Никъде глобалната рецесия не удари толкова тежко, колкото в прибалтийската република Латвия. Бившата съветска страна се подложи на най-тежката програма за икономии в Европа - за да запази валутата си обвързана с еврото и да запази надеждите си да се присъедини към единната валута - а икономиката й се сви с 18% миналата година. Безработицата подскочи до 23% от работната сила. Заплатите в публичния сектор бяха орязани с една четвърт.
Латвийците преизбраха десните
И все пак този месец латвийците преизбраха своята десноцентристка управляваща коалиция с по-висок процент от вота. Проруска партия се опитваше да се възползва от загубата на илюзии от клонящия към Запада елит и пропазарната политика, но постигна почти незначителен ръст на вота.
Резултатът изпрати няколко послания. Той символизира стоицизма на гражданите в Централна и Източна Европа и подчерта важността на навременната глобална помощ - макар и с поставени тежки условия, която обърна икономическия срив, от който всички се опасяваха преди 18 месеца. Това е и знак, че увереността се завръща в региона, който пострада най-много от финансовата криза.
Също така това показва, че желанието за по-близка интеграция с Европейския съюз и членство в еврозоната не е било попарено от срива. Резултатът също така дава надежда за обременените с дългове периферни държави в еврозоната - като Гърция и Ирландия: че мерките за икономии могат да доведат до политически стабилни ефекти и в крайна сметка да осигурят възобновяване на растежа.
Но за Латвия, както и за всички държави от бившия комунистически блок, пътят към изхода от кризата остава неравен. Възстановяването е силно уязвимо спрямо каквото и да е допълнително забавяне в еврозоната, основен експортен пазар на региона.
Изоставането на Югоизточна Европа - заплаха за Балканите
Точно както резултатите на отделните страни в кризата се различаваха по-сериозно, отколкото мнозина очакваха - Полша, на няколкостотин километра южно от Латвия, беше единствената държава от ЕС, която избягна рецесията - така и възстановяването става с различна скорост. Има опасения, че Югоизточна Европа, особено бившите югославски държави, би могла да изостане, заплашвайки деликатната политическа стабилност на Балканите.
Централна и Източна Европа "бяха особено тежко засегнати от кризата и въпреки че виждаме завръщане към икономически растеж в някои страни, възстановяването остава бавно, продължително, и далеч от това да бъде сигурно другаде", заяви този месец Ян Фишер, бивш чешки премиер и сега вицепрезидент на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).
Въпреки това възстановяването на много икономики превърна части от региона отново в горещи дестинации за инвеститорите на изгряващите пазари. Евтините производители от Източна Европа отново се завръщат като конкуренти на тези в Азия.
Може и да бъдат научени някои уроци за справяне с кризите другаде от начина, по който тази криза беше овладяна, в сравнение с по-ранните кризи на изгряващите пазари - без отказ от плащания по държавни дългове и в някои случаи избягване на девалвация на валути.
Обратът е шокиращ
Обратът спрямо началото на миналата година е шокиращ. Нивата на държавния дълг в Централна и Източна Европа като дял от брутния вътрешен продукт (БВП) бяха като цяло по-ниски при навлизане в кризата от страните на запад. Но възползването от изобилието от лесни кредити в средата на последното десетилетие, докато се ускоряваше растежът, доведе до балон на потреблението и имотите и отвори огромни дефицити по текущата сметка в много страни.
Със замръзването на кредитирането и търговията след срива на американската инвестиционна банка Lehman Brothers през септември 2008 г., домакинствата бяха принудени да финансират големи дългове. Често в евро или швейцарски франкове, те ставаха по-трудни за обслужване с отслабването на местните валути.
Имаше опасения, че чуждестранните банки, които доминираха банковия пазар, ще изтеглят финансирането, за да подкрепят националните си финансови пазари. Правеха се сравнения с източноазиатската криза в края на 90-те. Имаше също и опасения, че сривът е възможно да дискредитира капитализма и пазарната икономика - към които бившият комунистически блок беше прекарал две десетилетия на преход.
