Няма вече площади за политици, които с мегафон в ръка направляват народното недоволство. Къде отидоха онези млади хора, които тогава постигнаха толкова много?
"Онези" сте вие, а "тогава" е вашето "вчера". Старите кадри трудно могат да предадат сплотяващата сила и заряда на идеята. Много съжалявам, че поради обективни причини не съм могъл да бъда част от сътворяването на промяната.
Връстник на прехода и демокрацията
Роден съм на 01. 01.1989 година, което горе-долу ме прави връстник на демокрацията. Всички знаем каква беше съдбата на идеята, сплотила толкова много хора. Няма го вече романтичният партиен дуализъм на прехода, в който новото добро се сблъсква със старото зло, а разказите на очевидците оставят горчив послевкус на разочарование и счупени илюзии.
"Левите" открай време са обединени около партията майка, която си остана същата дори под новото име и при новата конюнктура. Въпросът, който всички си задаваме, е къде отидоха всички "десни"?
Част от тях останаха вечната опозиция, винаги недоволни и нещатно протестиращи. Други се изродиха в крайнодесни, защото все някой трябва да понесе отмъщението за житейския им провал - циганите, комунистите или мюсюлманите - все тая.
Голям процент формираха фронта на политическия нихилизъм. Но може би най-много останаха „вечните излъгани". Те яхат всяка следваща политическа вълна и тръгват с надежда, че, видиш ли, днес животът им е скапан, но от вдругиден ще стане приказка, защото на власт е нов премиер. Респективно винаги са „измамени", а всяка следваща власт "се подиграва с надеждите им". Доказателство за горното виждаме във всеки епизод на сериала "Парламентарни избори".
Именно последната група по манталитет и претенции е силно лява, но гласува за десните. Не се вълнува от засукани абстракции като "бюджет", но пламенно брани социалните си придобивки.
Българската мечта - "Всекиму според потребностите”
Не знам как е било навремето, но знам какво виждам с очите си днес - българинът иска да работи малко (по възможност николко), да плаща ниски осигуровки (най-добре - никакви), да се пенсионира на 50, а 80-годишната му майка, учила до четвърто отделение, да получава 1000 лева пенсия.
Отделно да не дупчи билет в автобуса, да не се разкарва да гласува, да не плаща за здравеопазване, да се намалят данъците, пък ако изпадне някоя дребна далаверка с държавно имущество - берекет версин. Българската мечта е пределно скромна, изчерпва се с "Всекиму според потребностите". Това горе-долу означава притежаването на вещи, осигуряващи екзистенц минимум -джип и вила, ама ако може някой да ни ги подари.
Българинът иска да харчи много, въпреки че печели малко, а това е левичарско отвсякъде. Това, естествено, няма как да стане, за което единствените виновници накрая винаги са политиците. При редуването на правителствата по цял свят се наблюдава тенденция, че десните правителства пълнят хазната, а левите я празнят, но създават социален комфорт за населението.
Няма значение какъв си, а какъв ти изнася да бъдеш
В България тази зависимост се развива в различна цикличност - всяко правителство пълни ковчежето в началото, за да го изпразни непосредствено преди избори. Виновен за размиването на понятията е дивият популизъм. Практически ляво и дясно не могат да бъдат разграничени по друг признак, освен по партиен. Няма значение какъв си, а какъв ти изнася да бъдеш.
Истински десни са не повече от шепа интелектуалци
В този смисъл има твърде много и десни, и леви на приказки, но твърде малко на дела. Мисля си, че за да бъдеш „десен" все пак е необходим определен неформален ценз. Т. е. трябва да си образован, не е достатъчно само да мразиш комунистите. Политическата ориентация би трябвало да се базира на определена визия за икономическото развитие и стратегия за разпределяне на общите пари, но както знаем, това явление е рядкост.
Родният избирател е целенасочено дезинформиран и му се натрапва, че трябва да се вълнува от глупости като размера на минималната работна заплата, например. Накратко, в България истински десни са не повече от шепа интелектуалци, а това е много, много тъжно.
Вие, младите, както винаги сте много критично настроени към по-старото поколение и неговите нагласи, но задавали ли сте си въпроса и от друга гледна точка? Кой има нужда от труда ни? Някой търси ли някого в тази държава освен за ниско квалифициран труд? Някой може ли да плати добра заплата на млад човек, ако той има нужната квалификация, езици и евентуално някакъв опит. Никой от никого няма нужда затова и хората са апатични и се отучиха да работят в България, защото тук и работодателите са пишман, и работещите са същата "стока". Всичко е опорочено. Всеки иска, а от себе си не дава нужното...И българина разбра, че по-добре да мързелува вместо да "му работи" на оня дето през 5 месеца си сменя колата и води охолен живот за сметка на персонала ... Айде, младите, ако искате да не си губите живота, излизайте навън: там хем ще се научите да се трудите, хем ще ви плащат подобаващо. Там по-леко ще преживявате личния живот на шефовете си, ако въобще някога ги видите в очите. Няма да ви остава време да завиждате от работа. И няма значение какво ще работите. Важното е, че все ще живеете като хора...по-добре от тук...
