Вчера с изумление прочетох резултатите от социологическо изследване: 48% от българите вярват на църквата.
Имайки предвид, че организацията "Българска православна църква" е най-големият земевладелец в държавата и не плаща данъци и осигуровки, не е учудващо че може да си позволи да си плати за подобни резултати.
Дори вероятно са поръчали да не прехвърлят 50% процента, за да не е твърде подозрително.
За секунда обаче ще се опитам да приема, че резултатите са коректни и представителни, и ще се хвана за главата. Какво биха означавали тези резултати?
На първо място, че обществото ни е по-заблудено от колкото можем да си представим. Тази организация, която би трябвало да представлява "традиционната религия за България" (както е записано в срамния член 13 от Конституцията) е най-нереформираният остатък от тоталитарния 45-годишен режим в страната.
Организация, пълна с кадри от бившата Държавна сигурност и пълна с носталгия по отминалите дни. Дни, в които организацията им уж е трябвало да бъде репресирана, но всъщност религиозната й същност е била подменена с това уродливо ... нещо, което виждаме и до днес.
Дали наистина 48% вярват на Марин Минков (известен като "патриарх Максим"), изключително близък до тоталитарната върхушка и избран от нея на този си пост? Или пък на Николай Севастиянов (Николай Пловдивски)?
Дали вярват на онези "църковни служители", които развиват търговска дейност на базата на всички привилегии, които държавата им е подарила без да се допита до гражданите си? Как е възможно човек да вярва на уж религиозна организация, която вече 20 години не е направила нищо друго, освен да се бори за привилегиите си, и не си мърда пръста за да участва в социално значими проблеми?
Аз лично, при все че се интересувам от тези неща, не съм чул организацията "Българска православна църква" да организира прояви в помощ на нуждаещи се. А уж това е една от дейностите й.
Всичко което чувам, е как заклеймява и анатемосва неща, които първо не разбира, и второ - не й е работа да се меси. Бесняха и се пенявиха срещу всякакви светски прояви като концерти и паради, и в същото време заложиха една бомба със закъснител в лицето на религиозната пропаганда в училище.
Отказвам да повярвам, че живея в държава, 48% от населението на която вярва в подобна организация. Ще приема по-скоро че е проява на помпане на мускули пред правителството, което за сравнение според проучването има подкрепа от 40%.
В смисъл, вижте ни, нас хората ни подкрепят повече от вас, не се опитвайте да ни разваляте рахатлъка че ще стане лошо.
А и това ми беше интересно: "Природата не е детерминистична и това е приет факт. Ако трябва да съм фактологично точен - всъщност е , просто няма инструмент който да измери взаимодействието на всички атоми по-времето на големия взрив, без да им повлияе и да изчисли всички квантови флуктуации до момента. ...........................................Какво те кара да мислиш че в следващото неизследвано петно от нашите познания, ровичкайки ще открием аргумент в негова полза и той ще отбележи точка? " -------------------------------------------------------------------------------------------------------- Аз въобще не очаквам дори и след резултат сто милиарда към едно да отбележи точка. Всичките ми предишни постове бяха базирани именно на това мое твърдение.
Объркването ви относно детерминизма идва от идеята че всичко е предопределено във вселената и свободната воля е илюзия. Това е древногръцката мечта че светът е число. Т.е. е абсолютно изчислим. И аз ви отговорих на този въпрос. Ще се опитам да ви го обясня по-подробно за да го схванете. От гледна точка на вселената и това което знаем за нея, светът е дертеминистичен. От практическа гледна точка, няма как да изчислим бъдещо събитие с абсолютна точност заради принципа на неопределеност на Хайзенберг и заради невъзможността ни да обхванем движението на всички елементарни частици. Ако предположим че все пак знаем положението, скоростта и посоката на всеки квант в началото на големия взрив, без акта на наблюдение да промени посоката на частиците. И ако разполагаме с безкрайно мощен компютър, то можем да сведем вселената до точно описание на всички последвали събития. Това е според съвременната ни представа за вселената. А картината още не е пълна. Това няма как да се случи, затова спокойно можем да кажем, че от практическа гледна точка, вселената не е детерминистична. И това разбиране властва в науката в последните 100 години. А причинно следствената връзка и втория закон на термодинамиката до момента никой не е оправдал. От 200 години се опитват. Правят се всякакви опити за патенти на перпетуум мобиле, но жестоко разочарование дебне всеки. Аз ви зададох също не един или два въпроса и още чакам отговор. Какво ви кара в целия този проблем да се хващате на хипотезата за Бог? Какво от всичко това има въобще нещо общо с него. Защо просто не изречете думичката - не знам?
