Като дъщеря на актьор комик темата за смеха и това, което го поражда, ми е близка. Детството ми премина в Сатиричния театър, където разсмиването и комедията бяха във въздуха и ежеминутно се материализираха в спектакъл, спонтанни етюди по гримьорните или колегиални закачки. Артистите се смееха на комичните съвпадения, на нелепите ситуации с незлоблив характер, подиграваха се с глупостта, претенцията и позата и ги имитираха.
Виждала съм Стоянка Мутафова дегизирана като Отело, Татяна Лолова да имитира фалшивото пеене на руска оперна певица, Никола Анастасов и Вели Чаушев да се правят на дуо цигански младоженци, Георги Калоянчев да пресъздава сам сцени от гостуването на бургаската си майка при софийската снаха, баща си в балетна пачка да танцува „Лебедово езеро". Много от скечовете, с които тези хора останаха в паметта на хората се родиха именно така - като закачки извън сцената, като спонтанни майтапи в приятелска среда. Беше смешно и всички се смееха, защото онзи смях не засягаше ничие достойнство или съдба и си правеше незлоблива шега с манталитета и несъответствието.
Онова чувство за хумор не се шегуваше с ничия мъчителна смърт и с ничие човешко страдание. Което не значеше, разбира се, че не се шегува изобщо със смъртта и изобщо със страданието. Просто го правеше с интелигентна ирония и смислен подтекст, който всъщност дава дълбочина и нова гледна точка, а не обидно кискане и просташка ирония.
Онзи смях всички го разбираха. А общият смях, освен, че е стратегия за мислене, е и много обединяващ.
Днес смешното е разпънато от ограничения и всеки претендира да си го дефинира най-правилно. Политическата коректност се опитва да му стегне колана, което невинаги работи. То смешното не е шаблон, който да налагаш навсякъде и ако видиш, че квадратчетата не съвпадат, да си сигурен, че хуморът е лош. Смешното не е в това какво е на прицел, а в това как и защо го отстрелваш.
Затова Чарли Чаплин във „Великия диктатор" е смешен, Павел Тенев с вдигната във фашистки поздрав ръка - не е. Затова и Луи дьо Финес като Хитлер (сцената от филма Le grand restaurant от 1966 година, където сенки превръщат физиономията на героя му в тази на Хитлер) е връх в комедийното изкуство, а представата за Валери Симеонов като развеселен посетител в Бухенвалд е дъно в простотията.
Смешното е категория, която може много да те ориентира във възгледите на един човек. Неотдавна случайно се заговорих на летището с един българин, който, докато ми обясняваше колко харесвал Барселона, защото там нямало под път и над път "черни", как французите нямали никакъв национален отбор, защото целият бил от „негри", колко щастлив бил, че синът му предпочел училище с повече момичета, тъй като това доказвало, че не е „педалче", повтаряше „абе майтапя се, нали...". Измежду цялото това майтапене стана ясно и че жена му „като всяка жена" била малко глупава („шегичка"), евреите лъжат, а арменците крадат (виц), та накрая - на шега, на майтап - на мен ми стана кристално ясно, че си разговарям с расист, сексист, антисемит и хомофоб в едно.
И не защото аз не се шегувам с цвета на кожата на хората, тяхната сексуалност, произход или глупост, а защото хуморът, който ми е интересен в тези теми, има други послания и други дълбочини. Ще илюстрирам това с два стари вица.
Първият: „Двама бели ловци се срещат в Африка. Единият се хвали на другия, че убил петдесет „носърчета". Озадачен, вторият пита какви са тези животни, наречени носърчета. „Бе и аз не ги знаех досега - отговорил първият - ама едни такива черни, на два крака и говорят. И като си вдигна пушката срещу тях викат: „ноу, сър, ноу сър"...
И вторият: „Решили в Америка вече да не се делят на черни и бели, а всички да са зелени. Десет години по-късно автобул сътува през прерията. Изведнъж нещо притропва, двигателят се задява и автобусът спира. Шофьорът излиза от мястото си, обръща се към пътниците и казва: „Ей, тъмно зелените, я слез да буташ!"
