Това е историята на една ученическа любов с дилър на дрога. В първата част беше запознанството, в тази е бягството от къщи.
... И така с Тони (Антон Милтенов-Клюна - бел.р.) бяхме гаджета от около две седмици, а ето, че на мен вече ми беше скучно и депресирано. С родителите ми нещата отиваха към развод, но явно само те двамата не го осъзнаваха. Караха се по цял ден, всеки ден. Наистина не издържах на крясъците им. Затова реших да им дам урок и да избягам от къщи.
Говорих с Тони по въпроса и той ме подкрепи. Предполагам, че не е осъзнавал сериозноста на нещата, давайки ми този лекомислен отговор. Говорих и с най-добрата ми приятелка тогава, която смело реши да ме последва и също да избяга от тях. В случай че не дойдеше с мен, обеща да не казва нищо на никого.
Във въпросния ден отидох на училище, след което потеглих към Аптека за срещата с Тони и с приятелката ми. Естествено, тя не се появи. Той беше там и ме чакаше, въртейки бизнеса си междувременно.
Намерих един уличен телефон, от който й се обадих, за да я попитам какво става и защо не е дошла на срещата. Тя ми промъца: "Не го прави!" След което даде телефона на баща си, който започна да ми реди конско и се наложи да му затворя. Толкоз за смелата приятелка. Върнах се при Тони и започнахме буквално да висим и да чакаме да мине времето.
Нямаше къде да отидем, защото по онова време нищо не работеше. Бяхме само аз, той и един негов приятел наркоман Милен. Висяхме на Аптека, после отидохме на пейките пред НДК. Тони ми каза, че на сутринта, когато майка му излезе за работа, може да отидем в тях. Това ме зарадва много, защото вече примирах от студ и глад. Нощта премина изключително тежко и наистина се изумих от факта, че той направи тази жертва за мен. Наистина.
С много мъки дочакахме изгрева, качихме се в топлото тролейче и се понесохме към гето Люлин. Там се качихме в топлото апартаментче, където Тони продължи да се грижи за мен. Майка му беше сготвила пълнени чушки, които той стопли и ми сервира. Излапах ги с неописуемо удоволствие.
Спеше ми се зверски и исках да се стопля. Тони ме сложи да легна в спалнята, зави ме, целуна ме и излезе. Чух го, че звъни на негов приятел и да му казва, да мине през видеотеката, за да вземе някакъв филм. Той имаше доста такива "помощници", които да изпълняват поръчките му в замяна... ясно на какво.
Аз не можех да заспя, все още треперех от студ и може би до някъде от страх. Предполагах какво може да поиска Тони. А и след всичко, което направи за мен, се чувствах длъжна да му го дам. Въпреки че нямах никакъв опит в секса. Бях се целувала с двама-трима и най-далече бях стигала до така наречената "втора база": бях позволила на мъж да целува гърдите ми.
Затова не спях, когато той влезе в стаята. Пъхна се под завивката до мен, но не се съблече. Прегърна ме, усети, че треперя и ме успокои: "Не се притеснявай, заспивай". И аз наистина започнах да се успокоявам. Знаех, че той усеща желанията ми, беше страшно проницателен. И знаех, че няма да направи нищо, което не искам. Не беше такъв човек. Унесох се и заспах. Когато се събудих него го нямаше в стаята.
Отидох в хола и ги заварих с Милен да гледат филм - "Цар плъх". Каква ирония! Трима мизерници и измъчени души гледат филм за други мизерници. Гушнахме се с Тони и догледахме филма. Времето в тях излетя неусетно и трябваше да излизаме, преди да се е върнала майка му. Хубавото беше, че този път той щеше да вземе колата и да се развозваме с нея.
Когато слязохме долу и видях трабантката, с която щяхме да се придвижваме, ме напуши смях. Тони разбира се, се нацупи, но реакцията ми беше очаквана. И така, щастливи и доволни се натоварихме на "колата" и потеглихме в посока центъра. Тежката нощ беше зад гърба ни, а новите хоризонти ни очакваха...
(Очаквайте трета част: Млади, нахални и дръзки)
"Времето в тях излетя неусетно и трябваше да излизаме, преди да се е върнала майка му. Хубавото беше, че този път той щеше да вземе колата и да се РАЗВОЗВАМЕ с нея."
3 Borracho | 05.02.201313:31 "Жените в Плевен по принцип ..." Това пък за Плевен в каква връзка?
5 Вера | 05.02.201313:56 РАЗВОЗВАМЕ , всъщност защо не. Просто не сме му свикнали. Нали казваме "разхождаме". Утре може да се дообогатим с " разплуваме"...
Дилайт, за сега най-много наподобява моята версия за продължение.
Не го чети, няма смисъл.
Питат различни националности да кажат най-характерния израз за езика им. Испанецът казва: - За нашия език е МАНЯНА. Това значи - спокойно, ще станат нещата, я утре, я вдругиден, я след седмица-две. Турчинът казва: - Нашият най-известен израз е ЯВАШ-ЯВАШ. Това е нещо като МАНЯНА, я станат нещата другата седмица, я другия месец - нема страшно. Арабинът казва: - При нас най-известният израз е ИНШ АЛЛАХ (по волята божия). Това е нещо като МАНЯНА и ЯВАШ-ЯВАШ, ама я няма тая степен на прибързаност.
Йоле, шо кажА?
Паяче, За българина изразът е "ЕЙ СЕГА"! Превъзхожда ги всичките изредени във вица...
най-много ме кефи след последната запетая-там е готиното.