до момента никой не е оправдал. оправдал да се чете опровергал.
ot4eto --------------------------------------------------- Ако искате може и да не продължаваме в тази тема.Вече е стара. Има още много време за битки.Ще има и по-интересни теми. Моята теза си остава: Бог (ако съществува) не може да бъде доказан в "предметността" поради причини изложени в по-долните ми постове. Имам обаче съмнения в неговото съществуване в Света. На разположение съм за всякакви последващи дебати, отностно твърдението, че "предметността" и Света са едно и също. пп. за яснота добавям, че под предметността също имам предвид и енергиите. пп 2 добавям и ясното си съзнание за пълната непретенциозност на дърдоренето си
ot4eto ----------------------------- Извинявайте но пишех и не видях отговорът ви. Да, това за детерминизма ми е добре известно, но просто смятам, че сме в едно и също положение , и аз мога единствено да обясня защо нещо не може да се докаже. Аз ви зададох също не един или два въпроса и още чакам отговор. Какво ви кара в целия този проблем да се хващате на хипотезата за Бог? Какво от всичко това има въобще нещо общо с него. Защо просто не изречете думичката - не знам? ----------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Ами Не знам! И,няма как да ви отговоря, долу постоянно абяснявах как, според мен религията отива на кино когато ви дам дори и едно едничко доказателство за Бог, защото тогава вярата се заменя със знание, а то убива доброто. Вие пак ме набутвате във същото блато.Както и да е, Нямям отговор търся го. Просто не го търся там където и вие.
Борис съгласен, само едно уточнение...къде точно съм казал че може да се докаже че Бог не съществува? Защото никога не съм твърдял подобно нещо. Нито може да се докаже че съществува, нито може да се докаже че не съществува. Споменах че същото важи за феите, леприконите и златния уникорн. Поради тази причина, единствения шанс да разпознаем неговото съществуване е чрез неговото проявление. С две думи да се покаже, да не се крие. Това което казвам, че до момента, не сме открили доказателства че съществува под никаква форма или проявление. Или Бог се крие, или не иска, или не може да се появи пред нас. До това обяснение можете да стигнете ако вярвате и искате той да съществува, но не сте сляп към фактите. За тези от нас, които не се нуждаят от Бог, а имат безпристрастен подход. То просто не виждаме къде в уравнението има роля за него. Най-логично е да се предположи че просто не съществува. Което е и мое убеждение. Не вяра - убеждение.
Бихте ли ми обяснили как точно знанието убива доброто ? Аз не съм съгласен с това твърдение.
ot4eto Бихте ли ми обяснили как точно знанието убива доброто ? Аз не съм съгласен с това твърдение. -------------------------------------------------------------------------------------------- Знанието за Бог, от гледна точка на религията убива доброто, по същата причина, по която мутрите винаги се съмняват в любовта на мутресите си и това отравя и тая обич дато я има ако я има. Тоест доброто е добро само тогава когато е направено от чисто сърце, а не насила. И не защото се страхуваш от нещо. На никого нищо не струва да върви по път за който той знае, че е правилен. Душата на човек, съзнанието му, се осъвършенства и се променя само тогава, когато влиза в битки в които не знае, дали ще победи. Нищо не струва да спазваш божийте закони ако знаеш със сигурност, че той съществува и ще те възнагради за труда ти. Човек винаги се съмнява и това съмнение го прави слаб и немощен. Ето, ти си убеден че вселената може да се опознае или дори да не се опознае нацяло то до където и да стигнеш пак ще е от полза. Ами приятен път, защото този път пак е извън съмнението. На Вселената пука ли и че ти я изучаваш.? Едва ли. Именно заради държа на моето си, че религията и науката имат една цел и една полза – да осъвършенстват „душата”, - мисълта на човека. И аз вярвам ., че тези два пътя някъде в далечината ще се срешнат, но те няма да се срешнат на това ниво на което ме караш да ти давам „доказателства”. Защото това е все едно да изследваш човека като сбор от клетки и „ток” между тях и въз основа на това да обясниш красотата в стихотворението ” Хаджи Димитър”. Ти може би вярваш че можеш, но аз не вярвам. Докато не приемаш, че макар и „сбор от клетки и „ток” между тях” човекът е и нещо доста повече. Но това повече не в предметният свят. Тоест че свъхестественото не е необяснимото или необясненото естествено. Любовтта е най-голамото чудо, а нея никъде я няма в Света. Стана дълго и оплетено. Спирам до тук.
