„Колата ти струва повече от образованието ти; не се напиваш с бира, а изтрезняваш с нея; имаш повече от едно кожено яке в гардроба..." Емил Кошлуков цитира част от 50-те признака, че си от Източна Европа, събрани в една от любимите му Facebook групи, а поводът е категоричното му убеждение, че емблематичните характеристика на източноевропееца все повече изчезват у нас.
„Усвояването на западния европейски светоглед", както определя вътрешното изражение на приемането ни в ЕС, е една от причините, поради които бившият депутат в 39-ото Народно събрание и в момента водещ на „Уикенд с TV7" има съвсем приятно отношение към изминаващото десетилетие. И то в страна, която не се знае доколко продължава да е обичана от принадлежащите й.
Иначе: „Забравям съвсем целенасочено. Дори доброто", казва Кошлуков, чиято BG Positivе-на нагласа се крепи и на фобията му да се втренчва в миналото и в неговите назидателни възвишени (или не) образци. Един от малкото поводи, заради които го споменава всъщност отново е свързана с настоящето (на което се наслаждава - умерено и детайлно): „Днешното поколение дори не може да си представи, че е имало време, в което не те пускат да пътуваш по на запад от Перник. Тогава когато ние не сме си представяли, че ей сега можеш да звъннеш на приятели и да отскочите до Солун... Сменихме посоката. И това е толкова революционно, че бих го сравнил с Освобождението..."
Личностите
Личност е Бербатов. Той напомня за това, което направиха футболистите ни през 1994-а - великолепната година на България, когато учудихме света и себе си. Даде ни повод да се гордеем, да си повишим самочувствието, да се научим да се радваме на нечий успех.
Бербатов обаче е още по-голям, защото показа как един човек може да устои на мелачката в България, на всички хули по негов адрес и да се изправи без обида.
Мисля, че той е много силна фигура. И това е хубавото на моделите за подражание - че не се идентифицираш, а се стремиш към тях. Не може една нация да се развива без ролеви модели. Такива личности задават параметри, цел, самовзискателност.
Самият въпрос за личностите съдържа в себе си имплицитно вярването, че се раждат такива често. Не, не се раждат често. Дори в Америка. Гении се раждат веднъж на столетие, но не винаги, както казва един мой приятел.
Бербатов е реален повод да се гордеем, че сме българи извън обичайните неиздръжливи митологеми, че имаме най-вкусните домати, най-ситния пясък, че мъжете ни са най-добрите любовници, а жените ни са най-красивите в света...
Събитието
Европейският съюз. Епохално събитие. С този договор ние променихме изцяло съдбата на България и за първи път се ориентирахме към нормалния свят.
Колкото и бавно да вървим, днес минаваш границата като светофар. Можеш да следваш във всеки университет на Европа, да работиш във всеки град на Европа, може да се окаже, че ти е по-лесно да ходиш на море в Солун, отколкото в Слънчев бряг...
Тепърва ще се възползваме от това. Емиграцията освен това е инвестиция - отиваш да работиш навън, за да пращаш пари на семейството си тук. Ако я нямаше възможността да работим свободно, България щеше да губи по два милиарда всяка година.
Явлението
Все повече ще чуваме „Не си хвъряй фаса през прозореца", когато пътуваме с човек, поел нещо от западната цивилизация. Все повече ще се учудваме, ако някой закъснява за работа - преди закъснението и за работа, и за купон с два часа се смяташе за нормално, което пък озадачава цял свят...
В момента хиляди млади хора завършват навън. Каквато и част от тях да се върнат, това поколение носи нови ценности, етика на работа, знания, самочувствие. Ценностната му система е формирана, моделирана и усъвършенствана там. И когато се връщат дори само за ваканцията - част от нея се процежда и тук.
Така емблематичните характеристика на източноевропееца изчезват. Младите хора вече приемат за нормално да работиш, докато следваш, а преди беше обратно: „Учи, мама, да не работиш". Сега е: „Внимавай какво учиш, за да си намериш работа". Това са трайни промени. И те са характерни за западното общество.
