Колко често в днешно време можете да видите тийнейджъри, които си мерят мозъчните способности така както връстниците им с чалга-самосъзнание си мерят iPad-ите, марковите дрешки и цената на лятната ваканция? За съжаление - рядко. Но пък е много приятно да ги срещнеш.
Преди една седмица четирима седмокласници се завърнаха със златни медали от световно математическо състезание в Индонезия. Родителите им ги наричат на шега "МАТлети", игра на думи от "математика" и "атлети". И виждам колко вярно ги описва този неологизъм, докато се опитвам да ги надвикам миналата седмица на срещата ни в редакцията на Webcafe.
Александър, Станислав, Румен и Деница са завършили седми клас и догодина ще бъдат в 8-ми в Софийската математическа гимназия. Всички те много се гордеят, че са толкова добри в тази наука.
Срещата и на четиримата с математиката става в невръстна възраст - още в първи или втори клас. Станислав обаче успява да спечели първото място по ранно зарибяване. "Като съм бил на три години, другите деца ревели за сладоледи и камиончета, а аз съм ревял, защото съм искал да ми купят калкулатор", казва той. "Ами с баща физик и майка астроном - какъв друг да стана, освен математик? Печеля всички училищни състезания още от малък."
"Майка ми реши да ме прати на курс по математика, да види дали приличам на тати, който е печелил национални олимпиади като ученик", разказва Румен. „Аз бях против, мислех, че ще стана някакъв изперкал математик. Но тя ме записа в СМГ на курс при сегашната ми класна. И се установи, че имам способности. Стана ми интересно да решавам задачи."
Румен идва в математическата гимназия също като другите трима след четвърти клас. Но от Италианския лицей, може би най-прехваленото училище в страната, в което учат децата на богатите и известните. "Не бях за там", признава си той. "Имахме в програмата бални танци, народни танци, текстил, изобразително изкуство, керамика. В СМГ е по-нормално."
Александър показва заложби в чистата логика още в детската градина. "Играхме на едни игри с клечки и правехме фигурки. И аз предложих идея с по-малко клечки да правим повече фигурки." И на него му е лесно от съвсем малък да решава задачи, така естествено се озовава в специализирано училище.
Първото състезание по математика на единствената дама в групата, русокосата нежна Деница, е във втори клас. Оказва се, че е най-добра на областния кръг на международно състезание. И така, както си ходи по олимпиади, я забелязват от СМГ. Тръгва на уроци по математика и влиза без изпит в гимназията след четвърти клас заради победа на състезание.
Така започва "МАТлетичната" им кариера. Уроци, решаване на задачи, състезания, на които да доказват силата на мозъчните си клетки.
"Ако СМГ не ни намираха спонсори, по международните олимпиади щяха да ходят само тези, които могат да си платят. А сега ходят най-добрите", обяснява Сашо. И много симпатично и нескромно добавя: „Тази година нямаше да бием китайците, ако трябваше да си плащаме, защото аз нямаше да мога да отида тогава."
Всъщност Сашо е ветеран по международните състезания, миналата година е ходил и в Хонконг на световно по математика.
Международното математическо състезание на о. Бали в Индонезия (IIMC) се проведе в средата на юли тази година. То е за ученици от две възрастови групи - прогимназия и гимназия. Участват 66 отбора в малката и 82 в голямата група от общо 28 страни. От България заминават 4 прогимназиални и 2 гимназиални отбора. Два от тях са от СМГ, а най-добре представилият се е този на седмокласниците Деница, Румен, Станислав и Сашо.
Четирите деца тръгват на 15 юли с двама учители от България и с прекачванията и висенето по летища и гари им се събират 40 часа път в едната посока. Накрая кацат на Бали. Въпреки изтощителния път обаче се представят блестящо на състезанието.
Решават задачи, които не са лесни и за хора с гимназиално образование. Аз със сигурност не мога да ги реша. Всъщност, с все още малките им теоретични познания по математика ги карат да извеждат сами теории, които вече учените са извели. Т.е. - сами да стигнат до формулите, с които примерно се смятат разни неща за аритметичните прогресии без още да са учили какво е аритметична прогресия. За това се изискват сериозни логически заложби. Това си е интелект в чист вид.
На състезанието в Индонезия има три класирания - индивидуално, групово и отборно. В индивидуалното Румен е втори от всички участници от целия свят, Деница и Сашо - четвърти, а Станислав - шести. Печелят груповото и отборното първенство и накрая взимат и голямата купа, която се дава за сбора от постиженията в трите ранглисти.
„Като ни обявиха, че сме първи, аз не можех много да осъзная какво се случва", разказва Деница. А момчетата я издават, че се е разплакала. „А вие всички се лигавите аз като се разрева", обижда им се тя малко театрално. „Ами защото искаме да те разсмеем, за да спреш да плачеш", обясняват й момчетата.
Всъщност нито едно от тези четири деца не прилича на емблематичния задръстен geek с очила. Съвсем нормални на вид хлапета, само че много по-будни, с много повече мнения по различни въпроси и с изключително различна от връстниците си ценностна система: те се гордеят, че са умни. И се отнасят с лека ирония към всички, които се гордеят, че са богати или маркови.
Никой от тях обаче не се вижда като кабинетен учен математик. Деница иска да учи нещо свързано с финанси, Станислав се колебае засега между финанси и роботика, Сашо се вижда в бъдеще като изобретател, а Румен ще избира между мениджмънта и архитектурата.
И изобщо не са забили нос само в учебниците по математика, имат разностранни интереси. По едно време превръщат разговора в поздравителен концерт за учители по хуманитарни дисциплини - споменават с добри чувства преподавателите си по литература, по музика, по изобразително изкуство. Но най-много искат да благодарят на учителите си по математика Линка Минчева и Иван Симеонов.
Въпреки всички повърхностни анализи на младото поколение по българските медии, които обикновено ги изкарват дегенарати без интереси, бездуховни консуматори с чалга-ценности, аз съм оптимист, особено след срещи с деца като Деница, Румен, Сашо и Станислав. Всяка генерация си има елит и нисък слой и тяхната не прави изключение. Големият въпрос е как да не ги разочароваме и да ги изпуснем в чужбина, а да ги задържим тук, да използват тежката артилерия на мозъците си у нас. Щом български деца бият в интелектуални състезания всички други хлапета от много по-развити страни от нашата, нищо не пречи това да става и с възрастните. Стига правилата да са същите като по математическите състезания - да побеждава най-добрият ум.
Много се надявам, когато тези четирима шампиони по математика пораснат, да направят така, че България да е силна не само в тежката атлетика, но и в тежката МАТлетика. В игрите на ума.