По-малкото зло
Всъщност нямаше регионален срив - макар страни като Латвия, Естония, Литва и Украйна да изпитаха икономически упадък, рядко срещан в мирни времена. Но пък някои бяха засегнати по-малко от западноевропейските страни, ако изобщо усетиха кризата.
Имаше малко сривове на големи банки, никакви системни банкови кризи, никакви откази от плащания на държавни дългове. Малко правителства паднаха. Спорадичните улични протести бяха като цяло по-малко изпълнени с насилие от бунтовете в Гърция срещу мерките за икономии тази година.
Популистките или екстремистки партии отбелязаха доста скромен напредък, макар крайнодясната унгарска партия "Йобик" да увеличи подкрепата си от гласоподавателите. Изборите в Полша, Унгария, Чехия, Словакия и Латвия тази година засилиха дясноцентристките позиции.
Донякъде бързите и координирани глобални действия запазиха региона далеч от бездната. Срещата в Лондон на Г-20 (групата на 20-те водещи страни) през април 2009 г. гарантира, че Международният валутен фонд има ресурсите да предложи подкрепа от 52 млрд. евро на страни като Унгария, Румъния, Латвия и Украйна.
Международните финансови институции се обединиха в т.нар. Виенска инициатива, за да гарантират, че чуждестранните банки няма да се изтеглят от региона.
Централна Европа имаше полза
Конкретно Централна Европа имаше полза от пакетите със стимули на Запада. Немската програма за пенсиониране на стари автомобили увеличи продажбите не само на произведените в страната луксозни лимузини, но и на евтини хечбекове, сглобени в Полша, Чехия и Словакия.
Ако не друго, сривът ускори пренасянето на бизнеса от Западна Европа към по-евтините централни и източни части на континента. Един от известните примери за това е американският производител на компютри Dell, който премести производството си от Ирландия в Лодз, Полша. Полската фабрика наскоро бе продадена на тайванската фирма Foxconn.
Мултинационалните фирми като цяло продължиха със съществуващите си инвестиционни проекти. На около 20 км от фабриката в Лодз, швейцарско-шведската инженерна група ABB построи два производствени центъра въпреки срива.
Разположената наблизо фабрика за козметика на Procter&Gamble - най-голямата европейска фабрика на американския гигант в бизнеса с потребителски стоки, отвори преди година. "Фирмите, които имаха пари за инвестиране по време на тази рецесия, бяха сред победителите," казва Артур Ржанек, управляващ директор на завода на ABB.
Вижте през какво минаха
Гражданите на региона посрещнаха големите съкращения на работни места и орязването на заплатите с приглушени протести. Частните лица и фирмите продължиха да обслужват задълженията си. Дмитрий Гуров, роден в Беларус икономист в UniCredit Austria, казва: "Погледнете през какво минаха тези страни през 90-те години, със срива на Съветския съюз и прехода към пазарна икономика - тези спомени все още са много живи. Хората възприеха кризата по различен начин."
И все пак има два основни извода за бъдещето. Първо, наваксването спрямо западните нива на просперитет ще бъде по-дълъг и по-сложен процес, отколкото е изглеждал преди кризата. По-оскъдни, по-скъпи кредити, съчетани с мудния западен растеж и необходимостта да бъдат намалени раздутите бюджетни дефицити, ще означава по-бавна икономическа експанзия.
Подобно на много икономисти, Томас Визер, председател на комитета на ЕС, подготвящ икономическата и финансова политика за министрите, смята, че източните членки на ЕС ще имат годишен ръст, по-нисък с около 2% от този преди кризата. "Но техният 5-процентен годишен ръст преди кризата беше неустойчив," допълва той. "Ако имат 3-процентен устойчив ръст, това е нещо добро."
