Между терористи и толерантни граждани

От седмица в медиите се води остър дебат за духа и посланията на учебниците с историческо съдържание и конкретно за учебник по човекът и обществото за 3. клас, на който съм съавтор. Медийният скандал бе предизвикан от г-н Костадин Костадинов, директор на Регионалния исторически музей в Добрич (вижте неговата позиция в карето вдясно).

Като университетски преподавател и специалист по методика на преподаването на история в СУ „Св. Климент Охридски" повече от 40 години, като автор и съавтор в над 20 учебника за нуждите на училищното историческо образование, се чувствам длъжна да изразя разбиранията и принципите си, които аудиторията не можа да чуе в едно телевизионно студио поради нетолерантния тон на опонента - политически обвързана личност, която поставя професионализма си в услуга на политическата борба.

Като автор на учебници по родинознание и по история от 1985 г. насам, винаги съм се интересувала от мненията на учителите, които работят с нашите учебници. Важни са всички техни мнения за начина, по който децата на 9-10 години разбират учебното съдържание, и най-важното - достигат ли посланията на учебника до тях. Повече от 10 години учителите дават своите критични бележки върху съдържанието, върху педагогическата и методическата страна на учебника.

В учебниците от периода на комунистическото управление с методична последователност са формирани стереотипи, които са живи в масовото съзнание. Недопустимо е днес да използваме историческите и фолклорни митове, за да градим чувство на принадлежност към България.

Ние мислим за читателите на учебника (виж карето вдясно).

Трябва ли десетгодишните деца да бъдат закърмени с омраза към определени общности - етнически и религиозни. Историците отдавна показаха, че историята е едно дълго ежедневие, което от време на време е прекъсвано от политически събития. Откъде да започнем да разказваме историята - от културата на обществото, от живота на „обикновените" хора или от въстанията и войните? За да бъдат те разбрани, са нужни много знания, например за цялата османска политическа система. Какви биха били последиците от това да се започне с кланетата?

Какви хора искаме да възпитаме - толерантни личности, готови да приемат „другите" до себе си, или фанатици и терористи, борци за напълно остарялата и невъзможна концепция за „чистата нация"? Отговорът е в българската конституция, в хартата на ООН за човешките права, във всички документи на Европейския съюз, свързани с хуманитарното, т.е. с гражданското образование. Това е акцентът в учебните програми конкретно за 3. клас.

Този учебник отправя послания за възпитаване на толерантни хора, а не на фанатици с омраза към българските малцинства. Затова за периода на османското владичество започваме с мирното съжителство. С това, че десетки поколения са съумели да живеят заедно. Българските ученици ще учат многократно българска история заедно с общата история на Европа и света от 5. до 12. клас. Ще минат на нови познавателни равнища - от социалното към политическото, ще стигнат до военнополитическото, ще дискутират и геополитически проблеми.

Най-важното за децата е да разберат, да осмислят и да възприемат ценностите, да научат за правата на човека. Те са главната социалнополитическа философия на нашето време. Те са в основата на гражданското образование. Ние дори мечтаем: децата трябва да превъзпитат и родителите си. Да си спомним за една майка от интервю за сирийските бежанци - тя се възмущаваше от това, че нейната дъщеря ѝ опонирала, защото в училище им казали, че бежанците също са хора. Поздравления за българските учители!

А нашите малцинства? Индоктринирането, залагането на страх, подозрителност и омраза към другия - това не е стратегията на българската държава, на всички правителства след 1989 г. Още по-малко на авторите на учебници. Нашият учебник чете миналото през призмата на човешките права. Разказът за миналото включва малцинствата. Те участват в общото минало на българската нация. Нашият учебник залага основи за развитие на гражданските компетентности, на умения за съжителстване, а не за разделение. Акцентира върху социалната история толкова, колкото определя учебната програма.

Относно патриотизма - ето ги основните цели на програмата на МОН: „Да започне изграждането на систематични знания за културното и националното наследство на нашия народ и на тази основа да се развива патриотично чувство. Да се формира чувство за национална принадлежност в социалния контекст на етническото разнообразие и да се изгражда толерантно отношение между всички български граждани".

Учебникът отговаря на буквата и на духа на тази държавна политика. Той не разделя, а сближава. Учебникът изключва стереотипите, защото съседът, т.е. различната общност, не ни е враг. Това е рационална стратегия, основана на прагматизъм в един глобален свят с огромно културно разнообразие. Тези послания са в основата на държавната политика, те са мое и на издателството убеждения. Това искаме да излъчва учебникът.

При изучаването на миналите общества демократичният свят днес не търси състезания по величие, нито иска да лекува националистически комплекси чрез посочване на съседа враг. Обучението не бива да обслужва митове и негативни образи, а да показва възможности за съвместно живеене днес и в утрешния ден.

