и технологии. Използването на най-съвременните от тях - компютри, сателитно картографиране и др. - ще ни позволят да отглеждаме повече храни с по-малко щети за околната среда; да повишим качеството на здравеопазването както за богатите, така и за бедните, да разпространяваме повече електричество с по-малки парникови емисии, а също така да превърнем нашите градове в по-пригодни за живот и по-здравословни, въпреки че урбанизацията през следващите десетилетия ще увеличи тяхното население с милиард души.
Трето, трябва да си поставим амбициозни задачи през следващите години - да разпространяваме просперитета и да усъвършенстваме здравеопазването, съхранявайки при това нашата планета.
Гордея се с факта, че генералният секретар на ООН Бан Ки Мун ме помоли да помогна за мобилизирането на знания и опит за мрежа, търсеща решения за устойчиво развитие (unsdsn.org). Водещи специалисти от университети, бизнеса, НПО са готови да вземат участие в тази инициатива и през следващите месеци и години да споделят своето виждане за процъфтяващо и устойчиво глобално общество.
*Джефри Сакс е професор в Колумбийския университет, специалист в областта на устойчивото развитие, управление и политика в сферата на здравеопазването. Статията е публикувана в Project Syndicate и Ведомости в превод на БГНЕС.
Проф. Сакс беше съветник на президента на България Петър Стоянов (1997-2001 г.).