Уроците
Вторият урок е, че някои централни и източни държави ще се доближават до Запада много по-бързо от други. Изборът, направен по-рано в прехода им, е довел до изключително различни резултати в момента.
Възстановяването в централните държави като Полша, Чехия, Словакия и Словения - последните две вече в еврозоната - върви с бързи темпове напред. Голяма част от инвестициите преди кризата бяха в превръщането им в евтини производствени центрове.
Андреас Трайхл, изпълнителен директор на австрийската банка Erste Group, голям кредитор в Централна и Източна Европа, казва, че те усещат предимствата от интеграцията във веригата на доставки. "Те изнасят в Германия това, което Германия след това използва за износ към други страни," заявява той.
Втора група са балтийските републики - Латвия, Литва и Естония, чието желание да удържат валутите си, обвързани с еврото, изключи девалвацията. Това ги доведе до агония на намаляване на заплатите и цените, за да се възстанови конкурентоспособността, засегната при повишението на разходите преди кризата.
Сега страданията носят изгоди
Сега страданията им носят ползи. Естония е приета за член на еврозоната от 1 януари 2011 г. В съседна Латвия, която започна орязването на бюджета по-рано от повечето други страни, икономиката отбеляза ръст в първите две тримесечия на тази година - официално слагайки край на рецесията - и безработицата започна да спада.
Мортен Хансен от Стокхолмската школа по икономика в Рига казва: "Някои страни все още обсъждат какво ще правят, други все още отричат случващото се. Тук ние вече сме напред в процеса - и вече достигнахме дъното".
Унгария и Румъния, които получиха подкрепа от МВФ, се борят с мерки за икономии, за да постигнат наложените от МВФ нива на бюджетни дефицити, същевременно опитвайки се да възобновят растежа.
МВФ и ЕС прекратиха прегледа на програмата на Унгария за финансиране с 20 млрд. евро това лято след разногласия за естеството и темповете на намаляването на дефицита. В Румъния премиерът Емил Бок е изправен пред вот на недоверие, докато се опитва да се придържа към твърда програма за икономии. Унгария се очаква да постигне само скромен растеж тази година, докато икономиката на Румъния ще се свие отново.
Защо? Защо? Защо...
Югоизточна Европа - преди всичко страните от бивша Югославия - вероятно ще върви по-бавно. Силните кредитни постъпления преди кризата им позволиха да постигнат ръст, подобен на тези на централноевропейските страни през 2005-2008 г. Но те тръгваха от особено ниска основа; конфликти отложиха реформите и доведоха до масирана деиндустриализация.
Междувременно голяма част от инвестициите се вливаха не в производство, а в строителство и туризъм. Тези държави "нямат достатъчно стоки за износ и ще имат много по-големи трудности да излязат отново от тази рецесия", казва Петер Хавлик от Виенския институт за международни икономически изследвания.
Към тези проблеми биха могли да се добавят очевидно спадащите перспективи на членство в ЕС на страните от бивша Югославия - с изключение на Хърватия, която все още планира да се присъедини към съюза след две-три години. Нуждата от справяне с последиците на рецесията и дълговите проблеми на еврозоната повишиха страховете, че апетитът на водещите членки на ЕС за следваща експанзия е угаснал.
Пред Financial Times еврокомисарят по разширяването Стефан Фуле заяви, че някои от страните отстояват обръщане на съюза навътре. Но "това би било срещу интересите на тези страни - и определено срещу интересите на ЕС," коментира той.
Извън югоизточните граници на ЕС обаче усещането за възстановяване се засилва. Във фоайето на луксозен варшавски хотел Яцек Рочик, чиято верига от 2300 магазини за хранителни стоки Zabka продължава с експанзията си, разглежда тълпата бизнесмени, струпали се около масите - и произнася своята оценка за кризата. "Беше по-добре, отколкото сме очаквали," казва той.