Sladuredke, прощавай, но някак си не мога да се съглася. Не смятам, че не правилно да даваш съвети от рода "бягайте навън". Не искам да правя демонстрации на студентски ентусиазъм и само за протокола да кажа, че прекарах едно известно време навън и взех решение да се прибера - без някой да ми е слагал пистолет на слепоочието. Не съжалявам за решението си. Всички млади хора според мен трябва да се опитат да живеят в страната си, да бъдат недоволни, да мрънкат колкото се може повече и по-силно, за да бъдат чути, но и да се опитват да помръднат статуквото. Включително и това в главите на хората като теб.
Прав е човекът! Превърнали сме се в шайка мрънкащи неудачници, които гледат само да я карат по най- малкото съпротивление и се чудят защо така тъмни сили ги тормозят в житейския им път. Има някаква тотална липса на самокритичност при нас. Тук някои казват на автора, че му е лесно да ги говори, защото още не се е гмурнал в тежкия, сив живот.Аз съм малко по- възрастен от него, имам дете, работя и ежедневно се сблъсквам с примери за това, което описва той. Болшинството от хората, с които се сблъсквам по работа, имат огромни претенции, слабо или никакво познаване на дейността с която се занимават, не търпят развитие, гледат всичко да стане на далавера и в краен резултат - нещата не се получават като хората. Ами просто няма как да стане. Не може хем да не ти се работи, хем да искаш да живееш като у Европата. За да не каже някой сега: "ами ти бе...", да и аз си имам трески за дялане, несъмнено но поне си го признавам пред себе си и гледам да се коригирам.
Голямo, ОГРОМНО Браво за автора на статията! Съвършено точен коментар от първата до последната дума! Чудя се що не се чува гласа на такива студенти, а по ТВ гледам разни протестиращи малоумници, дето дори не могат да си формулират целта на протеста.... нещо проценти от бюджета, условия, ала-бала.... А като гледам жалките аргументи, които се излагат в долните коментари, все повече бие на очи колко действително е прав.....за съжаление! За сведение на Фрида например, съжалявам че трябва да го кажа, но нормално е ако един 80 годишен пенсионер в 60 години от живота си е строил комунизъм, сега да мизерства в това, което е построил (за цялото поколение говоря). В нормалните държави в тия 60 години са строили други, по-полезни работи.... Кой да му го осигури това "достойно"? И не, не съм жесток, нашта работа след време ще е същата, като вечно тичаме след разни изкукали царе или пожарникари....кой ще е крив ако след години и ние мизерстваме "достойно" с по 100 лв.?
"ляво е горе, а горе къде е? аз се загубих, а той ми се смее..."
До 17: Крачка наляво, седем напред, завой около слънцето...опа, дирек! Към автора: На Вашата възраст и аз проявявах глупостта да генерализирам, за щастие успях да се отърва от този вреден навик. С други думи: "Аз - Начко - обичам да работя много (по възможност МНОГО), искам да не плащам осигуровки, а сам да се погрижа за старините си, да съм в състояние да упражнявам професията си докъм 70-годишна възраст, а майка ми - педиатър с 40 години стаж, да получава 1000 лева пенсия, защото заслужава. Отделно - дефлорирам билет в автобуса, разкарвам да гласувам, плащам за здравеопазване, когато е редно, като всеки нормален човек на света си мечтая да намалят данъците, избягвам всякакви излишни контакти с държавата и нейното имущество - вярвам в частната, но честна инициатива." Това е.
"Всекиму според потребностите" е само половината, другата половина е "всекиму според възможностите". Не е лош принцип. Аз искам като работя усърдно да ми се заплаща подобаващо, но това просто не е така. Още работя на пълен работен ден за едната социална помощ ("Старт на кариерата"), полагам усърдие и внимание, даже често оставам след работно време, но ако не ми предложат едни нормални условия след тези 9 месеца, си взимам шапката и това е. По-добре безработен, за родителите ми цената ще е същата. Добре, че махнаха допълнителните стажове в държавните учреждения. Имам колеги, които са стояли на мин. заплата + 32 процента години наред.
Мануела, аз казвам, че ИСКАМ 900....
Да дообясня: Казах, че искам след края на СТАЖАНТСКА програма, да бъда нает на заплащане, което да е що-годе нормално. Един младши експерт взима 800-900 лева. Това ми е целта. Не съм казал, че съм свръх способен, казах, че се старая, ВЪПРЕКИ МИЗЕРНОТО ЗАПЛАЩАНЕ (което е 400 лева БРУТО- малко над 300 нето). И казах КОЛЕГИ, тоест хора, които след същата стажантска програма чакат сума време до заветното място на младши експерт в държавната организация, където са карали стажа. Същият този стаж от тази година става 12 месеца, тоест държавата очаква 1 година младите да работят за 300 лева на месец преди да разберат ще има ли място въобще за тях!