Първият виц на мен не ми е смешен. Неудобно ми е да го слушам, защото е потресаващо зъл. Срам ме е от него.
Политическата ирония на втория обаче ми харесва. Защото зад случката, която предизвиква горчиви усмивки, стои социална констатация. И тя е, че дори и правилото да се промени, манталитетът си остава същият. Този виц ме кара да мисля.
В етикета темата за смешното е засегната сериозно. И това е така точно защото смисълът на приемливото публично поведение е да не засегнеш никого. В правилата на добрите маниери не се шегуваме със съкровените, лични неща на другите - религия, сексуалност, произход, пол, традиции. Но можем да се шегуваме, разбира се, с религиозния фанатизъм, нелепите ситуации под завивките, някои всеизвестни черти на нечий национален характер или типологизираните образи от типа „блондинка и мутра", Бай Ганьо или Хитър Петър. Разликата между умният хумор и вулгарното, просташкото и обидното е толкова тънка, че я владеят само емоционално интелигентните и умствено богатите хора.
За останалите трябва да има ясна граница. И етикетът я дава, тъй като той трябва някак да обедини всички. Затова и предпочита да изключи възможността за шега с тези категории изобщо, вместо да се опита да ги дефинира като критерии за определяне на нечия интелигентност.
Простоватият ум генерализира - за него руснаците са алкохолици, рускините са върти опашки, французите са любовници, германците са фашисти, евреите са манипулатори, гей хората са извратени, жените са негрите на света, чернокожите са втора ръка, циганите са „човекоподобни".
Елементарното мислене има нужда от ясните граници, които си създава само, защото няма размаха на интелектуалния простор и той го плаши. Смята тези граници за най-правилни и ги нарича „нормалност". На него му е смешно всичко на първично ниво, което излиза от рамките на тази „нормалност" - пърдене, пулене, куцане, оригване, дори секса, който най-често е проява на обида (глупаците в техните „смешки" най-често „ги наебават отзад", което е равносилно на голям срам).
Затова и докато това преекспонира нечий физически недъг например, се чуди защо на него не му се смеят, а на кривото ходене от скеча за Министерството на тъпите походки на Монти Пайтън хората умират от смях. Оскъдната култура на тези ограничени мозъци не може да осъзнае гигантската разлика между двете. Може само да го удари на честолюбие и да се обиди.
На простака всичко, което не разбира, му се струва подозрително насочено лично срещу него. И всичко, което той произвежда като смешно, му се вижда абсолютно подходящо. Затова и в неговия хоризонт на комичното една вдигната в хитлеристки поздрав ръка е „Голем смех!".
А ние, които се смеем по-добре, отново ще го направим последни.
Добре, добре...бива
Смешно ли е да се гледа как Чарли Чаплин пародира Хитлер,но мълчи и толерира тиранина Сталин?
Мисля че уместно авторката можеше да спомене случая на присмех от едно френско хумористично списание ,( Шарли Ебдо, или нещо подобно), над трагедията с катастрофиралия руски самолет Тук-154, излитащ от Сочи... Такава наглост просто няма. Да се присмиваш над трагедията на хората! Нито думичка, някакви вицове се разказват . Коментар от г-жа Касимова? Стига с тази снимка, не ви ли писна!
А защо този, хъм, случай циркулира из медиите? Хуморът на някой си г-н Тенев не бил на достатъчно високо интелектуално ниво. И кво от тва?
Съмнева ли се некой какво е това? Лов на вещици в опит да се опляка ПФ. Толкова ли намериха само?
