За застраховките и помощите

Аз съм отговорен човек. Към семейството си и към обществото.
Имам дете, отгледах го, възпитах го. Работя, плащам данъци. И аз като почти 100% от българите имам имот. Едностаен панел в Младост II, 9-ти етаж. Застраховам го.

На пострадалите от земетресението в Перник, държавата щяла да изплати помощи. На всички, с изключение на застрахованите. Помощи не получават ли социално слабите? Социално слаб ли си, ако имаш триетажна къща? Колко струва дву- или триетажна къща в Перник?

За моята застраховка платих 134 лева. Колко ли струва годишната застраховка на къща в Перник? Доколкото разбрах, не е повече от годишната такса за кабелна телевизия, не е повече от годишната такса за телефон или интернет, не е повече от цената на цигарите, които човек изпушва само за 2-3 месеца. Не е повече от дизела за Голфа, нали?

Кое е по-важно? За кое да отделим първо средства, ако са ограничени? Всеки трябва да е отговорен за собствеността си. Да се грижи за нея като добър стопанин, да ограничи вероятността от нейното погиване. И да я застрахова. Ако не иска да дава пари за застраховка, да не иска пари и от държавата.

Това са моите и вашите пари. Защо трябва да страдам, защо трябва да съм съпричастен с хората, които щели да получат помощи от САМО 360 лева за ремонт на триетажните си къщи? Ами те, собствениците на имоти, нямали пари за застраховка и държавата трябва да им плати обезщетение....

Това в България се случва след всяко наводнение, след всеки проливен дъжд. Гледаме по телевизията  как хората плачат за стоте свине, които измрели и им съчувстваме. Свинете не били застраховани, държавата ще им плати. Не смеем да си направим сметка, че 150 свине, по 5 лева килограм живо тегло струват  около 100 000 лева. И нямали хорицата пари за застраховка, затова с нашите данъци държавата ще им плати. А повечето от нас, застрахованите богаташи, не сме и сънували 100 000 лева.

Не съм достатъчно богат, за да не се застраховам, казват англичаните. Смисълът на това е, че ако имам достатъчно пари, и да пострада моето имущество, ще си купя ново. А няма да рева "по телевизора" и да чакам помощи от държавата, както се случва в България. 300 години ли трябва да минат, за да натрупаме толкова застрахователна култура, колкото англичаните?

Кога българската държава ще стане отговорна към отговорните хора?
Докато пострадалите от природни бедствия получават помощи, никога няма да дадат пари за застраховка, никога няма да вземат мерки срещу градушки, наводнения, суши и пожари, никога няма да постъпят отговорно към собствеността си. Ние, застрахованите ще плащаме.

А незастрахованите ще се жалват от ниското обещетение за единия законен етаж на триетажната къща. И ще ни внушават, че сме длъжни да им съчувстваме и да страдаме заедно с тях, бедните.

П.С. Времето е такова, че валят непрекъснато дъждове - и градушки. В Южна Италия почти всички насаждения са покрити с най-обикновена синтетична черна мрежа. Пропуска пълната гама слънчеви лъчи и дъжда, но спира градушката, птиците и някои насекоми.

И това е грижа за собствеността, един вид -  застраховка. Дали мрежата  е скъпа? Дали е по-скъпа от помощите, които държавата плаща на селскостопанските производители, които не само че не застраховат реколтата си, но дори и елементарни грижи не полагат. Ама и защо им е...