Домашното насилие над жени винаги е нещо, което се случва на някой друг. Твърдим, че не се среща в нашата среда, при нашите приятели и роднини.
Всеки, който повдигне въпроса и съобщи истинските данни, е набеждаван, че си смуче от пръстите, че такъв проблем няма, само най-най-изпадналите си бият жените и децата и това не може да е кой знае каква беда. Даже, че жертвите сами са си виновни, защото стоят при насилника и няма какво толкова да ги жалим.
Истината е потресаваща
Според изследвания на неправителствените организации, потвърдени и с данни от Министерството на вътрешните работи, всяка четвърта жена в България е подлагана на тормоз у дома. Това значи, че 25% от българските жени са яли шамари, били са мачкани и потискани, а някои са стигали и до спешните отделения.
Според същите проучвания, 92% от жертвите на домашно насилие са жени, а 8% са мъже. Мъжете най-често бият, а жените-насилници тормозят психически. Така че домашното насилие си е съвсем до нас, то ни е съсед, приятел, роднина, колега. Срещаме го всеки ден. Време е да се запознаем с него, а не да го замитаме под килима и да се правим, че го няма.
Шамарът е в реда на нещата
Това изречение чух от една продавачка, с която наскоро се заговорих съвсем спонтанно. "Знаеш ги какви са нашите мъже, ама по някой шамар от време на време си е профилактичен. Жената трябва да си знае мястото."
В българските традиции шамарът е в реда на нещата при възпитанието на децата. Оказва се, че и при укротяването на жената. Наскоро прочетох интересен коментар в интернет под една статия за домашното насилие. "Няма такъв проблем. Почти никой от познатите ми не бие жена се."
Дяволът е в думата "почти", съчетана с "няма такъв проблем." "Почти" значи, че все пак някой от познатите на този човек бие половинката си, но за него това не заслужава внимание. Общо взето, обществото ни е толерантно към боя у дома. То не се потриса, не настръхва масово, когато чуе нещо подобно.
Никога не се намесва, защото това са си "техни работи". В балканската традиция мъжът е силен и властен и едва ли не насърчаван да се държи строго и потиснически с половинката си. Иначе го смятат за мухльо. А понякога прекрачва границата и влиза в удобната графа "почти".
"Почти" никой в България и не убива. "Почти" никой от познатите ми не краде примерно държавни фондове и не завлича клиенти. "Почти" е изпуснатото признание, че такъв проблем има.
Профил на насилника
Според данни на МВР, домашният насилник съвсем не е изпаднал, полуграмотен алкохолизиран бедняк, както сме склонни масово да вярваме. Той може да е уважаван човек на работното си място и дори в цялото общество.
Биячи на деца и жени се срещат по равно във всички слоеве на обществото - богати, бедни, интелектуалци, необразовани. Наскоро полицията дори арестува двама именити национално известни доктори, които си изнасилвали децата.
Насилникът има проблем с властта и контрола. А хора с подобни психически аномалии се срещат и по високите, и по ниските социални етажи. Насилието над по-слабо същество, което се е разтворило за теб и ти се е доверило да го закриляш и пазиш, не е резултат на глупост, необразованост и бедност. Това е знак, че нещо никак не е наред със самочувствието и ценностите ти, щом си храниш егото с възможно най-лесната победа. Над по-слабия от теб...
Насилникът има различни официални образи. Може много убедително да ти изнесе лекция какво зло е тормозът у дома. Но когато болното му его е засегнато и е далеч от чужди погледи, връзката между логическата мисъл и действията му се къса. Някои бият така, че да оставят синини само под дрехите.
Случва се също насилникът много категорично и ентусиазирано да отрича, че такъв проблем изобщо съществува в обществото. Подобно нещо преживели представители на женска организация, които отишли да предложат в една община програма за борба с явлението. Кметът почти ги изгонил с думите, че пари за такива измислени глупости не бива да се дават, защото няма с какво да се борят.
После се оказало, че всички в малкото населено място знаели как пребива жена си дори само ако вечерята му е закъсняла с една минута.