Поредния пример за закърнялата ни нация. Човек във висшите среди на политическата сцена в нашата мила родина има снимка във ФЕЙСБУК на която отправя нацистки поздрав Какъв идиот трябва да си, за да го направиш това?? Аз като ходех на интервю за работа си прегледах фейсбука как изглежда от страни и скрих разни пиянски изпълнения между някое и друго заколено бедро, а този хубавец си е оставил снимка, която не подобава на политик. Но така е да си сбъркан - живота ти подава възможност, а ти си достатъчно прост, за да я изпуснеш, поради липса на разбиране на какво е нормално поведение, кое е шега и кое не е. Жокер: Не е нормално да се снимаш с нацистки поздрав, не е нормално да се снимаш с восъчна фигура на чернокож, а ти да размахваш камшик отгоре и т.н. и т.н. Но какво ли се хабя, след като висшата класа е толквоа закърняла, кой знае какъв идиот е средно статистическия българин..
Дедо, за монтьора и лекаря - няма да има прегледам фейса. Но те не са представителни личности. От друга страна - министър или заместник министър е представителна личност.
Дядо, специалист но заместник министър. Това е представителна длъжност - не можеш да имаш имидж в противовес на отвърдените норми. Самия факт, че го обсъждаме е притеснителен. Голяма част от проблемите ни идват от това, че на никой не му пука. И на зам. минситърчет от статията - и на Гошо Самбиста, дето ще ти скочи да те бие на кръстовище, понеже си го засякъл, на никого не му дреме. Има държание и държание. Както скачането на бой на кръстовиещ е противопоказно - така е противопоказно и да имаш такива снимки в онлайн социалните мрежи. Една лична история - и аз като млад (малък по-скоро, говорим за гимназия) има White Pride период, кубинки, бели връзки и т.н. тийн глупости. Не сме били цигани, не сме правели нищо, просто малко поза такава, скинарчета, пълна глупост в главата на 15-годишен. Вярно - периода не беше повече от 2 месеца през едно лято, но имам доста снимки, кубинки и т.н. от тогава и какво ли не. Но да ти кажа - изтрил съм ги от всички онлайн места и т.н., понеже не ми подобава на годините, нито на позицията да имам такива снимки. Губим играта всеки ден, понеже не играем по правилата и се имаме за много велики. Истината е, че сме мижава държава с 7 милиона души и ниска покупателна способност. Какво пречи да влезем в тон с останалия нормален свят и да се възползваме от това? Ние ще го играем бай Ганьо, дето не цепи басма на никого, и за него това е "смешна шега", а останалия свят ще ни гледа с отворена уста.
GETI, искам да си спомниш за началните ти ученически години. Питам те понеже в 1-ви, 2-ри или най-късно 3-ти клас се научава, че в обществото, светът и вселената има иерархия. Много е важно да знаеш къде се намираш в иерархията и да действаш спрямо това. Или си от готините, или си от масовката или си задръстеняка. Готините са тези дето определят кое е модерно, кое е "гъзария", кое е тъпо и за нещастници. Разликата между масовката и задръстеняка е, че масовката малко или много прилича на готините, а задръстеняка е точно обратното - ходи с дрипи, рядко се къпи, крайно не-социален е или нещо такова. Все си мисля, че всеки може да се сети за училище и да си спомни. Международните отношения работят на същия принцип. Има силни на деня - те определят тона, ако го спазваш си част от масовката, ако си в опозиция - ставаш задръстеняка на последния чин, който никой не го ебава. В момента България сме задръстеняка, понеже има един западно-европейски модел на политическа коректност, теми с които е разрешена шега, теми табу, общ враг, общи ценнисти - либерално и толерантно общество и т.н. Е ние гледаме да влезем точно АНТИ на зададения тон, затова и никой не ни ебава. Какво пречи да действаме като Дания, като Швейцария, като Чехия, като Белгия - все държави сходи на нас като население и територия? Не е нужно да сме съгласни, не е нужно да сме либерални, нито да сме толерантни - можем просто да се преструваме на такива, половин Европа така прави. Толерантни и отворени, а всички араби ги набутват в арабски гета (квартали) и т.н. Какво пречи и ние да влезем в тоя тон? Що трябва да сме контра на силните на деня, и да им даваме повод да ни ебават? Това което говориш за двойни стандарти, за кое е ОК и кое НЕ - е спуснато отгоре и т.н. е ИСТИНА. Истина е, но защо вместо да се възползвме от нея и да влезем в тон - ние все гледаме да сме контра и се обричаме сами себе си да сме отпадък, чужди, "балкански диваци" и т.н.?
