"Анонимен във Фейсбук иска "жестока смърт" за българите" - из новините на в. "Труд"
Ако се огледаме и ослушаме наоколо си, ще ни се стори, че държавата като цяло и всеки поотделно сме включени "в режим на челни сблъсъци". Няма зона, все едно дали конкретна или виртуална, която да не е замърсена от омраза и грубо противопоставяне.
Навсякъде из България тлеят огнища на омраза и никакви изсипващи се поройни дъждове не са в състояние да ги потушат. Не ни смирява и подарената чудодейна икона, дори е чудно как чакащите пред храма хора още не са се сбили в надпревара да се поклонят.
Защо напоследък все препускаме по хейтърското дъно? Защо сме настръхнали един срещу друг по социални, етнически, религиозни, политически, съседски, възрастови и прочие причини?
Крайности навред
Провиждам наближаването на зимата - сезон който се асоциира с несигурност, често боледуване и общ неуют, като подсъзнателен повод за отключване на агресивни прояви и критични социални изпитания. Хората са тревожни заради предстоящия отоплителен сезон - при драстичното поскъпване на горивата и енергията кой може да е сигурен, че ще се справи?
Цените на лекарствата често са непосилни, а в комбинация с вещанията за вирусни и грипни апокалипсиси предизвикват все нови и нови изблици на ожесточение. Безперспективността на безработния човек през зимата се разраства обратнопропорционално на личностното му смаляване, настръхнал от неудовлетвореност, той е готов на всевъзможни крайности.
Крайностите са видими и по пътищата на страната - всеки ден в катастрофи се избиват толкова хора, колкото в страни с военни конфликти, че и оттатък. Картината е почти неправдоподобна, цифрите на жертвите стряскат. Полудели ли са българите, за да шофират пияни, без документи за правоспособност, без грам идея за отговорности и опасности? Не, отчаяни са на квадрат, което допълнително умножено по ширналото се и повсеместно опростачаване, дава страшните минусови резултати.
По друг начин опасни, дори взривоопасни са челните етнически сблъсъци. Около съдебната палата в Пазарджик се омешват вулканично страстите на ислямските фанатици с нашите такива. Може и да е световна тенденция, но ако българската държава навреме беше въвела по-строги правила в смесените райони, ако хората не бяха оставени само в тежкия хомот на ДПС и мизерията, сигурно нямаше да се стигне дотук.
Всеки срещу всеки
ДПС е партията, която за двайсет и кусур години преход винаги си остана нож с две остриета: с едното охраняваше етническия мир, с другото го разръчкваше. Казах партия и ми дойде наум, че още не съм споменала политическите челни сблъсъци: ГЕРБ срещу Тройната коалиция, БСП срещу ГЕРБ, България на гражданите срещу ГЕРБ, БСП и ДПС, но най-печалният сблъсък по моему е СДС срещу СДС, а най-трагикомичният - Яне Янев срещу когото му изнася...
Поне така ние виждаме партийните взаимоотношения на осветената сцена. Какво се случва зад кулисите - само можем да гадаем, с онази мрачна и злорада мнителност, типична за масовия, възпитан от жълтата преса българин.
За да няма обидени сред парламентаристите в парламентарната ни република, трябва да им отдадем дължимото, като кажем, че дебатите в Народното събрание задават тона на обществената нетърпимост и омраза. Но тези махленски свади и препирни в сградата с девиз "Съединението прави силата" звучат само като подгряваща група на сблъсъка Борисов-Станишев. И не е само от приближаващите избори или от проточилата се двайсетина години управленска некомпетентност, и от друго е. Но за това друг път.
Не са полудели - затъпели са! И тихо да не ги събудите, както казват в Гърция
Хората могат да бъдат и други. Аз вярвам в доброто начало. Сега са оставени на произвола и се ядат като плъхове. Трябва много работа, за да се събудят и осъзнаят, че не са стадо овце за заколение, а гражданско общество с приети правила и закони за поведение и взаимно подпомагане на членовете му. Още при маймунските общества е имало правила. Тук сега сме всеки за себе си. А помните завета на хан Кубрат и урока съсъ снопа пръчки: всеки, оставен сам на себе си лесно се пречупва. Силата е в обединението. Затова и на сградата на нашето народно събрание пише: "Обединението прави силата". Не са случайни думи това. Утре е Денят на народните будители: тези, които са посвещавали живота си на просветата и знанието, тези, които са водели хората напред в трудни времена. Колко от вас са чувстват призвани за това? Нека тези хора тук се обединят, за да могат с общи сили да помогнат "да не се ядем като плъховете", а да имаме увереност и да се борим за едно по-добро бъдеще, за едно гражданско общество. Аз бих ви подкрепила. Плюенето по форумите не помага
Теа,с единия крак в бъдещето,с другия в миналото,а между тях виси страшната действителност,нали?
