По традиция края на първата година мандатна власт е ознаменуван от отчети, хроники, хвалебствия и критики. За 41-ото НС разбираме, че се ползва от одобрение за работата - повече от неодобрението, а председателят на парламента Цецка Цачева определено е харесвана. Доказателство за това е представителното проучване на НЦИОМ, данните от които бяха обявени в понеделник. 41-ият парламент се оказва най-харесван в края на първата си година работа - за разлика от предишните два.
Какви обаче много важни проекти не успя да приеме парламентът?
Изборният кодекс не влезе в обещания срок
Една от приоритетните цели, които 41-то Народно събрание си постави още при конструирането си, беше да започне работа по Избирателен кодекс, който да бъде приет "в първата година от работата на новия парламент". Това обещание беше коригирано - първоначално управляващите заявиха, че ще го внесат до края на лятната сесия на парламента, която изтича в края юли, след това - наесен. А само преди ден Цецка Цачева обяви нов срок - до края на 2010 г. да влезе в пленарна зала на първо четене.
Предупрежденията да не се бави новото изборно законодателство до последния момент са в името на това да не се допусне конюнктурен натиск, какъвто очевидно проличава при обсъждането на текстовете в него.
Междувременно Цачева обеща и закон за лобизма, който да бъде внесен на първо четене в пленарна зала за зимата. ДПС настоява за подобен закон отпреди три парламента, дори подготвиха законопроект, отделно свой написаха и от "Новото време", но нито единият, нито другият стигнаха изобщо до пленарна зала.
Имотните сделки по банков път? Запецна работата
Един законопроект се е заклещил от миналата есен в парламента и не ще, и не ще да мине. През ноември м.г. управляващите разшумяха, че имотните сделки в България ще стават само по банков път от 1 януари 2010 г. Законопроектът, предложен от правосъдното министерство, мина през МС и влезе в парламента. И още си е там - аха-аха да влезе за второ четене в пленарна зала, макар и в редактиран вид, ама не.
Но шумът около него доведе до бум на сделки с имоти през декември - и малко пооправи статистиката на този пазар.
На първо четене самите поправки в Закона за нотариусите и нотариалната дейност минаха чак през февруари. Последваха дълги дискусии в правната комисия на парламента, която одобри за второ четене проекта - със значителни редакции.
Най-смехотворната от тях е, че от 31 март ТАЗИ ГОДИНА се въвежда задължително плащане по банков път за сделки с имоти, но кеш ще се плаща при покупко-продажби до 10 000 лева.
Така юристите в парламента пренебрегнаха правителствения проект, който предвиждаше пълна забрана на плащанията в брой. Депутати от ГЕРБ обясниха тогава, че щели да се затруднят хората в малките населени места и за продажба на 3-4 декара ниви ще трябва да ходят в града, за да си откриват банкова сметка. Едва ли има човек в България без банкова сметка, след като и голяма част от пенсионерите получават пенсиите си по карти - т.е. имат сметка в банка, а със сигурност и някой депозит.
Освен това правната комисия одобри декларирането на действителната цена на имота да става с текст в нотариалния акт. Няма да се въвежда отделна декларация, както предвиждаше проектът на Министерския съвет. И всичко спря дотук... От една страна мярката, насочена срещу прането на пари, е позакъсняла, тъй като бумът на сделките с имоти премина. Но прането на пари не.
В края на юни в интервю в "24 часа" шефът на Нотариалната камара в България Светлин Танев казва, че само в България имотите още се плащат кеш. И какво от това...
Още няма Етичен кодекс на депутата
По всичко личи, че парламентът бяга като вампир от чесън от свой морален кодекс. Подготвеният от депутата от Синята коалиция Димо Гяуров проект още напролет едва ли ще види бял свят - т.е. ще стигне до пленарна зала, и до края на 2010 г. Всички парламентарни групи така и не намериха време да обсъдят проекта и да дадат становища по него, макар и да го получиха в края на април.
Предвид написаното, е лесен басът, че едва ли ще се приеме. Според проекта депутатите нямат право да използват служебното си положение за лична изгода, нито да представляват интересите на частни физически и юридически лица в комисии или пленарната зала.
Забранено им е да назначават свои близки на държавни постове, да използват служебни средства при личните си пътувания, както и да получават подаръци в размер над една работна заплата. Иначе даровете ще се вписват в регистър и ще стават собственост на НС. Председателят на парламента Цецка Цачева пък искаше депутати да остават без заплата, ако не са участвали в гласуването на 30% от законопроектите.
Предвид записаното в проекта за Етичен кодекс и обявеното от Цачева намерение за законопроект за лобизма, вероятно трябва да запитаме кое е първо - етиката или лобитата? Ако законът за лобизма извади на светло тази дейност и я разреши на народни представители, първата част от кодекса - забраната депутатите да се възползват от служебното си положение за лична изгода и да представляват други интереси, автоматично отпада.