Не приятелю, дълбоко грешиш. Твоята уникална религия може би е такава, но всичко което ми казваш не е религията такава каквато я познаваме. Огледай се, поговори с религиозни хора, прочети книгите им, разпитай ги за вярванията им. Не съм аз този който ще те убеждава, опитай сам. И не прави грешката да мислиш за сумата от атоми и клетки. Интересен е начина по-който са подредени, цитирайки Карл Сейгън. Религията няма път. Тя има книга и тълкувания. Попове и дякони, упътвания как да живееш и мислиш. Дори хранителни режими. Авторитети, сляпа вяра. И забрана от промяна. Там където няма промяна има смърт. До колкото разбирам, при теб нещата са малко по-абстрактни. Ще спра дотук, защото говоря от позицията на последен изказал се, което не е справедливо.
ot4eto за другите хора аз не мога да говоря, нека те говорят. И не прави грешката да мислиш за сумата от атоми и клетки. Интересен е начина по-който са подредени, ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------ Начинът по който са подредени клетките си е предметност от където и да го погледнеш. Какво ти мислиш за тяхната подредба е свръхестесвеното. Ще ти задам един въпрос, ако за секунда приемеш, чи има Бог и си на една маса с него и ти го питаш - Господи кажи ми, тая чаша дето пия от нея, аз след като отпия на масата ли ще я сложа или ще я хвърля от прозореца, как мислиш че ще отговори въображаймият Господ, който казват е безначален и безкраен и знае всяко минало и бъдеще? Ще се радвам да ми отговориш утре на този въпрос , вярно често задаван и цитиран в историята.
Няма нищо свръхестествено в тяхната подредба. Ако си изучавал химия или биология ще се съгласиш с мен. Относно въпроса ти, лесно, същия отговор, ако срещу мен стоеше леприкон, уникорн, Бог Тор, Йахве, Аллах или който и да е друг продукт на нашата фантазия. И отговора е .... не знам какво ще ми отговори. Ти имаш ли някаква теория какъв ще е отговора му?
ot4eto Няма нищо свръхестествено в тяхната подредба. Ако си изучавал химия или биология ще се съгласиш с мен. ------------------------------------------------------------------------------------------------- в тахната подредба няма нищо свръхестествено, има свъхестествено в факта че има нещо което "ги мисли". Ми ако тези клетки са се слепили във формата на сфера, ти виждал ли си някъде сфера? Относно въпроса ти, лесно, същия отговор, ако срещу мен стоеше леприкон, уникорн, Бог Тор, Йахве, Аллах или който и да е друг продукт на нашата фантазия. И отговора е .... не знам какво ще ми отговори. ------------------------------------------------------------------------------------------ Извинявай за некоректно постовеният въпрос имах предвид дали ще познае.
Вие учените трябва доста по-често да спорите със философите, които да ви обяснят, че реално нямате никакво разумно доказателство с което да докажете, че има някаква разлика между "въображаем" и "реален" свят. Тоест, че има разлика когато говорим за Земята и когато говорим за Баба Яга. Та тъй че и аз си позволявам да зъдъвам въпроси със съображайми същества.
въоброжаеми същества
Привет. И аз и учените много добре разбираме разликата между въображението и реалността. Както и повечето хора на тази планета. Отново отговорът ми е - не знам. За да имам какъвто и да е отговор, трябва да дефинираме въображаемия герой - Бог. До къде му се простират възможностите, има ли невъзможно за него, няма ли? Какви дарби и ограничения има и тн? За различни хора Бог е различно нещо. Той е толкова противоречива концепция, че всеки има различна представа какво е той (както всички въображаеми неща, представите за тях са субективни и различни за всяко съзнание). Второ няма как да надникнем в главата му. Иска ли да ни каже отговора, не иска ли да ни каже отговора и тн. Можем да предполагаме вечно на базата на хипотези. Това е като да градиш палат върху картонени основи. Хипотеза върху хипотезата върху хипотезата и тн. Този начин на мислене може да те отведе навсякъде и в същия момент да не ти каже нищо. Затова - нямам идея какво ще ми каже и дали ще познае. И обикновен човек да е срещу мен, пак не мога да ти дам точен отговор. Мога само да задавам въпроси. Мога да задам въпроси и за себе си: Искам ли той да познае или не? Предварително решил ли съм да я хвърля или не. Какъв ми е химическия баланс в мозъка, какво ми е настроението и тн. Кажи ми как да ти отговоря на този въпрос, като нямам никаква почва върху която да стъпя -