Цветът на насилието често определя кой и какво биват определяни като заплаха за националната сигурност.
В САЩ своеобразният списък се оглавява от ислямистите, но изключва белите расистки групировки. Тяхното движение не само открито преследва ксенофобски цели, но и е отговорно за най-жестоките атаки срещу невинни американци през последната година.
Американското въображение има едноизмерна представа за тероризма, в която задължителни атрибути са тюрбаните, брадите и тъмната кожа. Въпреки това "белият" тероризъм би трябвало да се приема за най-голямата заплаха за американската национална сигурност днес.
Мотивираното от расизъм и ксенофобия нападение в Оук Крийк и палежите на джамии в цялата страна показват, че говорим за съвсем реална заплаха.
Надали има нещо по-американско от това да отидеш на премиерата на блокбастър. Поради тази причина не е и изненада пълният киносалон в Аурора, Колорадо на 20 юли тази година. Сред феновете на Батман е и Джеймс Холмс, 24-годишен студент с две пушки и пистолет.
За него ФБР твърди, че "няма връзки с терористични групировки", но това не му пречи да е подготвен да избива невинни. 12 души загиват, а 58 са ранени при последвалата кървава баня само на няколко мили от Кълъмбайн (през 1999 г. двама ученици разстреляха 13 души в местната гимназия и след това се самоубиха - бел.ред.).
Новината за масовото убийство в Аурора обиколи не само САЩ, но и целия свят. Въпреки че определиха случилото се като "Американска трагедия", медиите така и не посмяха да го определят по единствения възможен начин - като акт на тероризъм.
Американските мюсюлмани, тези с близкоизточен или южноазиатски произход, както и тези с тъмен цвят на кожата основателно си задаваха въпросът как ли е щяло да бъде отразено случилото се, ако повечето жертви не бяха бели.
Отговорът дойде само две седмици по-късно. 40-годишният татуиран ветеран Уейд Майкъл Пейдж влезе в сикхски храм в Уисконсин с ясната идея да убива други американци. Събралите се вътре вярващи, подобно на тийнейджърите в Аурора, надали са могли да си представят, че животът им е в смъртна опасност, докато кротко се молят. Осем човека бяха убити.
Уейд е видял хора с тюрбани и бради. Те по някакъв много удобен, но и погрешен начин са се вписали в неговата представа за мюсюлманската заплаха. Неговите расистки и ксенофобски виждания не могат да бъдат повлияни от факта, че става въпрос за съвсем различно вероизповедание. За него сикхите не са бели и при това положение не са американци, без значение какво правят за страната си. Целта на стрелеца е ясна - да сее страх и терор и да даде гласност на политическата визия за една бяла Америка.
Медийното отразяване на масовото убийство не беше "Американска трагедия". Медиите мълчаливо се съгласиха с мотивите на Пейдж и не превърнаха стрелбата в храма в национална новина. Това за тях отново не беше терористичен акт.
Цветът на жертвите превърна атаката в изключение, а убиецът - в маргинал, чиито действия са отвъд по-широкия политически дневен ред. Това определено няма общо с истината, при положение, че агресията на екстремистите спрямо мюсюлмани, евреи и тъмнокожи (а и въобще към всеки, който не е бял протестант от англосаксонски произход) на територията на САЩ далеч не е така ясно заклеймена, както е, например, политически мотивираното насилие в други държави.
Макар белите расисти все още да нямат зад гърба си терористичен акт с мащабите на този от 11 септември 2001 г., хилядите жертви на престъпления от омраза, сред които убити лидери и тормозени семейства, са доказателство за мащаба на терора.
Същевременно, джамиите и организациите на американските мюсюлмани са третирани по правило като потенциални терористични клетки или мрежи. Така скъпи операции на службите водят до безсмислен тормоз на една група от населението, която няма нищо общо с истински терористични актове като тези в киносалона и сикхския храм. Липсата на превантивни мерки и достатъчно внимание от страна на медиите създаде плодородна почва за актовете на омраза, сред които са и чести палежи на джамии.
В САЩ определението за заплаха се базира на етноса и религията. След 11 септември на мюсюлманите в САЩ се гледа като на заплаха първо от държавата, която ги третира като престъпници. Същите тези потенциални терористи се оказват жертви на още едно равнище - те са напълно незащитени от расисткия терор.
Барак Обама и Мит Ромни предупредиха съпартийците си, че страната е изправена пред нови заплахи, като отново визираха мюсюлманите, имигрантите и останалите "обичайни заподозрени". Докато не започне да се гледа сериозно на "белия" терор, ще се случват още "Американски трагедии", независимо дали медиите най-накрая ще посмеят да сложат подобно заглавие за убити мюсюлмани.
