Има ли смисъл в онзи тип благотворителност, при която пластмасови капачки се събират, за да се дадат за рециклиране, а с тях да се закупят кувьози за болниците из страната?
Този въпрос доведе до задочен онлайн спор между неправителствената организация Фондация "Лазар Радков", която води точно такава кампания, и педиатърът д-р Бояна Петкова, според която усилията и средствата могат да бъдат насочени в други насоки, отново свързани с грижата за новородените деца и по-конкретно болните и недоносени деца.
Зад Фондация "Лазар Радков" стоят Мартина Йорданова и Лазар Радков. В тяхната кампания "Капачки за бъдеще" граждани събират пластмасови капачки от бутилки и ги предоставят на НПО-то, което след това ги дава за рециклиране.
Със събраните средства се закупуват кувьози за болници в по-малки градове в страната, където апаратурата липсва или е остаряла.
От "Капачки за бъдеще" посочват, че през първите 11 месеца на кампанията са събрани близо 70 тона пластмаса, а с парите от тях са закупени 6 кувьоза. Целта, която са си поставили за тази година, е да дарят 12 апарата на болници в страната.
Последната им акция за събиране на капачки беше на 13 април пред Националния стадион "Васил Левски" в столицата (същевременно в страната работят постоянно стационарни пунктове).
Същата вечер Бояна Петкова, педиатър и уважаван активист в областта на майчиното и детско здравеопазване, публикува в личния си профил обширната си и аргументирана позиция относно целесъобразносттана кампанията.
Публикацията беше споделена многократно, като сложи начало на дебат по казуса, а в крайна сметка и до отговор от страна "Капачки за бъдеще". Но какви са двете гледни точки в казуса?
"Повече техника, отколкото може да влезе в употреба"
Петкова подкрепя принципното даряване на апаратура и събирането на капачки за рециклиране, но посочва, че през 2017 г. с помощта на норвежко спонсориране всички неонатологични отделения от трето и второ ниво (отделенията за недоносени и екстремно недоносени бебета) в България са получили необходимата си апаратура, включително транспортни кувьози.
По думите й неонатологиите вече са започнали да отказват дарения, защото имат "повече техника, отколкото може да влезе в употреба" и превръщат помещения в складове.
От "Капачки за бъдеще" не оспорват информацията за финансираното от "Норвежкия финансов механизъм" закупуване на техника. Според документи от Министерството на здравеопазването 33 лечебни заведения са получили общо 436 високотехнологични медицински апарата, като почти половината от тях са кувьози с различни спецификации, а общата стойност е 12 милиона лева.
Тези 33 лечебни заведения обаче се намират само в областните градове, пишат от НПО-то. Според тях това означава, че оборудването в малките болници не е подменено, т.е. то продължава да е старо и амортизирано.
Посочват, че на места наличните кувьози са доставени преди 20 или 30 години и често са неработещи. Дават пример с вече подменен кувьоз в Троян, който е бил от 1989-а; такъв в Ботегврад от 1985-а; в Нова Загора и Кнежа от 1981-а, както и в Чирпан от 1976-а, всичките в лошо състояние.
"Сами преценете, дали тези кувьози е имало нужда да бъдат подменени или не", пишат от "Капачки за бъдеще".
От своя страна в позицията на Петкова се казва, че отделения от първо ниво (в по-малки градове) нямат право да отглеждат недоносени бебета, заради което там не е имало доставка на апаратура по финансирания с норвежки средства проект. Посочва и, че ражданията на такива бебета в подобни отделения са рядкост (по нейни думи - от 0 до 3 годишно).
Фондацията оспорва твърдението за малкия брой родени недоносени деца в малките общини – според тях, ако се добавят тези, които се нуждаят от кувьоз по други причини, цифрата достига до 30-45 деца годишно на болница.
Липсва апаратура или липсват хора?
Петкова изразява мнение, че дори когато има раждане на недоносено бебе в неспециализирана болница, работещите там медицински служители са "неподготвени да реагират" заради загубено с времето знание, а най-доброто, което могат да направят, е да транспортират бебето до най-близката университетска болница с неонатология от трето ниво. Според нея разстоянията в България позволяват това да стане в рамките на час и половина.
По-добрият вариант според нея е да се финансира снабдяването на медицинските центрове с реанимобили с неонатологичен екип, отколкото "просто да е налична някаква техника".