Учебникът носи дух на толерантност, защото целият е обърнат към разбирането на отминалото време. Той опредметява посланията на българската конституция и декларираните в нея „общочовешки ценности: свобода, мир, равенство, справедливост, търпимост". Учебната програма е в съответствие с тези ценности.

Ние, авторите, искрено вярваме в тях и не можем да си позволим да ги подменим с агресия. Ние създаваме нагласи за приемане на различността, а не за нейното отхвърляне. И тогава всеки учител разбира, че когато в една държава има привилегировани и маргинализирани общности, тази държава и нейната политическа система са извор на неравноправие, на унижение, на дискриминация. Ние не залагаме бомби пред съжителството на бъдещите граждани, не използваме прикрити форми на езика на омразата. Ние искаме да бъдем хуманисти не по задължение. Същото очакваме от учителите, които работят с нашия учебник.

Национализмът днес не се равнява на патриотизма. Споделям най-краткото определение за патриотизма, изречено от Хелмут Кол в аулата на Софийския университет през 1993 г.: „Един просветен патриотизъм днес включва не само любов към отечеството, но и уважение към отечеството на съседа." Това определение съвпадна с казаното от проф. Иван Шишманов много отдавна, още през 1893 г.: „Национализмът на българската младеж трябва да бъде „напит с всички хуманни идеи на човечеството", далеч от всички „блянове"." Бляновете се срутиха отдавна. Днес на нас не ни е нужно "силно да мразим" когото и да било. Още по-малко свои сънародници. Никоя общност не може да бъде обиждана.

Пътят от етническа към гражданска нация е труден. Това е моделът на Европейския съюз. Ние сме част от тази голяма общност. Националната идентичност се гради не с „борба", а с общи усилия и позитивни послания. Другото е дискриминация и сегрегация, а те се наказват от закона.

Патриотизмът не е политическо знаме днес. Патриотизмът не е брошка за украса. Патриотизмът не крещи и не напада. Не унижава другите. Вместо да се борим с вятърни мелници, нека мобилизираме разума си. На първо място трябва да стои рационализмът. А най-страшен е фундаментализмът. Във всичките му форми. И аз се страхувам. А вие?

**Позицията на проф. Мария Радева до медиите е публикувана със съкращения.

#62 maleficent 04.09.2014 в 17:38:09

@ VK 27 "Надявам се да е така, защото студент, който няма понятие какво означава робство, да претендира за знания по история е нелепо!" Юридически погледнато е така, но хайде да разнищим що е то "робство" и колко различия има между класическия роб и българина-христианин под османския гнет: "Робството е социално-икономическа система, при която хора (наричани роби) са разглеждана като собственост, при което те не притежават лична свобода и често са подложени на принудителен труд. Робите могат да бъдат притежавани от момента на тяхното залавяне, покупка или раждане, като са лишени от правото да се придвижват, да отказват да работят или да изискват заплащане за труда си, а в някои правни системи собствениците дори имат правото да убиват своите роби" "Земите в леновете се предават в наследствено владение на раята, която ги обработва. Тя плаща натурални и парични данъци към държавната хазна и към спахиите — държатели на ленове. Цялата стопанска дейност на населението е обхваната от данъчната система на Османската империя — десятък от земеделските произведения, данък за поземлено владение, върху добитъка, върху воденици, тепавици, лозя и т.н. Освен данъчния гнет селяните са задължени с ангария (отработъчна или парична) в полза на спахиите, които в леновете си притежават земи за частно ползване. Османското господство превръща балканските народи в безправна рая и в политическо отношение. Християните не могат да заемат административни длъжности в държавния апарат, нямат право да свидетелстват в съда срещу мюсюлмани, ограбването на техния имот, поругаването на семейната им чест, дори убиването им не се смята за престъпление. " проф. Кр. Манчев. Християните нямат право да носят цветни дрехи, да яздят кон в присътствието на мюсулманин и пр. Т.е. какво излиза, че българинът-христианин търпи всички негативи на робството + плаща данъци. И след като това е владичество, с какво е по-добро то? Ами с по-мекото си звучене. И бива ли за такова нещо чак па да го скъсаш? Ами порави го VK ти сигурно си също толкова придирчив и към изразите "корпоративно робство", "финансово робство", "семейно" и т.н?

#64 паяка 04.09.2014 в 18:10:48

Бе кое нормално дете би седнало да гледа новини!?

#68 warrior of light 04.09.2014 в 22:09:37

влязах да изразя възмущението си, но като прочетох колегата мнението ми направи обратен. не искам децата ми да скучаят и да станат терористи утре да залагат бомби както казва автора помислете малко пък тогавапишете

#77 паяка 05.09.2014 в 11:45:49

Бе къде а мерудията на всяка манджа , тази тема да не е невидима за него!?

