Мартин Димитров Positive

Той си е позитив. И е страшен идеалист, въпреки че стана на 33 години, а го познавам отпреди трийсетте му. Някой трябва да има и в групата на вярващите-в-по-добро.

Странното е, че можеш да изглеждаш толкова порядъчен в днешна и вчерашна България. Не и утрешна, надявам се.

Мартин Димитров, лидерът на Съюза на демократичните сили (СДС). Съпредседател на Синята коалиция, баща на дъщеря, икономист до мозъка на костите си, десен до последен дъх - за седемте НАЙ- за последните 10 години. През неговия поглед: променили България, не и българите.

Изобщо няма да се умори да повтаря, че ако не бъде овладяна икономическата ситуация в България, положението ще стане абсурдно.

"Ако управляващите не успеят да го направят през 2010 г., ще загубят общественото доверие. И в това никой не бива да се съмнява. Просто общественото доверие и подкрепа ще си отидат, ако не се действа веднага".

Събитието

Най-голямото събитие - без всякакви съмнения, е влизането в Европейския съюз (ЕС). Просто защото влязохме в Шампионската лига и след нас буквално се затръшна вратата.

Не е ясно дали ще има следващи присъединявания. Хърватия има някакъв шанс, но като че ли за всички други останали ще има някакъв особен статут.

Това даде друг ход на развитие на България, защото влязохме в най-важния клуб. И каквито и проблеми да имаме, каквито и спънки да среща нашето развитие - там сме. И оттук-нататък нашите деца, нашите внуци ще бъдат част от ЕС.

Това беше най-важната цел. Бих казал, че СДС изпълни най-важната цел на своето създаване. Извади България от комунистичките лапи и България стана член на ЕС с последния влак, последния вагон, последната отворена врата.

Личността

Самият аз харесвам много Стефан Стамболов, но за последните десет години...

По-скоро моята личност е метафорична. Личността, която ще откроя, е на Бай Ганьо. Под различни форми и образи тя продължава да се проявява през последните 10 години и прави много чудовищни неща в България.

Лошото е, че подобни личности имат и сериозна подкрепа зад себе си.

Какво ми прави впечатление - съществува немалка група в България, за която личността на Бай Ганьо е един изключително положителен пример за подражание. И на възхищение.

Надявам се тази група да не е чак толкова голяма. Но през последните десет години тъкмо си мислим, че сме понапреднали и като погледнем и видим, че Бай Ганьо е и в политиката, на всяко едно ниво у нас...

Влязохме в ЕС, нещата се придвижиха изключително напред като място на България, но това развитие не сме го претърпяли още на ниво политика, на ниво хора не се е случило. И ще трябва да го изтерзаем, да го изживеем, да се измъчим - за да се случи.

Защото колко са личностите за подражание в България?! Има огромно възхищение към мутрите, към хората, които на Запад биха били в затвора.  

Имам предвид хора, които срещаш в кварталното кафене, които разказват на висок глас как тяхната фирма е фантом, колко са умни, какви чудеса са направили, че никога не са плащали данъци... И немалко хора се възхищават и казват: "Ей, браво, това е нашият човек - какъв голям тарикат!"

Откритието

За последните десет години откритието, което възникна преди това, но се разви после, доби размери и мащаб, беше цялата интернет епоха. Това за мен е най-голямото откритие.

Вече сме в такъв етап от човешкото развитие, когато ще настъпват открития, които много рязко да ни дърпат нагоре. Което означава, че всичко което правим трябва да е подчинено на този факт.

Това е само началото на промяната. Промяната ще стане толкова бърза, че примерно като ми говорят за мастодонти като АЕЦ "Белене", като разпадналия се "Кремиковци", те не могат да разберат, че светът се промени. И оттук нататък вече се върви към много по-малки и централизирани проекти на всяко едно ниво. Това е бъдещето.

Това е най-голямото откритие - че светът стана много по-бърз, много по-глобален, всички са свързани с всички. И тези, които се настройват към този глобален свят, стават по-конкурентни.

Вече големият не изяжда малкия - бързият изяжда по-бавния.  

И всички тези хора, които вярват, че като си построят огромна атомна централа за огромни пари, ще бъдат конкурентни - се лъжат. Ще бъде като един друг "Кремиковци".

Всичко това доведе до нов пазар на труда, до нова индустрия, до нови отношения.

Творбата

Ще посоча "Бит и душевност на българския народ" на Иван Хаджийски. Нищо, че не са написани  през последните десет години, а през миналия век - и дори не в края му. Просто са много ценни за нас сега.

И серията статии "Музика за душата", написани от Сашо Божков. Един открит урок по демокрация. Ако сега можеше да напише нови, какво ли щеше да каже за днешната ситуация в България - много обещания, малко работа и още по-малко резултати...

Незабравимото

Когато България стана член на ЕС, аз бях член на Европейския парламент. Това беше незабравим момент за мен, защото допреди това на нас, българите, гледаха с известно съмнение какво ще стане, как ще стане.

Незабравимото е, че бях там, когато станахме еврочлен и бях един от първите депутати на България.

Незабравима беше атмосферата и промяната, която дойде в България. Никога няма да го забравя този момент. С българското знаме, с новото самочувствие, което имахме всички. С пълната яснота, че това е един от най-големите успехи въобще в българската история, сравнено с всичко.

Според мен датата на приемането на България в ЕС трябва да бъде национален празник. Това е най-големият скок в нашата история.

България се промени завинаги. Няма връщане назад и това е за хубаво. Въпросът е как ще го капитализираме.

Явлението

Това е явлението. Направо си беше страшно, защото след 2001 г. имаше забавяне на присъединяването към ЕС, но все пак успяхме да се справим.

Дето се казва - това да оставим на нашите деца, е много.

Повратната точка

Това е и повратната точка. Просто трябва да се случи и с всеки един от нас...