Дали обичам Канал 1... не знам, толкова бях свикнал с него...А сега толкова съм свикнал без него, че...не бих могъл да дефинирам.
То е като с националния отбор по футбол - псуваш го, заканваш се да не гледаш мачове... и накрая пак четеш какво става, дали Бербатов се е отказал завинаги, дали Мъри ще пусне зълва си в следващия мач.
БНТ е като Парламента. Институция. А институциите имат свойството или да всяват респект, или да предизвикват смях.
Уви, БНТ отдавна не предизвиква нищо. Освен чат-пат иронични коментари, свързани с поредна неуспешна и нелепа идея.
Ново ръководство
Държавната телевизия само преди месец се сдоби с ново ръководство.То е от познати лица, кадри на Канала. А това е хубаво.
Хубаво е и че хората в ръководството са млади.
Лошото е, че първата новина, която дойде след месец бистрене на концепции беше, че... телевизията смята да увеличи времето на детската рубрика "Лека нощ, деца".
Известна още като "Аз съм Сънчо".
Нищо лошо на пръв поглед, нали. Абсолютно. Само че това за мен звучи симптоматично.
Във времето на манга анимацията, компютърните игри и филмите на Пиксар да зарибяваш децата с екстендед версии на "Педя човек - лакът брада" означава само едно - преливане от пусто в празно.
Същата е ситуацията с използването на стари и отдавна заминали си във времето концепции за предавания. Като например "Ку-ку".
Или едно от последните му производни - негледаемото "Шоуто на канала".
Тръпки ме побиват да не вземат да върнат "Клуб НЛО", защото тогава ще си изхвърля телевизора от деветия етаж.
Технически похвати
Само допреди 2 години футболното първенство се излъчваше от държавната телевизия. И на всеки мач в продължение на няколко години една от камерите - предполагам, това е била една и съща камера от 1974 г. - предаваше образ като от негатив. После явно операторът й хвърляше един тупаник и тя започваше да бачка отново.
И това с години.
За да не си помислите, че нещо много се е променило, ще ви разкажа една лична история - преди година отидох със своята група в предаването "Полет над нощта", където категорично заявиха, че... не могат да пуснат наши клипове от диск.
Можели, ама от лента.
2009 г. 21 век.
Сега, докато пишех това, прочетох, че новата шефка се кани да съкращава хора. Но, както самата тя заявява... първо трябвало да разбере кой с какво се занимава.
Личният състав
Кой с какво се занимава в БНТ... Ако някой от вас дори веднъж е стъпвал в сградата на държавната телевизия, си е задал същия въпрос. В момента на щат, според самата шефка на медията Вяра Анкова, има... около 1700 души.
Толкова няма накуп във всички останали ефирни телевизии в България.
И бъдете сигурни - има хора, които на въпроса какво работят в БНТ, не биха могли да дадат адекватен отговор.
Предприемчиви бизнесмени са се усетили, че сградата на улица "Сан Стефано" изглежда е тясна за толкова голям личен състав и ако се разходите в района около медията ще видите, че е пълно с кръчми.
Ако влезете вътре, ще познаете някои хора... Не за друго, а защото работят от времето на ранната Лили Иванова насам в БНТ.
Дали се пие от обед в тези заведения. Не мога да кажа.
Дори не мога да го допусна.
Абсурд.
А можеше да бъде другояче
Всички сме съгласни, че държавната телевизия не е частна медия. Тя не може да си позволи да излъчва чалга, "Биг Брадър" и турски сапунки, за да гони лесен рейтинг.
Ние за това плащаме данъци, за да има пари за Канал 1 и той да е оазис, свободен от простотията на останалите румънски и шведски медии.
Защо ли някак обаче ми липсват цели звена в програмата на тази медия.
Защо няма предаване за българска музика - с клипове, представяне на групи. В нито една друга медия няма такова. Ето тук би било чудесно - за насърчаване на младите да творят.
Защо образователните предавания са негледаеми и поляти с нафталин.
Защо все още се излъчват топ-соц предавания като "Бразди", "Минута е много".
И какво, по дяволите, прави Васа Ганчева в ефир?
Липсата на динамика в цялата БНТ продукция води до това, че предаването на Ути Бъчваров е най-гледаното в държавната медия.
Само че динамична телевизия се прави от млади и кадърни хора, а не от поовехтели социкони, каращи своята седемнайста телевизионна младост на скромната възраст от 65-79 години.
"Лека нощ, възрастни"... вместо финал
Завършвам този опит за разсъждение без излишни надежди. Единственото, за което много ме е яд е, че имам натрапчивото усещане, че конюнктурата в медиите доведе дотам, че гледаме 7-8 души, които се въртят навсякъде и че 2 продуцентски къщи правят цялата тв продукция у нас.
И че Канал 1 би могъл да е алтернатива на това, но той не е. Защото се е вкопчил със зъби и нокти в миналото си и не го пуска дори днес,с новите си, млади ръководители.