Но ако предложеният от председателя на антикорупционната комисия Гяуров кодекс все пак действаше, фалшификаторите на Държавен вестник може би щяха да се възпрат.
Ако все пак Етичният кодекс види бял свят, най-разумно е в него да се впише, че ако депутат извърши някое от споменатите в него провинения, няма право да бъде издигнат за народен представител в следващ мандат...Дали ще им стиска на партиите в парламента да приемат подобен текст?!
Къде останаха занаятите
Управляващите престъпиха думата си и не успяха - все още - да изгласуват окончателно и промените в Закона за занаятите. Срещу тях се обявиха много хлебари, сладкари, козметици, фризьори, майстори на дограми и художествени занаяти с основния мотив, че е правен от чиновници от икономическото министерство, и обслужва интереси на Българската търговско-промишлена палата и просветното министерство.
Въпреки че първото четене на промените беше през март, именно отпорът, даден от различни занаятчийски камари и професионални съюзи бави окончателното им приемане.
Критиките към законопроекта са, че:
Първо, редуцира се списъкът със занаятите по предложение на МИЕТ (Министерството на икономиката, енергетиката и туризма) от 129 на 56;
Второ, обезличават се занаятчийските камари с превръщането им в сдружения, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел - така камарите няма да могат да защитават интересите на хората в малките населени места и ще продължат да обслужват интересите на големите;
Трето, принизява се качеството, тъй като се дава възможност на хора, регистрирали се по Търговския закон и преминали обучение от няколко месеца чрез лицензираните от Националната агенция за професионално образование и обучение курсове, да придобият втора или трета квалификационна степен и да упражняват самостоятелно занаятчийска дейност.
Периодът за теоретично и практическо обучение трябва да е много по-дълъг, за да имат право новообучените занаятчии за самостоятелно упражняване на дейността, са други от препоръките.
Според представители на занаятчийски камари икономическото министерство гледа на промените в Закона за занаятите главно като на форма на упражняване на стопанска дейност, а те искат законът да уреди квалификацията на хората, които упражняват занаяти.
Стажът е критерий за получаване на майсторско свидетелство, а доказването на стаж става с платени социални осигуровки по специалността, в която са работили. Много маникюристки, фризьорки и козметички обаче са водени на длъжност като хигиенистки, така че как ще докажат стажа, който така или иначе имат...
И едни "дребни" ядрени промени чакат
Парламентът не е приел още на второ четене и промените в закона за безопасно използване на ядрената енергия, които одобри на първо четене на 30 април.
На пръв поглед зад незначителните промени в закона за безопасното използване на ядрената енергия има сериозни пари. С промените отпада изискването лицето, извеждащо от експлоатация, да е и лицето, експлоатиращо ядреното съоръжение. Така вече няма да е необходимо само АЕЦ "Козлодуй" да се справя с предстоящото извеждане от експлоатация на останалите (ни) два ядрени реактора - пети и шести, чийто срок за експлоатация изтича, но главното е все още неприключилото извеждане на първите четири реактора.
Пари за извеждане от експлоатация има във "Фонда за извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения", където се отчисляват и част от приходите на АЕЦ "Козлодуй". Но най-големите суми са парите, които постъпват от Брюксел. През май т.г. Европарламентът удължи финансирането на програмата за извеждане от експлоатация на блокове 1-4 на АЕЦ "Козлодуй" до 2013 г.
Става въпрос за допълнителни 300 милиона евро финансова помощ от ЕС за периода 2010-2013 г. за безопасното извеждане от експлоатация на четирите вече неработещи реактора и безопасното преработване на радиоактивните отпадъци.
Освен това промените предвиждат вече доста дълъг срок от 10 години на лицензията за извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения.
В момента с фонд "Козлодуй" се разпорежда АЕЦ-ът, като ЕБВР управлява средствата там. Според някои ядрени експерти извеждането от експлоатация на първите четири реактора на "Козлодуй", което е разчетено на етапи, се проточва. Тази дейност обаче позволява да не се съкращават хора от АЕЦ-а, тъй като две трети от заетите малко над 1000 души на първи до четвърти реактор, работят по дейности, финансирани от фонда.
От отпуснатите за последните десет години средства във фонда за АЕЦ "Козлодуй" обаче са усвоени не повече от 10%...
Както и да е. Вероятно няма проблем да се приемат тези промени - и сигурно е въпрос на време.
Сега всички чакаме да видим какво ще стане с поправката "Арендатори", минала на първо четене, която задължава хората да предложат за продан земите си първо на арендатора, който ги е обработвал поне 4 години... Или парламентът ще я отложи за наесен, или просто ще я забрави, че я е имало, което би било най-добрият изход.
