Роналд Рейгън опита да се отърве от нея. Бил Клинтън също се пробва. През октомври желанието им може и да се изпълни. Антика от времената на цепелините и символ на невъзможността Вашингтон да спре излишните си харчове, Федералната хелиева програма ще бъде закрита. Освен ако не бъде. Всъщност, преди няколко дни Конгресът гласува с 394 гласа „за" срещу 1 „против" да я запази.
Програмата е създадена през 1925 г., за да може при необходимост САЩ да поддържат армада от „въздушни кораби", подобни на немските цепелини, но пълни със значително по-безопасния от водорода хелий. Още тогава се е смятало, че това е временна мярка до появата на пазара на частни доставчици на хелий за армията. 88 години по-късно това така и не е станало.
В резултат Федералната хелиева програма продава на компаниите, които се нуждаят от хелий - от производители на апарати за ядрено-магнитен резонанс до такива, които пълнят балони. Ако държавата се оттегли, няма кой да я замести и може да се усети недостиг.
Донякъде причина за това са ниските цени, на които Федералната хелиева програма продава своите резерви. Освен това, другите компании нямат достъп до находище като това в Тексас, което има в себе си достатъчно хелий за 33 милиарда балона.
Даже и самите конгресмени смятат, че правителството не трябва да е в бизнеса с хелий, но е ясно, че няма кой да го замести.
„Ако на този етап не можем да се освободим от запасите на хелий, чиято цел вече не е актуална, ние не можем да направим нищо", коментира конгресменът Барни Франк... през 1996 г., когато Вашингтон си мислеше, че се е отървал от програмата. Днес тя е поредно доказателство, че във федералния бюджет нищо не си отива безвъзвратно. Така по времето на Бил Клинтън бяха спрени помощите за пчеларите и субсидиите за вълна, но те се завърнаха триумфално няколко години по-късно.
„Това прилича на най-дълго водената битка от Троянската война насам", коментира сенаторът Рон Вайдън, който е автор на проектозакон за удължаване срока на хелиевата програма след октомври 2013 г. и евентуалното й закриване след това. Той гарантира, че ще следи внимателно дали наистина Вашингтон ще скъса с летливия газ.
А сега накъде?
Според приетите през 1996 г. текстове, Федералната хелиева програма трябваше да бъде закрита, след като погаси своя дълг към други агенции в размер на 1 млрд. долара. Последният транш се очаква съвсем скоро и след него би трябвало програмата (която разполага с резерв за още 5 години) да остане в историята.
Изведнъж победата се превръща в бедствие. „На практика отнемаме 40% от наличния хелий", обяснява проф. Моузес Чан от Университета в Пенсилвания. Той е един от хилядите учени по света, които използват втечнен хелий в работата си. Той им позволява да извършват експерименти при изключително ниски температури.
Пред Конгреса през последните седмици се оплакаха и други. Ако държавното кранче за хелия секне, това ще удари производителите на медицинско оборудване, а също и заводите за полупроводници. И да, балоните също ще поскъпнат.
Затова и последното решение на Конгреса е хелиевата програма да се запази, като обаче вдигне цените си до пазарните. Така ще даде шанс на частния сектор, който този път е малко по-готов да поеме щафетата. И все пак, колко време ще отнеме? 88 години след старта на временната програма, надали някой би се наел да каже.
E все пак дългите полемики по този въпрос са напълно оправдани - в съвременната икономика, САЩ освен да надуват балони не се занимават с нищо друго.