Алкохолът и наркотиците могат да бъдат отключващ фактор, но никога не са единствена причина за домашно насилие. Те просто изваждат на повърхността стаените в душата на посягащия проблеми. Затова и въздържанието не може да премахне злото, може само да го прикрие за известно време.
От тази година в България започва да се работи и с насилниците, не само с жертвите. Те ще бъдат подлагани на задължителна психотерапия. Подобни идеи има отдавна, но чак тази година се намират средства - проектът ще бъде финансиран от Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" на Европейския съюз.
Огромна част от хората, които тормозят най-близките си, са били жертви на домашно насилие в детството си или са станали свидетели на подобно поведение от страна на един от родителите си - най-често бащата. Затова те също се нуждаят от помощ за преодоляване на травмите, превърнали ги в престъпници.
Жертвата не е виновна
Пораженията от домашното насилие върху тялото могат да бъдат ужасни, дори понякога фатални, но най-страшната травма се нанася върху душата на жертвата. Затова тя не е виновна, когато стои и търпи, тя е просто много повредена психически. Когато отвориш душата си към някого, довериш му се стопроцентово, а той в отговор започва да те бие и да ти внушава, че без него си нищо, късите съединения в мозъка са неизбежни.
Домашният насилник не надвива физически, а ползва боя, за да сломи психически. След като е получил достъп до любовта на жертвата си, той си играе изключително садистично с ума и душата й. Много често й внушава, че никой друг няма да я обича, ако избяга от него.
Че ще й отнеме децата, само ако се опита да го напусне. Че всъщност шамарите са признак на обич, защото показват, че му пука. Че е предизвикан да удари. И така жертвата престава да гледа обективно на живота. Тя наистина започва да вярва, че сама си е виновна. А истината е, че няма оправдано насилие и никой не може да се оневини с това, че е предизвикан.
Подлаганите на системен тормоз у дома търпят много често и защото нямат финансова възможност да се отделят. Някои от тях се самозалъгват, че го правят заради децата, макар така да ги осакатяват още повече.
Момичетата, свидели на насилие у дома, почти задължително в зрели години се превръщат в жертви, а момчетата, израснали в такава атмосфера, я пренасят и в собствените си семейства. Така че евентуалните поражения от детство с един родител са несравнимо по-малки от травмите от детство в дом с насилие.
Жертвите на домашно насилие много често се срамуват да признаят какво им се случва. Те крият синините си с дълги ръкави и панталони през жегите. Огромното мнозинство от тях смятат за по-престижно да останат с партньор, който ги бие, отколкото да ги сочат с пръст като житейски нереализирали се самотници.
Много трудно е за българската жена да признае, че няма идеалното семейство, което обществото я натиска да изгради. Тя е убедена, че провалът й като майка и съпруга е най-големият й провал и не може да си представи, че женският живот има ценност и без това. Патриархалните ценности работят в полза на насилника. Единственото, което може да се направи за жертвата е, да й се вдига самочувствието и да й се внушава, че е ценна и без този опасен за живота й партньор. Защото на нея това й е най-трудно да повярва.
Домашното насилие над жени е наистина сериозен проблем, който не можем да отминем с лека ръка. Историята на борбата с това явление е сравнително кратка. Специален закон за предпазване от него имаме едва от 6 години и присъдите все още са много малко.
Най-краткия път за преодоляването му е опознаването на причините, поради които се случва. И че никой не е застрахован, защото всички в някакъв миг обичаме и допускаме същества от другия пол до най-съкровената си същност. А тогава перспективата ни е изкривена и можем да погазим много свои принципи. И тъй като жертвите са най-често жени, овластяването на техния пол също е важно стъпало.
Това значи нова обществена нагласа, според която жената е ценна сама по себе си като личност, а не само като част от семейство и двойка. И не, шамарът не е в реда на нещата и не можеш да си го заслужиш. Той е престъпление дори и според българското законодателство.
кофти fucking "възпитание" и у дамите и у господата...не сме все още Европа, уви...
