"Това е като Майк Тайсън да повали противника си в 34-ата секунда и след това той да не мръдне повече..." Така дипломат от Европейския съюз нарича сериозния дипломатически удар, който Сърбия получи с решението на Международния съд за обявената едностранно с декларация независимост от Косово.
Анклавът обяви независимостта си от Сърбия през февруари 2008 г. По искане на Белград, Международния съд обяви становището си по законността на декларацията на 22 юли. То беше изпратено и на ООН.
Въпреки че няма задължителен характер и правни последици, то има своя силен външнополитически ефект за най-младата държава в света.
Съдът обяви, че Косово не е нарушило международното право с обявяването на независимост през 2008 - стъпка, която може също да се отрази на бъдещата стабилност на Босна, коментира Ройтерс. Ясното и недвусмислено решение съдържа малко изрази, в които сръбското правителство да намери утеха.
Критици на независимостта го определят като "международно насилие" и "унижение за Сърбия".
Много наблюдатели очакваха Международният съд да предложи аргументи, които биха дали на всяка от страните правни основания, с които да продължат да излагат тезите си.
Съдът отваря вратата за бъдещи случаи, при които анклави и други такива законно да обсъдят едностранни декларации за независимост, смята Марк Елис, изпълнителен директор на International Bar Association, работил по проблемите на Косово в миналото. "Това ще бъде ново и трудно предизвикателство за международната общност".
Лобирането на Белград
През последните две години Сърбия употреби значителна дипломатическа енергия за лобиране на държави срещу признаването на Косово - регион, който за сърбите е люлката на сръбското православие. До момента независимостта на Косово е призната от 69 държави, сред които Съединените щати и България. Русия не е сред тях.
Силната опозиция на Белград срещу независимостта на Косово е важна от вътрешно-политическа гледна точка, където всяко признаване на независимостта на Косово се смята за политически фатално.
Но въпросът усложни целта за присъединяване към ЕС на Сърбия - страна, която все още се бори за излизане от ниския си статус по време на юговойните от 90-те години на миналия век, коментира Ройтерс.
"Сърбия никога не е губила членството в Европейския съюз от стратегическия си фокус", заяви сръбският външен министър Вук Йеремич в Хага след произнасянето на решението. "Но това, което в еднаква степен ще поддържаме, е дипломатическата борба за защита на суверенитета и териториалната ни цялост. И това може да се случи единствено чрез мирни преговори".
Още преди съдът в Хага да се произнесе, Йеремич заяви, че решението за това законна ли е независимостта на Косово няма да бъде последният епизод от борбата на Сърбия за нейната териториална цялостност.
Непосредствено преди произнасянето на решението и сръбският президент Борис Тадич предупреди, че признаването за легитимна на независимостта на Косово ще има негативни последици. "Ако становището на Международния съд установи нов принцип, това ще отвори пътя за един цял нов процес на създаване на нови държави по света - нещо, което ще дестабилизира много други държави", заяви той.
"Ако съдът подкрепи отцепването, нито една граница в света и в региона няма да бъде сигурна", заяви и сръбският външен министър Вук Йеремич.
Други сепаратисти
Възможно ли съдебното решение да окуражи някои сепаратиските движения в други региони по света, далеч от Балканите, които също могат да анализират решението на съда в Хага с оглед засилване на собствените им казуси за независимост?
"Решението може да има далеч по-силно въздействие върху конфликти, коренно различни от тези на Балканите - като в Южна Осетия и Абхазия в бившата съветска република Грузия, баската територия в Испания и Тибет в Китай", смята Фред Кокозели, доцент по политика и управление в университета "Сейнт Джон".
Рикошет в Босна
Решението би могло да окуражи етническите сърби да искат независимост, включително в Босна, държава, разделена по етнически линии след най-смъртоносните след Втората световна война сражения през 90-те години.
"Ако евентуалното решение потвърди правота на едностранно самоопределение, това може да бъде послание за някои бъдещи действия", заяви в сряда премиерът на Република Сръбска Милорад Додик.
Той многократно заплашва с референдум за отделяне на региона от Босна и избори през октомври могат да задълбочат етническото напрежение в твърде крехката държава.
"Република Сръбска има своя територия, население и правителство, така че са налице всички елементи да се следва пътя на Косово - ако тя реши това", заяви Десанка Майкич, говорител на босненските сръбски хардлайнери от горната камара на босненския парламент.
Изход от задънената политика
"Това решение е доказателство за американската и европейската политика, както и тази на НАТО, ЕС и ООН по отношение на Косово през последните 12 години", коментира Джеймс Добинс, бивш американски пратеник на Балканите.
"Докато очаквам то да бъде зле прието в Белград, смятам, че много разумни сърби ще видят какво предлага това решение на страната им като изход от задънена политика, която блокира пълната интеграция на Сърбия в Европа и перспективите й за по-просперитет".
Очаква се европейски и американски дипломати да засилят усилията си в близките дни, за да убедят Сърбия да направи компромис по основни и чисто практически въпроси в Косово - като проблемите около всекидневния живот в северната част на страната, която е извън контрола на Прищина.
Някои анализатори са на мнение, че сръбското правителство трябва да предприеме твърда линия по отношение на Косово поради вътрешнополитически причини. Те посочват обаче, че незадължителното становище на съда в Хага може да помогне в дългосрочен план за мълчалива политика на постепенно оттегляне от Косово.