Да погледнем потребителската култура - ясно, че стандартът ни е такъв, че когато трябва да си платиш тока, последната ти идея е да се вглеждаш в листата на марулите, но започнахме да подбираме и храната си.
Нихилистичното мнение „Държавата е менте, всичко е лицемерно, няма какво да се занимаваме..." изчезва. Възникват обществени каузи, отстояване на гражданска позиция - неща, типични за западните общества.
Откритието
Открихме икономиката. Това, че пазарът има свои правила. Научихме се да вярваме, че икономическите закони са толкова силни, колкото и гравитацията. И все повече хора управляват финансите си рационално и разумно, а не държат спестяванията си в буркани. Икономическите отношения навлязоха във всички сфери на живота.
Все повече хора участват на фондовите борси. Други се замислят на какъв влог да сложат парите си. Днес вероятно почти всеки българин има кредитна карта, с която можеш да си купиш по интернет от Нова Зеландия каквото поискаш с едно натискане на бутона.
Другото, което открихме, е табуто. Например хомосексуалността беше тема, по която обществото преди не искаше да говори, но тя влезе в дневния ред. Всички табутата излязоха на светло - инвалидите, аутистите, децата с увреждания, домашното насилие.
Не че българинът е станал по-състрадателен или пък бие жена си повече от преди. Просто махнахме похлупака. И днес по тези теми се говори открито, което пък провокира формирането на граждански групи за натиск.
Творбата
Понеже това, което ме изнервя, са преводите, особено преводът на последните две книги на Пратчет, в този смисъл мога да похваля преводът на „Одисей" на Джеймс Джойс. Изключително добре подготвено издание, заради което свалям шапка на Иглика Василева.
Ние се сдобихме със знаково за съвременната литература произведение, повлияло на всички модерни автори, едва преди няколко години. И това е един от преводите, които според мен ще останат като уникално събитие в литературния ни живот.
Самият факт да приемеш това предизивкателство - да превеждаш Джеймс Джойс - сам по себе си е достоен за възхищение. И такива усилия, на този труден книжен пазар, трябва да бъдат възхвалявани.
Повратната точка
Необратимо е влизането ни в Европа. Но има една повратна точка с отрицателен знак - застрояването. Бандитският капитализъм съсипа Черноморието и най-красивите планински курорти. София се спасява от класацията на най-грозната столица в Европа само заради присъствието на Скопие и Косово.
Изпуснахме момента да регулираме строителството. Опасявам се, че е безвъзмездно късно - надявам се да не е. След като така ограбихме природата си, загубихме тревните си площи и архитектурния си вкус и чар, се надявам да обърнем повече внимание на поуката, че държавата не сме я взели в наследство от родителите си - взели сме я назаем от децата си.
Незабравимото
Забравям съвсем целенасочено. Дори доброто. Виждал съм много хора, които са зациклили в миналото и се хранят със спомени - и те са тъжна картинка... Това винаги ме е плашило - че в един момент ще спреш не само да се наслаждаваш на мига, ще спреш да се развиваш и ще станеш досадно мрънкало.
Виждам и автори, които непрекъснато се вайкат и дават акъл. А много от тези морализатори, които ползват незабравимите образци и обясняват как са били нещата при тях, живеят в непрекъснат ужас, че някой някъде може да бъде щастлив.
Не бих искал да се превръщам в такъв. Например, аз никога не правя снимки от пътувания, партита, от нищо - за мен снимката е опит да спреш времето. Имам чувството, че ако започна да снимам, това означава, че съм се предал, че започвам да живея в миналото.
Не пазя никакъв архив - документи, статии, записи на предавания. Това ми е изключително противно. Дори имам фобия - защото ако има нещо чак толкова незабравимо, значи другото - настоящето или това, което предстои - няма шанс да е същото...