#78 maleficent 05.09.2014 в 11:50:25

Между другото, гледането на деца в саксия не се смята за добър метод на възпитание.

#80 паяка 05.09.2014 в 12:02:03

"Четейки учебника за трети клас по учебния предмет "Човекът и обществото" (бивше "Родинознание"), ще научите, че България "от древни времена е била добро място за живеене на различни хора и че днес също в нея живеят различни хора, които живеят и се трудят заедно" (стр. 3)." От древни времена е била добро място за живеене, а сега е само място за различни , за да са заедно - ето това е.

#99 Aleksander Stefanov 05.09.2014 в 17:12:00

Наистина е грешно написано, направо кощунствено. Трябваше да пише нещо такова: "Гадните, подли, гнусни, мразени от Бога, наш пастир иноверци, тази сган, служеща на измисления бог Аллах, по най-долен начин заловили нашия Спасител, сам той ангел Божи, чиято светлина огрява хорските души, с поглед, който поразява врагът неверен, а успокоява беднии български народ под чужд ботуш настъпен, това същество от най-чиста истина изковано, свята реликва в човешка форма изваяно от безсмъртен Серафим, онзи, когото не бива да се назовава без показване нужното нему уважение, от майка и татка по-голям... бил несправедливо осъден по дело скалъпено на обидната смърт чрез обесване, лишавайки го от полагащата му се най-геройска смърт в покрайнините на София." Почвайте сега да тряскате обърнатите чаши, аз кафе вече доста пих днес. Само мама оставете на мира, тя е добра жена. Пък дали някой ще се досети какво намекнах по-горе - не знам.

#105 Змей Горянин 05.09.2014 в 21:40:08

Абе к'ва толерантност, к'ви европейски ценности. Трябва "Време разделно" да се изучава в трети клас - да видят децата какво е да си изрод и да станат и те изроди. С патриоти като наш'те, на кой му трябват космополити.

#151 NannyOgg 08.09.2014 в 18:09:38

"Националната идентичност се гради не с „борба", а с общи усилия и позитивни послания." Национална идентичност се гради с борба с посредствеността и с криворазбраната толерантност, която ражда умствени кастрати. Гради се също и с възможността да предоставиш на човека, и то от най-ранна детска възраст, правото да мисли, да търси отговори, да задава въпроси, да е предубеден и дори да изгради предразсъдъци, а после да разбере, че е сгрешил - нарича се човешко развитие. Позитивните послания и държането под похлупак си ги обсъждайте с разни стрини по жилетки, само не се опитвайте да лишавате детето ми от правото да учи, да търси и да получава знания. В този ред на мисли - учебникът е епик фейл, казано политически коректно и на чист български, а паяка в коментар 1 е изчерпала всичко. Паяк, поклон!

#153 maleficent 08.09.2014 в 20:22:54

" не се опитвайте да лишавате детето ми от правото да учи, да търси и да получава знания." - точно това е целта - лишаване на човека от способността да мисли, "една аморфна маса без национално самосъзнание, която толкова лесно се контролира. И ето го учебникът "Човекът и обществото" идва уж да изглади межнационалните разногласия, а всъщност е едно от многото инструменти за заличаване на спомена за националното величие на българския народ , една презрителна подигравка над Паисиевата "История славянобългарска", с която той събужда българското национално самосъзнание с напомняне за великите владетели, велика история, която направи славен, духовно-възвишен български народ. „Разяждаше ме постепенно ревност и жалост за моя български род, че няма наедно събрана история за преславните деяния от първите времена на нашия род, светци и царе“ Послесков на П. хилендарски Мен сега ме разяжда ревност и жалост за българския род, че има събрана история за великите му деяния, но той доброволно се отказва от тях в ползва на модерни идеали.

#155 янаки 08.09.2014 в 20:59:45

Крайно време е, освен ако не сме комплексари, да престанем да се изживяваме като роби на турците, защото не сме били такива. Ето какво пише Иван Вазов: „Откакто една пияна тълпа сопотненци, не помня по какъв случай, би мюдюра (околийския началник) в Сопот, турското правителство, за наказание, престана да му праща подобни началници.Това показва, че по онова време вироглавите българи биеха околийските си началници”. (Ив. Вазов, „Поборник” – стр 355, т. 8, Събрани съчинения 1976.) По време на турското иго най-големите врагове на българите са били гърците. Те са подтискали националното самосъзнание на българите, създали са една гръкоманска прислойка от най-будните млади българи, като са ги убедили да се срамуват, че са българи, защото българите са прости овчари.... (прочетете Паисий).

Новините

Най-четените