Едно от любимите ми икономически четива е годишната листа на милиардерите в сп. "Форбс". Тя е вярната галерия на бизнес славата, защото се пише с живи пари.
Най-интересно в престижната сбирка е кой от какво е направил пари. И няма по-добро доказателство от списъка на "Форбс", че и днес е жива и реална светлата мечта на начинаещия бизнесмен - един ден да влезе в клуба на милиардерите, безапелационен белег за свръхуспех. Регистърът на "Форбс" не е просто опис, зад всяко име стои история, в която живеят милиони хора.
Милиардерите в света са още преброимо малко, едва 1210 (това е нов рекорд, зад който има две причини - обезцененият долар и обнадеждаващият факт, че кризата е минало и светът се съвзема в депресия). Зад тези сто дузини имена стоят 4.5 трилиона долара нетен капитал. Толкова ли са важни милиардерите? Брутният продукт в текущи цени на света за 2010 г. се оценява на 62.2 трилиона долара, от тях 14.6 трилиона се падат на САЩ.
На този фон капиталът на милиардерите изглежда обидно малко. Но значението точно на този, водещия капитал е неоценимо. Големите в бизнеса са като флагмани на армади от фирми, цели армии от хора, които работят с тях и за тях. Успехът на милиардера е просперитет за всички, които го следват; провалът му значи загуба на доход и пазар за цялата екосистема наоколо.
А в историите на "Форбс" провалите са почти колкото и успехите: отворете "Форбс" отпреди 10 години да разберете колко тъпо и фалшиво е клишето, набито в главите ни - дето богатите ставали все по-богати, бедните все по-бедни. Зла и порочна лъжа е това.
Манифест на пораженеца: беден съм, значи ще скърцам от глад и мързел, защото свише е отредено така и не е моя вината. На богатите такъв им бил късметът, те нямат заслуга за богатството си, щото то сигурно е крадено. Гадните копелета само лежат, къркат шампанско и се чудят каква перверзия да намислят. И стават все по-богати. Този карикатурен образ върши чудна работа за (само) зомбиране на неудачници, а за малцинството мислещи, търсещи успеха хора е чиста отрова. За тези, които искат и чувстват, че могат да успеят: загасете телевизора, изхвърлете днешната преса и четете историите на успелите. В тях най-важното е да учим от пораженията, стига да можем. В бизнеса уроците са скъпи и всеки плаща от джоба си. Какво по-добро, ако можеш да учиш безплатно.
Това е първият урок: всички грешки се плащат. Неправилна преценка, една самонадеяна крачка и летиш от милиардните висини с врата надолу. Проверете колко са фалиралите милиардери (повече от блажено починалите и оставили състояние).
Урок втори - примамливо е да кажеш: понатрупах парички, ще ги вложа, ще се пенсионирам и ще си хрупам от дохода. Пасивното вложение са мъртви пари. Инфлация ги яде, рискът ги топи, амортизира се всяка недвижимост. Няма чисто рентиерски капитал в милиарди да е преживял три поколения. Той се стапя десетки пъти по-бързо, отколкото се натрупва.
Третият урок е най-важен според мен: следвай милиардера, той е като ледоразбивач и пробива път на плуващите след него. Те го следват и стигат пазари, които иначе ще са непробиваеми, а харчат по-малко енергия, за да растат. За да върви целият среден и мижав бизнес, разумните държави отглеждат свои милиардери за водачи. Ако ги има, средата се обогатява. Даже като губят, подхранват околния бизнес, затова е нужно да ги държиш в националната акватория, за да не търсят пристан в чужди държави и да подхранват чужди нации. Милиардери трудно се отглеждат. Принцип на умелата икономическа политика днес трябва да бъде пази големите, дребните сами се грижат за себе си.
Точно обратното на ставащото в съдираната от завист и злоба България. Затова нямаме милиардер.
Чехите имат трима, Полша - четирима, Румъния гледа двама. Даже Косово има милиардер, но "Форбс" още не го засича. Да не говорим за Украйна с 8 и Русия със 101 милиардери. Знам чалгата, това са олигарси. Какви олигарси са Дмитрий Коржев и Дмитрий Троицки - на по 46 години, започнали от студенти през 1993 г. с автокъща и станали най-добрите в Петербург, през 1995 г. направили цех за безалкохолни и го продали през 2005 г. на "Кока-Кола" за 500 млн. долара, измислили веригата супери "О'кей", дето миналата година на Лондонската борса направи 3 млрд. долара капитализация. Какви олигарси са Сергей Брин и Лари Пейдж, авторите на "Гугъл", или пък Цукербърг от "Фейсбук"? Ама имали късмет и кредит.
У нас "кредитен милионер" е псувня, а по света е чест. Умната държава пази като квачка успяващия, затова банките смело кредитират успеха. У нас ха се замогне някой, та събере десетина милиона евро нетна стойност и се нагърби със десетки пъти повече заеми, за да расте - и го обливаме със злоба, разтерзаваме го от яд, съдираме се да го крадем и го съсипваме с всички сили на коварната държавица. А пък българският милиардер, дето го чакам, днес се е свил в куча дупка и не смее да расте. Докато нацията не усети, че й е нужен, не го намери, не го отгледа дори, ще си мизерстваме озъбени от злоба.
