Готови ли са лидерите за "великата трансформация" на света

За пореден път държавници на най-високо равнище, лидери на мисълта и изпълнителни директори на компании от всички краища на света ще се съберат в Швейцарските Алпи за годишната среща в Давос.

Отново дневният ред е твърде широкообхватен - и интересен.

И отново тези от нас, които следят събитията отдалеч, ще се надяват тази впечатляваща комбинация от интелект и характер да може да допринесе за по-добро разбиране на причините за световните проблеми - и особено важно, какво е необходимо да бъде направено за подобряване на глобалното благосъстояние.

Световните лидери ще обсъждат какво да правят, за да измъкнат света от кризата

Обединяващата тема за тазгодишната среща в Давос - "Великата трансформация" - е добра, но позакъсняла. Тя засяга комбинацията от многогодишни глобални промени, които засягат и развитите, и развиващите се страни.

Тя насочва участниците към анализ защо светът изглежда толкова зле подготвен за справяне със свързаните промени в икономическата, политическата, социалната и институционалната области. И в перспектива в нея се крие шансът за реализиране на по-добри съвместни решения.

През 2009 г. се роди просто понятие - "нови реалности" - което изразяваше идеята, че след шока на финансовата криза глобалната икономика няма да се възстанови нито гладко, нито бързо. Вместо това светът ще стане свидетел на материални промени, които ще създадат напрежение, ще отправят предизвикателство към традиционното мислене и в критичен аспект ще изискват и интелектуална, и оперативна гъвкавост - едновременно в публичния и частния сектор.

Докато Западът забавя темповете си на растеж, изгряващите икономики набират скорост

На база анализ на базовите проблеми се появи прогнозата, че напредналите икономики са изправени пред неприятна комбинация от необичайно бавен икономически растеж, стабилна висока безработица и периодични опасения от задлъжнялост и дефицит.

Междувременно системно важни развиващи се икономики (предвождани от Бразилия, Китай и Индия) ще ускорят темповете си на развитие. Въздействието от това ще бъде отвъд критичната цел на изваждането на милиони граждани от бедността - и би имал отражение върху функционирането на глобалната икономика.

Затова все по-значими са предварителните активни промени в политиките на национално, регионално и международно ниво - като начин за гарантиране на стабилен и подобряващ благосъстоянието преход. Това би изисквало материална еволюция и в съдържанието, и в начина на реализация на политиките.

Политиците все така продължават да робуват на инерцията

За съжаление подобни промени не предстоят в достатъчен мащаб, особено в развитите икономики. Вместо да реагират смело на "новите реалности", политиците паднаха още по-дълбоко в клопката на "активната инерция" - конкретно изглеждайки привидно активни, но оставайки заложници на остаряло мислене и стари (и все по-неефективни) подходи.

Също така положението се утежни заради комбинация от първоначално отричане, неадекватно разбиране и редовни дрязги между политици на отговорни постове в Европа и САЩ.

В резултат на това новите реалности сега се преобразуват в по-несигурен, нестабилен и представляващ по-голямо предизвикателство феномен. И част от свързаните с това преразпределение потенциални изходи от ситуацията далеч не е успокояваща.

Реалната дилема е дали ни очаква положителна - или негативна стабилизация 

Вместо традиционната оформена като камбана крива на разпределение при развитите икономики, светът все по-често е изправен пред нещо, което може най-добре да се характеризи като бимодално разпределение - такова, наподобяващо гърбиците на двугърба камила.

Пред следващите няколко години е по-вероятно да се наклоним към една от двете крайности в разпределението. Или към положителното равновесие, включващо възстановяване на условията за стабилен растеж, създаване на смислени работни места и системно финансово пребалансиране; или към негативното, характеризиращо се с висока безработица, дългова дефлация, финансова нестабилност и дори още по-големи неравенства в разпределението на доходите и богатството.

Тази промяна към бимодален свят е най-очевидна в Европа. Хаосът от 2011 г. е вероятно да отстъпи за сметка на два възможни резултата - много тежка фрагментация на еврозоната или еволюцията й в по-малка по мащаб, по-малко несъвършена и по-гъвкава зона от страни със сходни стартови условия.

Дневният ред на срещата на глобалните лидери засяга проблемите на целия свят

На този фон на променящо се разпределение на потенциални глобални икономически и финансови събития, да се надяваме, че Давос ще обсъди "великата трансформация" на света в контекста на това какво е необходимо да се направи за връщането на глобалната икономика в пътя на устойчивия ръст, създаването на работни места и финансовата стабилност.

Това би било особено важно, за да може впечатляващият списък от участници да достигне до консенсус по шест основни въпроса:

• Как Европа може да премине към институционална и политическа рамка, която осигурява комбинация от икономически растеж, работни места, контрол на държавния дълг и стабилен сектор на финансовите услуги?
• Как САЩ може да преодолее парализиращата политическа нефункционалност, за да постигне подходящия баланс в ключови области: между преки стимули и средносрочни фискални подобрения, между реформа в данъчната политика и разходите, между бизнес стимулите и по-силните мрежи за социална безопасност, и между благосъстоянието на бейби бум-поколението и други генерации?
• Как важните за системата развиващи се икономики - включително Бразилия, Китай и Индия - могат ефективно да приемат по-големите си глобални отговорности, същевременно продължавайки да отговарят на резонните стремежи на своите граждани?
• Как да се ускори свръхмудното темпо на реформи на международните институции, така че те да отразяват по-добре глобалните реалности в момента, вместо да продължават в опитите си да легитимират остарели феодални права?
• Как всичко това да бъде съчетано с реалностите на околната среда, както и с връщането на вярата у мнозинството в справедливостта и ефективността на базираните на пазарни принципи системи?
• Как страните в преход, включително тези в Арабския свят, могат да преминат от разрушаване на дискредитирали се системи към изграждане на по-добро бъдеще?

Това е доста дълъг и обезкуражаващ списък; и историята на Давос не осигурява особени поводи за увереност, че той ще бъде разгледан и проблемите ще бъдат решени.

Но все пак трябва да продължаваме да се надяваме и да очакваме, че нещата този път ще бъдат различни. Този път на риск е изложено благосъстоянието на милиарди хора по цял свят.