GETI, няма нищо; всеки може да направи своя избор дали иска да е от нормалните или от посмешището. Слава богу има все още нормални в нашето общество и на този неадекватен пишман министър не му се размина.
Дядо, грам не си разбрал моята личност. Не съм съгласен с политически коректната Европа. Не съм съгласен с приемането на нелегални имигранти, не съм съгласен дори с това да ги наричат бежанци. Не съм съгласен с хиляди неща - но въпроса е, че никой не ме пита мен. Ако ме питаха границите щеше да са затворени, ако ме питаха - всички нелегални имигранти биха били изхвърлени в морето, лодките им биха били потапяни и би се стреляло на месо по границите. Обаче никой не ме пита ме. В тоя ред на мисли имам два избора: а) Да изразя наглас какво мисля аз, и да кажа как за мен трябва по нелегалните имигранти (ака бежанци) да се стреляа на месо и да си направя социално харакири. Да бъда наречен втория Хитлер, по-зъл от Сталин, по кръвожаден от Мао.. или б) Да си трая и да влизам в тон, докато траещите си не станем мнозинство и не зададем НАШИЯ тон. България го кара на опция А. Точно затова ставаме за посмешище наляво и надясно, понеже сме единствените (добре де, Унгария има и други, но са малцинство), дето казват, че царя е гол. Не трябва да сме първите дето казват, че царя е гол. Можеш да победиш със сила или със стратегия. Ние сила нямаме, 7 милиона бедна държава. Нужна е стратегия. Трябва да си избираме битките, битката срещу системата е такава, която не можем да спечелим, понеже системата е градена столетия. Можем да сме привидно със системата, докато чакаме удобния момент. Да си със системата включва да нямаш компроментиращи снимки в нета. Никой не иска да си даваш първородния син или нещо подобно, става въпрос за спазване на един обикновен консенсус...
Дядо, още нещо искам да поясня. Относно криенето от страх, не става въпрос за страх. Става въпрос за изгода, стратегически решения. Притегляне на плюсовете и минусите. Какви са ми плюсовете да имам компроментиращи снимки в социалните мрежи, където 15-годишния аз подържава на едни бръснати глави? Няма значително плюсове, честно казано. Сега за минусите - в България има 1 милион не-българи. В Европа, пък и по света бръснатите глави биват свързани с не-толкова умни, пиячи на бира, живеещи да се сбият, да направят едно пого и малко СКА музика. Моята особа няма изгода да бъда асоцииран с гореописаните бръснати глави. Не говорим за страх, а за изгода и кое би ми помогнало в дългосрочен план. Да бъда асоцииран с бръсната глава ни ми носи изгоди, само потенциални минуси - например утре може да се окаже благоприятно за мен да търгувам с някой български турчин, истински турчин, еврейн - не бих искал да те виждат в мен бивша бръсната глава. Противопоказно е.