Абе кой е този българин дето е с (поне) единия крак в бъдещето? Има ли някой в тая държава, който да мисли за бъдеще? На правителството "бъдещето" му е има-няма 4 години, а повечето обикновени българи са ден за ден...... затова и постоянно настоящето (както снега) ги изненадва...
Ванкаааа Нема четене това бе, брат Дай го на 3 реда сбито
Нищо не съм прочел, предлагам да си го разделим Всеки да прочете по 3 абзаца и да си го преразкажем....
Ванката: няма кой да чете такива дълги писания. Важните неща не изискват такива пространни обяснения. Могат да се кажат в по-сбита форма, със сигурност.
Види се, си някой хуманитар. На такива дълги, дълги неща се прави резюме, което се слага тук. А за тези, които биха прочели цялото се дава линк (цитат) към оригинала. Ама за тази цел се иска да отсееш кои са най-важните моменти за резюмето
Ами, тези, които го осъзнават трябва да опитат да променят това. Те трябва да са будителите, които да събудят спящите. Честит Ден на народните будители!
Не са нито полудели, нито отчаяни, а самозабравили се... В началото на седмицата отидох да подновя договора ни с доставчика на интернет услуги. На гишето нямаше опашка, бях единственият човек и почти приключвахме, когато пристигнаха две жени - едната на средна, а другата - в третата възраст. Вече се сбогувах със служителката, когато телефонът ми звънна, жената на средна възраст в този момент ме попита може ли да плати, докато аз говоря по телефона. Отговорих й с НЕ и аха да затворя телефона, по който така не започнах да говоря, и тя ме удари по главата! После ме избута и провря между главата ми и гишето фактурата, която, гледай ти, взе, че се смачка... Момичето зад гишето ми каза да повикам охраната, повиках я, тя дойде, но жената, подкрепена от другата в третата възраст, крещеше, че вината била моя. Вина в какво, попитах, но така и не ми отговориха. Казаха ми, че ми липсвала култура (някои не правят разлика между култура и възпитание, но това е отделен проблем), казах, че съм доктор, жената се стресна и добави, че в такъв случай явно превъртам! О, санкта симплицитас! Охраната се чувстваше като в небрано лозе... Не мисля, че който и да е от тези хора, нито пък аз, сме били отчаяни или пък полудели. От какво? Освен това, тези жени изглеждаха и напълно нормални! Това, което ме потресе, и мен, и охраната, че жена може да нападне и удари някого, за да плати сметката си ПО-БЪРЗО! Сметката за телевизията, да не забравяме. Явно бяха се нагледали на твърде много български сериали. А ухото и досега ме боли от удара... Напушва ме смях, като си спомня, че жената попита охраната дали имам право да й мачкам фактурата? Не питах дали има право да ме удря. Очевидно смяташе, че има, щом го направи без никакво колебание. Или може би не трябва да отговарям на въпрос "може ли?" с НЕ?
http://vbox7.com/play:a5d73e92&al=2&vid=2517684 Не съм сигурна дали това точно е оригинала. Срещала съм я и с малко по-различен текст. Това, че става въпрос за Русия не е съществено. Да не почнете сега да говорите пак за комунизъм и пр. Това е за Русия преди комунизма. Не го пускам за да се дърлите, а да се замислите върху емоционалното послание, върху това, че ние сме в подобна ситуация - защитаваме една кауза пред многоброен противник. Ние сме интелигенцията на тази държава - добра или лоша. И ние трябва да се борим срещу нападащата ни простащина и обезверяването на хората. Дори и тази борба да е "кауза пердута". Длъжни сме да го направим.
Коя съм? обичам тая песен
Със сигурност не е била одобрена официално от режима там Може да са си я пели хората в нетрезво състояние, не знам. Но, това не е важното: мен не ме интересува белогвардейска ли е, съветска ли е. Важното е посланието, което носи, смисъла. Аз не лепя на нищо предварително етикет "комунистическо", "герберско", "седесарско" и т.н. Аз преценявам нещата по смисъла им. И сега да не вземе да каже някой, че съм комунистка или някаква друга. Не членувам никъде и не съм за никой. Концентрирайте се върху смисъла, а не върху "опаковката"! Че отиваме на зле!
Мануела, не ме очудва. Това е реакцията на всичко, което става у нас напоследък. Не е съзнателен протест, обаче, съвсем не. Просто, пълен непукизъм. Че даже и агресия на моменти. Точно както беше описан експеримента с плъховете...
Май съвсем не разбираш какво е посланието ми, Фрида. Не се самосъжалявам, а обратното: призовавам. Гледай нещата в логическата им последователност, а не се хващай за едната песен само.