Последната публична изява на Берлускони като премиер на Италия беше да премине с колата си през тълпа от протестиращи, крещящи към него "шут" и "позор". Улиците пред президентския дворец пулсираха от скандиранията на демонстрантите, развяващи италиански знамена и отварящи бутилки шампанско, докато 75-годишният медиен магнат се срещаше с президента на страната, за да подаде оставка.
В един от ъглите хор пееше "Алилуя" под акомпанимента на импровизиран оркестър. В друг празнуващите бяха оформили конга-линия. Шофьори натискаха клаксоните си и пешеходците подхванаха песен. Тази нощ, за да избегне гнева на тълпата, политикът, който толкова обичаше светлините на прожекторите, бе принуден да напусне през задния изход.
На мястото на бунга-бунга партитата идва строгата финансова дисциплина
Прочулият се със скандали, популизъм и екстравагантност Берлускони се очаква да бъде наследен на поста от човек, който не би могъл да бъде по-различен. 68-годишният Марио Монти, неолиберален икономист и бивш еврокомисар, е абсолютният технократ - спокоен, елегантен, дори малко скучен.
"Този човек е най-анти-Берлускони личността, за която бихте могли да си помислите," казва Бепе Севернини, автор на "Мамма мия!: Италия на Берлускони, обяснена за идните поколения и приятелите в чужбина". "Той е като чиста вода, след като сте препили."
За мнозина в Италия Монти е точният човек, който да почисти авгиевите обори след това, което мнозина в страната смятат за две изгубени десетилетия - години, в които лошото управление на икономиката доведе до повишаване на публичния дълг, докато растежът се забави до крайна степен.
"Берлускони отчаяно се нуждаеше от любов - от гласоподавателите, от всички," казва Севернини. "За да бъде популярен, той беше готов на всичко, само и само да не губи високия си рейтинг. В тази финансова ситуация това е рецепта за катастрофа."
Монти се е прочул с противопоставянията си с икономически гиганти
Монти, за разлика от него, е почти антиполитик. Неговото стабилно поведение, владеенето на глобалната банкова система и очаквана независимост от хаотичния политически цирк на страната се очаква да подействат успокоително на раздразнените пазари на съкровищни бонове.
Като еврокомисар Монти си спечели прякора Супер Марио заради борбата си (и победата си) с някои от най-големите бизнес-титани на XX век, притискайки Джак Уелч около предложението за сливане между General Electric и Honeywell и побеждавайки Бил Гейтс в сблъсък за антиконкурентната доминация на Microsoft.
"Той е склонен да застава срещу политически натиск," коментира Масимо Мота, професор във Висшата школа по икономика в Барселона, който е проучвал двата случая. "Той е човек, който е способен да следва политика, която смята за правилна."
Евротехнократ с безупречен международен имидж на "не-италианец"
Във време, когато италианският електорат е дълбоко разочарован от политиците в страната, Монти се възприема донякъде като личност отвън, човекът от Европейския съюз.
Лявоориентираният италиански вестник "La Repubblica" похвали неговите "англосаксонски" качества, а външният министър на Берлускони - и също бивш еврокомисар, Франко Фратини, му направи комплименти за "усърдната работа" в Брюксел - все черти, изглеждащи като противоречащи на традиционните "италиански" качества. "Той има международен имидж, който никой не може да отрече," коментира Фратини.
Малцина са и тези, които подлагат на съмнение експертните му познания. "Монти има сериозно разбиране как функционират пазарните икономики и финансовите пазари - нещо, което не може да се каже за някои от неговите предшественици," казва Роберто Пероти, бивш студент на Монти и икономист в университета "Бокони" в Милано.
"Един от проблемите с италианските премиери и политиците като цяло е, че те нямат практически никакъв досег с друг опит, особено в англосаксонския свят, който да им покаже как се случват нещата в света на пазарната икономика."
Дали обаче непопулярната, но наложителна политика няма да му изиграе лоша шега?
Все пак задачата, пред която е изправен Монти, далеч не е лесна. За да върне доверието на пазарите, особено на притежателите на италиански бонове, чиято паника миналата седмица изстреля стойността на обслужване на италианския дълг до кризисни нива, ще му се наложи да прокара закони, които няма как да не бъдат намразени от народа. "Понякога хората не желаят да слушат съветите на лекаря," коментира Севернини. "Но когато са наистина загазили, те отиват в спешното отделение."
Още преди Монти да е положил клетва, критиките вече започнаха. Политическата партия на Берлускони прекара уикенда в обсъждане дали да даде на новото правителство необходимата подкрепа за налагане на реформи в страната, където свободният пазарен капитализъм няма политическо представителство.
Въпреки че в крайна сметка отговорът беше положителен, решението беше подкопано още в неделя сутринта от заглавията на приятелски настроените към Берлускони вестници. "Иде г-н данъци: внимавайте за портфейла си," заявяваше един от тях.
До месеци Италия ще трябва да реши дали да изстрада излизането от финансовата яма
По-късно същия ден италианските медии съобщиха, че Берлускони е намекнал за плановете си да се кандидатира отново, изпращайки послание до група крайнодесни поддръжници: "Споделям вашия дух и се надявам да се върна с вас на пътя на управлението." Монти може и да не е политик, но за да успее, все пак ще се нуждае от подкрепата на италианската политическа класа.
"Когато настъпи моментът за решението дали да бъдат намалени пенсиите или да бъде променен трудовият кодекс, в този момент той ще има нужда от парламентарно мнозинство, като всички останали," казва Пероти. Следващите няколко месеца според него ще бъдат решаващи. "Страните могат да залязват - и Италия е добър кандидат за това," допълва той.
"Монти е нашият последен шанс."
