Горещ ГМО картоф в ЕС

Миналата седмица Европейският съюз издаде първото си разрешение за култивиране на генетично-модифициран организъм (ГМО) в последните 12 години. Сортът картофи Amflora на BASF бързо стана най-известният картоф след г-н Картофена Глава от "Играта на играчките". Сортът, създаден с повишено съдържание на скорбяла и устойчивост на антибиотици, вече се присъединява към излъчващия инсектициди сорт царевица (MON810) в краткия списък с генетично модифицирани култури, които европейските фермери имат правото да отглеждат.

Едновременно с това еврокомисарят по здравните въпроси Джон Дали разкри свързана с това стратегия, която ще има много по-широки последици. Еврокомисията още това лято ще лансира планове за прехвърляне на решението за култивацията на ГМО на самите страни-членки. Докато слага одобрителния печат на ГМО картофа с едната си ръка, Брюксел използва другата, за да обещае на страните в ЕС, че скоро ще получат постоянно обезсилване на одобрението за отглеждането му.

Еврокомисарят Дали и председателят на Европейската комисия Жозе Барозу (който стои в основата на плана) очевидно са се заели с деликатен подход на балансиране. На бюрата им има списък с папки с материали за ГМО култури, получили зелена светлина от Организацията за контрол на безопасността на храните в ЕС (EFSA), очакващи решението на Еврокомисията.

Извън самата комисия са европейските потребители, които все още са несигурни и скептични по въпроса за генетичното модифициране на растения, Европейски парламент, разделен наполовина по този въпрос, и много страни-членки, които досега имаха желанието да отхвърлят правилата на ЕС и да блокират прокарването на одобрения на ГМО в Съвета. Което донякъде обяснява защо одобрението на картофа Amflora тази седмица беше без особена категоричност.

Въпреки че Amflora изглежда като обикновен картоф, Европейската комисия задължава тя да се отглежда единствено и само за производство на скорбяла за промишлени нужди. Правилата, придружаващи одобрението, изрично указват, че картофите трябва да се доставят изключително и само до специализирани фабрики за обработка на скорбяла в “затворена система”, докато култивацията на традиционни картофи на същите полета е забранена в продължение на година.

Въпреки строгите правила и ниския риск за трансгенно прехвърляне поради факта, че картофите се размножават по вегетативен път, а не чрез опрашване - и нямат кръстосано съвместими сродни диви видове, Еврокомисията бе принудена да признае, че възможността за смесване на Amflora с картофи от охранителната верига “никога не може да бъде напълно изключена”.

Правилата почти звучат като извинение за одобрението на продукт, който Европейската комисия смята за безопасен. Съчетано с обещанието за одобрена от Европейския съюз възможност за обезсилването му - за скептично настроените страни-членки, изглежда, че Брюксел приканва фермерите и националните власти да продължават с култивацията на ГМО, но на свой собствен риск.

Новият подход може да изглежда като практично решение за изчистване на натрупаните залежали ГМО папки, но противоречивите послания, идващи от Брюксел, не звучат добре в дългосрочен план. Като заявява "Нека да се съгласим да не се съгласяваме", ЕС се проваля в справянето с фундаменталните опасения за безопасността и привлекателността на сблъсъка с ГМО. Връщането на отговорността обратно на национално ниво би могло да създаде опасен прецедент как Брюксел се справя с деликатни за обществото въпроси около храните и земеделието.

Папката за клонирането също събира прах на бюрото на Дали. Има очевидни паралели с дебата за ГМО; етичните аргументи и притесненията за безопасността на храните отново съвпадат, когато се стигне до идеята за месо, получено от клонирани животни и тяхното потомство. Има сериозна възможност отново да липсва достатъчно основание за забрана на употребата на клонирани животни на база опасения за безопасността на храните, докато моралните и етични възражения вероятно ще останат налице. Дали националното право на отхвърляне отново ще е прагматичното решение?

Плоскостта е хлъзгава. Политика за безопасността на храните на много нива, с възможност за съгласие или отказ на местно ниво, повдига сериозни въпроси за раздробяването на общия пазар. Въпреки че по отношение на култивацията на ГМО конкретните ефекти са ограничени (и основно символични), може да има реални вреди за единството на вътрешния пазар, ако едни и същи принципи в крайна сметка се прилагат към многобройни трансгенни видове, които се внасят в ЕС (макар и да не одобрени за отглеждане).