Сериозен проблем са липсата на специалисти в големите и малки неонатологии в страната, недостатъчните специализантски места, недостигът на медицински сестри и на "обозначени перинатални центрове от трето ниво", които да са тясно специализирани с патология на бременности. Такива центрове според педиатъра са необходими и трябва да се намират в петте университетски болници в страната.
Петкова изразява мнение, че за малка страна като нашата е напълно излишно да има отделения от трето ниво във всички малки градове.
Друг проблем, който тя отбелязва, че е лекарите на възраст над 40 години извън големите университетски болници масово не знаят английски или друг чужд език. Според нея заради това те не могат да обновяват знанията си и трудно могат да бъдат изпратени на допълнително обучение, а само в отделни болници актуализирането на знанията на персонала е приоритет.
Липсите на жизненоважни лекарства също са проблем, посочен от Петкова. Такива липси по думите й има не само в много отделения от първо, но дори в такива от второ ниво извън големите градове.
От "Капачки за бъдеще" отговарят на частта с транспортирането с пример за недоносено бебе, родено в Кнежа, което е трябвало да бъде транспортирано до най-близката неонатология с клас 2. През времето, в което е дошъл националният консултант с транспортен кувьоз, за да откара бебето в Плевен, то е стояло в кувьоз в Кнежа, закупен с дарения от НПО-то.
Аргументът на активистите, че е важно за болниците в по-малките населени места да има по-адекватна апаратура за реакция при непредвидени обстоятелства.
Що се отнася до "складирането" на кувьози посочват, че този в Ботевград, закупен със събрани от тях дарения, е приютил малко под 30 бебета, част от които са били недоносени, а друга част – с други проблеми. Отбелязват, че кувьозът е важен не само за недоносени бебета, но се използва за такива, които са преминали през тежко раждане, имат дихателни проблеми и др.
Колкото до останалите проблеми - фондацията не ги отрича, но е предпочела да концентрира усилията си върху липсата на кувьозите в малките общински болници. Целта им е да подменят апаратурата за недоносени деца в още около 15 болници в нужда до края на 2019.
Във връзка с недостига на медицински кадри в страната (и аргумента за липсата на специалисти, които да работят с техниката) посочват, че при проучването на болниците, което правят, проверяват какви специалисти работят там. Изискване било да има "поне един специалист с изкаран курс по неонатология".
Екологичният аргумент
Един от аргументите на Петкова, който обаче остава без отговор, е свързан със самата концепция на събирането на пластмасови капачки за благотворителност. Според нея "фактът, че предаваме хиляди тонове капачки за една или друга кауза, само показва колко плачевно изостанали сме по отношение на употребата на пластмасови бутилки за еднократна употреба".
Нейният аргумент все пак е, че парите от капачките могат да се изразходват не за кувьози, а обучения на лекари, медицнски сестри или специализанти, за осигуряване на нужни лекарства и пр. Тя посочва, че от години има опити донорите да дават пари за подобни обучения, но тези опити удряли на камък. Според нея, това е така, защото "с обучението не можеш да се снимаш".
Дава пример и с това, че вместо да събират капачки, гражданите могат да събират парите, които ежедневно дават за бутилирана минерална вода, и в края на месеца да дарят събраната сума (30-50 лева) на "организация, която работи за системна промяна".
Петкова отбелязва, че и преди е изразявала същата позиция и в случая не става дума за междуособици между различни НПО-та. Дори дава за пример своя публикация от 2016-а, в която отново се аргументира, че апаратурата "не спасява животи" и не решава системен проблем – не може сама "да интубира бебе, нито да го реанимира и лекува", а това правят именно специалистите зад апаратурата.
В крайна сметка...
Острите коментари под двете мнения в социалните мрежи подсказват, че темата буди обществен интерес и предизвиква ангажираност. Но за да са реакциите адекватни, необходим е по-внимателен прочит и на двете позиции.
Двете тези не са задължително взаимоизключващи се, а дори в известна степен се допълват. Има и други проблеми в сферата, които се нуждаят от решение. Дарителските кампании в подкрепа на квалификацията и обучението на специалисти също могат да бъдат от полза, и това, разбира се, не означава, че започната кампания с ясна цел и ясен метод за постигането й е излишна.
В спора за капачките и кувьозите все пак има нещо положително - все повече хора показват, че се интересуват от благотворителни кампании, както и от техните възможни алтернативи. Все повече хора проявяват желание да ги подпомогнат. Така поне частично може да се работи по решаването на онези проблеми, за които отговорните институции (от ръководство на общинската болница до Министерски съвет) не успяват да отделят ресурс.
