Доста е вероятно да чуете за Kick-Ass дори ако не го гледате. Заради един изключително противоречив трейлър в Интернет, блокбъстърът бе охулен в блогосферата и масовите медии, защото се осмелява да постави красиво като цвете 11-годишно момиче в пропития с кръв свят на отрязани крайници, разпръснати мозъци и изстрелвани през зъби ругатни. Насмешливата употреба на свръхнецензурни думи от момичето (Клои Мориц) ядоса коментаторите, които насочиха гнева си към режисьора Матю Вон, съсценариста Джейн Голдман (съпруга на Джонатан Рос) и продуцента Брад Пит.
Пълнометражният филм, чиято премиера беше тази седмица, със сигурност няма да спечели ничие благоразположение. Тази адаптация по комикс навлиза в дълбоки води от гледна точка на морала. Героинята на Клои Мориц - Минди, опитна в ругатните и убийствата, е твърде рисково представена в секси светлина - с плитки и пистолети, след което бива пребита до кръв от злодея, игран от Марк Стронг.
Защитниците несъмнено ще наблегнат на ироничната дистанция на подобния на комикс материал. Но ако тези сцени не точно легитимират насилието над децата, за някои те може да легитимират фантазията за злоупотреба с дете.
Kick-Ass не е единствен. Точно в обратния край на киноспектъра виждаме вредно нормализиране на злоупотребата и деградацията на децата. Например изгарянето живо на дете в първите кадри на холивудския филм за вампири Daybreakers, или убийствата на децата зомбита в комедийния хорър Zombieland са някога немислими сцени, които днес са станали почти банални. Навсякъде, където погледнете в съвременния хорър, деца-демони биват удушвани, промушвани, изгаряни и ритани до смърт пред камерата.
Определящите се като арт-хаус творби не са по-добри. Хвалени от критиката филми като африканската военна драма Johnny Mad Dog или развиващия се в Афганистан Buddha Collapsed out of Shame отиват една стъпка по-надалеч, жестоко размивайки границата между детето актьор и жертвата. И двата включват сцени, където изглеждащи невинно седем и осемгодишни "актьори" биват тласкани, през удари и подигравки, в нещо, наподобяващо реален срив. Тези филми са предназначени за общество, което претендира да е възмутено от смъртта на деца, настъпила в резултат на насилие, като Кира Ишак, Виктория Климбие и бебето Питър, но гледането на такива филми всъщност насърчава именно насилието.
Поради това за създателите на Kick-Ass е жалко, че техният филм единствен е охулен като средоточие на всички зловещи и нечисти неща, когато единствената им грешка е била да хванат една тенденция и да я направят видима. И все пак, ако протестите са достатъчно шумни - и ако филмът стане начало на промяна в отношението към децата на екрана, той може да си заслужава всичкия шум.
Казано с жаргона на агресията на самия филм, ако Kick-Ass трябва да поеме някой куршум заради тайфата, тъй да бъде.
