"Когато дойдох в Америка, нямах нищо. Сега имам 500 хиляди долара кредити..."
Тези думи на българин, вече почти американец, ми цитира друг българин - с американски, но и с български паспорт, завърнал се преди месец в България. Името и позицията, на която работи тук, ще запазим в тайна - по негова молба.
Човек има стотици причини да напусне родината си. За да се завърне намира само една.
Това е просто един разговор с човек, решил да се завърне след 13 години, прекарани в Съединените щати. Работел е там за големи IT компании. И тук е на висока позиция - със заплащане, в пъти по-ниско от американското. Съизмерено към българските стандарти, ниво на потребление и пазар - повече от добро.
Средата около него също е от хора, учили, работели и живели най-малко пет години извън България.
Сред приятелите му в САЩ вървят залози кога ще се върне. Засега са 80:20 - в полза на това, че ще се върне до Нова година, срещу малцинство, което му дава година. Не повече.
"Имаше доста хора, които се върнаха, изкараха някакъв период и пак осъмнаха в САЩ. Една позната изкара година и два месеца и пак се върна в Ню Йорк..."
Завръщането му не е социален експеримент. Както се казва на инвестиционен език, рискът е диверсифициран - в САЩ нищо не е скъсал, сметки, карти - всичко е запазено. Просто напуснал работа и спрял да плаща наем. "Ако реша да се върна, ще ми отидат 2-3 месеца да си намеря нова работа..."
Ако по нещо личи, че има надежда домът му да е в България, е фактът, че си е купил жилище тук, не в Съединените щати. А може и да е покупка от гледна точка на инвестиция.
Защо е тук?
Не е тук обаче, защото смята, че държавата е станала по-нормална. (И други го казват...) Решението за завръщане е поради лични причини. Близките му, приятелите са тук. А приятелите там?
"Там събота и неделя висях нонстоп в скайпа. Нямат много време да се събират хората. Всеки живее на голямо разстояние от теб, всеки са го завъртели някакви проблеми, тук социализацията като че ли е по-добра...
А и повечето там ги гони един проблем, какъвто в България го няма - какъв ти е статутът. Защото една част са със студентски визи, работни визи, полулегално или нелегално, така че наред с всички останали проблеми имат още един - емиграционните власти".
Студентите, които имат право да работят официално определени часове, за да плащат обучението и другите си разходи за живот, кооперират легална с нелегална работа. Други работят на втора работа вечер, събота и/или неделя, за да плащат за: първата ипотека, (за втората ипотека), за изплащане на колата и застраховките й, за частното училище на детето...
"Проблемът с парите и това да имаш добро заплащане е навсякъде..."
Съвсем вярно. Има ли значение всъщност къде ще си ипотечен роб - от едната или от другата страна на океана? Там изплащаш къща за $400 000 в по-смотан квартал с 2 до 3% лихва, тук - апартамент за 70 000 евро за над 11% лихва.
Работа, работа, работа, телевизия, скайп/фейсбук. Отвреме-навреме - купон с приятели. И тук, и там започва да става почти еднакво... Различното зависи от усилията на всеки от нас кое те прави щастлив.
"Всичко опира до това да поемеш инициативата. Не да чакаш шансът да те потупа по рамото".
Що за работа е работата
Когато е млад, човек не си дава сметка без какво/кого може да живее. Мечтае за неща, без които смята, че не би могъл да съществува. Събеседникът ми казва, че е отишъл в Щатите на майтап, не с мегаидеи да покори Америка. Не е ли по-лесно, ако вярваш в това?
"Има хора, които чакат звездния си миг. Някои си намират съпруга американка, казват - повече няма да общувам с българи, успяват така, даже има българи, които не смятат да си подновят българските паспорти. В същото време има хора, които, ако се върнат тук, ще живеят по-добре. На някои им изпращат пари от България, но седят там и не се връщат, чакат да се обърнат нещата..."
Всички сме чували от приятелите си в чужбина - особено в САЩ, колко здраво се работи. Но ако това доставя радост на тези, които го правят, защо не? В някои случаи и обстоятелствата си казват думата - потръгне ти малко, видиш се в пари, купуваш второ жилище за инвестиция, но след това лихвата се качва и за да не ти го вземе банката, си намираш втора работа.
А нима тук мнозина не купиха апартаменти с цел да ги дават под наем и да рентиерстват, а сега се изгърбват под тежестта на увеличените лихви? Разбира се, броят им е в пъти по-малко, но и в България налапването с кредити - потребителски и ипотечни, е факт. Разликата е, че в икономика като американската намирането на работа е по-лесно, стига да не те мързи да работиш.
Или просто работиш, за да харчиш. "Познавам хора, чиято месечна вноска за кола е повече от месечния наем - рентва стаичка в краен квартал за $550 на месец, но кара линкълн, който му излиза 720 долара вноската". Е, у нас може да се види човек с джапанки от Илиянци, но с джиесем, който е като за брокер от инвестиционна банка... От тази болест спасение няма.
Първи впечатления
Първите впечатления от родината са като след ръкостискане. Защото са от месец. И са като на турист, попаднал в случаен български магазин.
"Първото нещо, което чуваш, е: Кажете!!! (Изръмжано, както разбирам. Бел.а.) Като им кажеш "Добър ден!", после минават в по-любезна гама. Но първото е не особено приветливо. В САЩ е обратното, прекалено са приветливи и даже знаеш, че лъжат - хем ти се усмихва, хем те приветства и ти радва, хем знаеш, че иска да ти отреже главата..."
"Там всеки си прави нещо специализирано и не иска да прави нещо повече - например чиновник знае една или две форми и извън тях не може и не иска да прави друго. Тук всеки разбира по-малко от много работи".
Няма какво да говорим повече. Все още е турист в родината. Върнал се е, за да търси нещо или някого. Май само за това си струва човек да прекоси океана няколко пъти.
Ипотеки, коли и кока-кола има навсякъде.