Ей, наспамихте хубавата тема Иначе на клишираната история с комплексирания космат селянин, дето се прибира на 2 ракии и пребива кротката си женица от бой отдавна е останала в 70-те. Сега колкото по-толерантен е мъжа към резките амплитуди в настроението на жена си, толкова по-безразсъдно тя му се качва на главата. Защото е в ДНК-то на жената да бъде провокираща и настъпателна. И колкото повече територия отстъпи мъжа й, толкова повече иска тя. Гордост е за жената да докара мъжа до границата, в която си чупи ръката в стената, за да не удари жена си (примерно).
аз пък предпочитам по-интелигентен подход, в зависимост от това, какво ти предоставя средата, обществото и т.н. ако живеем по дърветата в джунгли - отупването е оптимално решение. но не и при наличие на полиция, държава, закони (колко са налични е друг въпрос, което пък също е кофти при една непремерена реакция) - за да не се окаже накраям, че ти ще го отупаш чекиджията, но после той тебе ще те осъди. че и ще те запомни, ще ти запомни детето и пак ще дойде, па тогаз, понежему се е разминало, както често се случва, да не земе и некоя по-голема простотикя да направи. и след тая ескалация - кво - ще го лежиш ли накрая? същото се получава според мен и в семействата с насилие. някой почва, нещо дребно, да мрънкя, например за кой да хвърли боклука. после това прераства в - не ми гледай сега мач, изтупай килима. що закъсне снощи? съмнения, съмнения, натякване. шамар. и понеже всички сме "горди" същества, гледаме да си го върнем тъпкано - след шамара, скандал, примерно на обществено място (от статията героинята дето се развикала пред приятелите му), или пък преспиване с всичките му приятели показнО, после фъргане на чинии, тупаници и т.н. нататък е ясно. разликата между тъпака и умния е, че умния знае кога да спре. там за отстъпването и предприемане на действия адекватни на средата в която живее.
демек - подкрепям коментара на straws... друг е въпросът, че донякъде и белия таткое все пак е прав - човек мачкан и свикнал, трудно ще излезе от такава среда. а и това което описах в предния си коментар май не се отнася точно за тоя тип домашно насилие, което се описва в статията. по-скоро примерът ми беше за чекиджията. домашното насилие от тоя зловещ тип винаги е налично при много различни хора - силен, властен човек срещу слаб и мачкан цял живот, свикнал да го мачкат. затова и казват,ч е жертвите самис и намират насилници. както и примерът с момчето, коетио написа, че жертвата не стои при новия обгрижващ, а се връща при насилника или пък си намира нов насилник. бе не са толко прости нещата, а кат за петъшна логорея - стига.
глей са - ако най-силният е белия татко, както той многократно намекна в коментарите си - до бой няма да се стигне, щото нали не биел по днеговата категоирия. ако някой обаче е на неговата категория и умения (щото тва е по-важно от категорията) - боят помежду им ще е дълъг и мъчителен. може би все пак си говорим за мазохистичен татко? а на мен друго ми е интересно - таткото бие ли се с някой над неговата категоирия, респ. умения? темата е ясно, че е изчерпана, ясно е, че нито може да променим тази тенденция, нито че сме част от нея, за последното поне така си мисля. така че нема кво повече да се коментира темата. мое величество не е съвсем права, че народът е прост и затова така се получавало - както пишеше в тая или другата статия - и сред елита го има тва и разпределението си е същото. разбира се, колкото по-прост - токлкоз до по-големи ексцесии се стига, нормално е.
бесна, без да искам да вменявам нещо, но - всепак зависи и от броя сигнали - т.е. кой колко сигнали е подавал. може некои да ги е повече срам. реално процентите може да са други. ;)
Ей сега погледнах другата статия за бурките. Скоро очаквайте включване от рязаните чифтета. Те нямат спирачки по отношение на такъв вид насилие, дори им се предписва. Така че какво коментирате някаква практика, която до преди 100-тина години си е била законово регламентирана, а след известно време отново има шанс да стане такава.
Ба* маа му! То си имало етикет за тия неща, бе. Не трябва това, не трабва онова, а правилното е еди-как си. Аферим, дали пък не е по добре за мъжете да са мюсюлмани.