Как би могъл Европейският съюз да бъде приеман насериозно като обща икономическа и социална единица, ако не може да стигне до общо решение какви посеви са безопасни за отглеждане и консумация, или дали месо от клонирани животни може да бъде сервирано на масата?

На практика общият пазар вече е отнесъл удари от фактически забрани на ГМО, съществуващи в момента в шест страни-членки (Германия, Франция, Гърция, Унгария, Австрия и Люксембург). Обаче посланието, което сега се изпраща към Париж, Виена и другите противници на ГМО, е че ако спъват достатъчно успешно прилагането на настоящите правила, възраженията им ще надделеят над научната гледна точка и ще бъдат вкарани в нови правни рамки. Тяхното временно право на обезсилване на принципите на общия пазар ще бъде превърнато в постоянна основа, вместо да бъде оспорвано чрез подновени опити да бъде изграден консенсус върху правилата на ЕС и придържането към тях.

Постигането на консенсус по ГМО (да не говорим пък за клонирането) остава все така трудна перспектива, каквато беше и преди; това е проблем, където индустрията твърди, че от нейните продукти водят до увеличени реколти, доволни фермери, екологична стабилност и безопасна консумация, докато неправителствените организации едновременно с това изобличават биотехнологичните посеви като инструмент за нео-империалистки хранителен монопол, подхранващ задълженост на фермите, бедност, намаляване на биологичното разнообразие, увеличена употреба на пестициди и цял куп несигурни последствия за околната среда.

Със сигурност ролята и отговорността на ЕС е да раздели фактите от измислиците и да се ангажира със строго обществено финансирано проучване на въпроса, което да внесе мащабна авторитетност - по начин, по който финансираните от индустрията изследвания и докладите на неправителствените организации не могат. Това би означавало да се действа на база единодушните заключения на министрите на околната среда от ЕС от декември 2008 г., което призоваваше за разширяване на мащабите на процедурите за оценка на рисковете за околната среда.

Все още са налице основни съмнения как ГМО растенията въздействат на тенденциите за устойчивост в целевите и не-целевите организми, както и за възможността за непредсказуеми генетични мутации, когато ГМО влизат в контакт с други организми - и до каква степен е реализуемо за ГМО и други системи за растително земеделие да се поддържа генетична изолация, докато те се култивират в голяма физическа близост. Именно тези притеснения за съвместно съществуване подкопават идеята за това която и да е страна-членка да остане напълно чиста от ГМО в дългосрочен план, ако при прехвърлена на местно ниво система за решения съседни страни провеждат политика на ГМО култивация.

Повечето от научните свидетелства в тези области в момента се осигуряват от самите производители на ГМО семена (за да бъдат анализирани от EFSA) - тенденция, която неизбежно подкопава законността им - и предизвиква многобройни насрещни проучвания.

Заемането с необходимото обществено изследване може да бъде адски скъпо - и би могло да означава забавяне на одобрението на нови видове в близко бъдеще, особено ако броят на нови ГМО сортове се увеличава толкова бързо, колкото мнозина предсказват. Обаче надеждността на една обществено финансирана и представляваща публична собственост фактологична основа за ГМО би могла да подкрепи общ и последователен подход на ЕС към тази технология за в бъдеще.

Общественото възприятие на ГМО като "опасни" не винаги е базирано на опасения за консумацията им във връзка с конкретни гени, добавени в съответния вид растение; то често може да бъде израз на по-широката несигурност за въздействието им върху околната среда, както и да се върти около липсата на баланс на силата между уязвимите фермери и господстващите разполагащи с патенти фирми за лансиране на модифицирани семена.

Осигуряването на адекватни независими публични ресурси за оценка на въздействието на ГМО би могло поне да спомогне за успокояването на притесненията, че фирми като Monsanto са достатъчно мощни, за да въздействат върху биотехнологичните политики на цели правителства.

Необходимите изследвания може би ще са много скъпи - и поради това непопулярни във време на рецесия, но могат да бъдат начин за изчистването на полярните позиции по въпроса в дългосрочен план.