Дали харесваме БНТ...
Не, не я харесваме. Не и в тоя вид.
В тоя вид би я харесала баба ми.
Жалко,че не е вече между живите, бог да я прости.
"Бразди" и "Минута е много" се оказаха по-дълголетни от нея.
Впрочем...лека нощ, възрастни.
По-добре турски сериали, отколкото новини на турски.
И приятно затъпяване.
Амин!!!
И как се сети точно "Минута е много" да посочиш като умряло предаване. Това е единствената игра на мозъка в ефира, в която наистина има знания. Там не може всеки олигофрен да отиде и да изкара пари /макар и символични/.
До Ръцата.И кой ще журира тези конкурси?Пак същите нищонеможещи и нищо- неправещи скудоумници!
Добра статия. Не съм съгласна обаче с изводите за Брази и Сънчо. И двете са добри като концепция и като реализация, имат своите зрители. Логиката да няма Сънчо, защото сме били в ерата на мангата и анимационните канали куца. По същата куца логика аз мога да кажа, за чий са ни прадавания за българска музика, като има MTV, My Space, You Tube и прочее, да не изброяваме излишно. Дали 1700 човека са много или малко аз не мога да кажа. Може да са много, може да са твърде малко за национална телевизия, не знам, не съм правила телевизия, не знам как се прави. За това си има директори с концепции и творчески виждания Големият въпрос е обаче, дори да се приложи конкурсното начало, кой ще се яви на тия конкурси? Тези дето влизаха с връзки във ВИТИЗ ли през късния социализъм или тия дето си платиха образованието в никому неизвестни образователни институции в страната и чужбина? Защото ако се явят тези хора, те концепции нямат, а творческите им вдъхновения идват от други чужди телевизионни продукции.
Поздравления за статията. Само като допълнение един линк към нещо което написах преди време: http://yann.blog.bg/politika/2010/08/01/taksa-quot-televizor-quot-i-oshte-neshto.585169 Там може да видите и огромните бюджети на БНТ и БНР, за които нямам обяснение как се харчат. Както казва автора - да правят нечии деца милионери...
Маса хора работят в БНТ Педал лайно, амо само двама се занимавали с Интернет!! И какво му е хубаво на старото ново ръководство? Нов бардак се прави с нови курви, а не със стари кревати. А бе, заеби я тая телевизия, не си струва да се хабиме...
Държавни телвизии/медии могат да бъдат и на ниво, вземете BBC за пример, макар там частното и държавното да се преплитат, а може би точно заради това. Държавната медия, обаче има нужда от традиция (и свобода да я реализира) по-силна от мандатите на правителства и партии иначе се превръща в компромис на кухненски договорки в ресторант, на който ние не сме клиенти. Самата концепция за телвизия на държавата отрязва всяка възможност за инициатива и свежда възможностите на онези, които я управляват до безопасни от конюнктурни съображения действия. При кашата на родната ни политика е ясно, че държавна медия рупор на властта може да има само рецептата на супа топчета без топчета. За да се направи нещо "повелята" за свобода на медиите трябва да се въплати под форма на свобода и независимост, а не във форма на изкупление и взаимно приемлива безотговорност (разбирай контрол). Света на политиката на пръв поглед няма нищо общо с летящи чинии (НЛО), педя човеци с лакет "хаха", но пазаренето за едно лесно се превръща в пазарене за всичко и медията вместо източник на информация и култура поема ролята на изкупителна жерта и по-лошото разменна монета за тъговия, която няма нищо общо с клиентие на медията. Медията е производител и като такъв е отделен икономически субект независимо от собствеността й, да се третира като баница, която се реже на парчета лесно я довежда до ролята на продукт, който политиците ни имат навика да приемат за даденост. Крайно време е националните медии да се отделят икономически като нормални инкорпорирани субекти с държавно участие и да следват пазарните закони. От това най-вероятно ще загубим парламентарния контрол (дават ли такова нещо още?), който и без това е безсмислен. Ако трябва да се информираме за законодателната дейност и контрола упражняван от съответните органи има Интернет и е най-добре да не се налага да заплащаме за достъп до законите и практиката за прилагането им на частни институции, защотото това определено е държавна работа. Виж забавлението и новините от всички краища на света не са задача на правителство и парламент откакто свърши робовладелския строй, а близките отношения с държавните медии май често карат хорат ана власт да приемат сеира за тълпата за основно свое задължение ... Погледнете на въпроса в паралел със спора за авторските права. Приликите и връзките не са случайни и носят все същия характер на запазване на контрола върху информацията прескачайки свободния пазар. И тук, както на други места отбелязвам, че "другите правят така" не е доказателство за нищо, както и с авторските права така и с държавните телевизии можем да се нагледаме на смехотворчество на много места по света. Единственото, което гарантира успех е да мислим с главите си (ако моята е грешна - моля поправете я) и да гледаме отвъд директните последствия. Доброто самочувствие на някого не е извинение за неизгодни и непродуктивни решения.