Дядо, по-млад съм от дядо, не съм живял дълго под тоталитаризма (Живковия), но мога да те уверя - цял живот живея и ще продължавам да живея под тоталитаризъм. Пред и сега разлика няма - просто ключовите думички са сменени - играта остава същата, има "правилна" позиция и "неудобна" позиция. Плюсове и минуси на нова и стара система има, но са без значение - единственото важно е сегашната система и как да се взползва човек от нея, да е отгоре и да има "кяр". Българите се проваляме напълно да играем играта на западно европейците, понеже имаме някакви изкривени разбирания за кое е правилно и кое не. Гледаме да сме "мъжкари", а свършваме като посмешище. Снимката на пишман министъра го доказва. Ще дам и още един пример. Има бежанци/имигранти. Ок. Бежанци/имигранти в България, които НЕ искат да са в България - искат да ходят в Германия (обясними причини, социален рай, примерно). Еми и ние не ги искаме, ама НИКАК. Сега какво правим - имаме два избора, казваме им : А или Б: А) Да се махате шибани имигранти - да си ходите в Германия, и без това фрау Меркел ви викна, майка ви мръсна, шибани полу-човеци. или Б) Да, разбирам Ви и Ви съчувствам, любими мой БЕЖАНЦИ - знаем, че не искате да седите в България, а искате да идете в Германия, ще ви съдействаме, понеже НИЕ искаме да се чувствате ВИЕ добре, драги мой БЕЖАНЦИ. Никога не бихме искали да Ви държим в България против волята ви - ще ви организираме бусове към Германия, все пак сме толерантни и уважавме решението Ви. Това са ни опциите, А и Б. Въпреки, че мислим А, чувстваме А, в сърцето ни е А - правилното е да направим Б. Да надцакаме лицемрния запад в ТЯХНАТА игра. По една или друга причина "бежанците" не искат да седят в България - можем да играем по тази мелодия. Да убием толерастите с толерастия. Проблема на Българите е, че не разбират играта и са прекаленно закостенели и прости, и не могат да се възползват от правилата, понеже НЕ ГИ разбират. Доказателсво е SEIG HEIL снимка в фейсбук. Това е противопоказно, "анти-конти" както казват наш'те роми. Не се играе така играта. Играе се по правилата на блудницата, понеже сега тя е на власт, правилата идват/идваха или от Москва, или от Берлин или от Вашингтон, за сега - важно е да знаем от къде идват правилата ДНЕС (22 Май 2017) и да действам спрямо това. В случая да изпратим шибаните полу-човеци в Германия, но не щото ги мразим (В ДУШАТА!!), а щото ги обичаме и не искаме да ги караме да са нещастни в държава в която не искат да остават ; -)))))) Да надиграем шибаняците в тяхната игра, пък ако се налага и стихотворение да напишем, как сме недостойни да лижем храчката им, докато ги надиграваме и излизаме ОТГОРЕ. // Относно социалното харакири - hidden може да кажи много неща, а господин Х от друга страна - е много важно да се съобразява с сегашния тон. Не може да си позволи да е против системата, понеже системата е изградена от хиляди гайки, а господин Х е сам, или в най-добрия случай с малка група доверени хора. Единствения полезен ход е господин Х да играе по правилата, които познава ДО БОЛКА, до толкова, че да може да се възползва от тях във всеки удобен момент. Когато му дойде времето - или той ще надуе гайдата (малко вероятно), или ще участва активно в писането на новите правила.
Още нещо, дядо, относно "А някои хора се отказват от нея. Бате Бойко е длъжен да козирува, ние с тебе не сме." Напротив - длъжни сме да козируваме, даже двойно, понеже от витално значение е да си подсигурим да бъдем трояския кон. Да бъдем тумора в системата, който от вътре ще разяде блудницата и ще отсече главата на ламята, и втората и третата. Но за да отсечем главата на ламята - е нужно да сме ДО ламята, в ламята. Да бъдем троянския кон. Но за да бъдем троянския кон - е нужно да знаем играта, и правилата и да сме наясно с играчите, за да можем да ги надиграем и да ги оставим да се чудят от къде им е дошло. Надиграване се случи с Брекзит, и с Тръмп. Тотална изненада, никой не го подозираше и дори едва го допуската -понеже хората от кралството и щатите предприеха стратегията на "тихите води са най-дълбоки", на троянския кон. Не искам да задълбаваме в Брекзит и Тръмп, ако аналогията е неразбираема - да я оставим на страна. Тезата ми е, че за да победиш - е важно да знаеш играта, и правилата, която игра се определя от блудницата, които правила са писани от толераст армията. За да спечелиш играта - първо и най-важно - трябва да си в нея.
scuba | 24.05.201718:43 Но....донякъде е и педераст-русалка, защото винаги, когато "го" настъпиш, се спотайва като мишок!