Партийните централи си начертаха изборните стратегии с един голям отсъстващ, който хич не е за пренебрегване. Емигрантите не ги лови предизборна агитация - те нямат нужда от крилати фрази, а просто от осигурена възможност да упражнят конституционното си право на глас. И след като никой не им помага, те доста успешно се справят сами - създават сдружения и сайтове с полезна информация, пишат в блогове, подават жалби в съда.
Въпреки липсата на политическо внимание, общността ни зад граница ще си каже думата на 12 май - в градовете, където ще се съберат достатъчно заявления за разкриване на избирателни секции до 11 април. Припомняме, че за да стане това, са нужни минимум 20 заявления в населено място, където България има посолство или консулство, и най-малко 100 извън дипломатически мисии.
Всичко е въпрос на желание
Българските емигранти чакат изборите с голяма готовност и ентусиазъм, твърди живеещият в Канада Красимир Гаджоков. Прогнозата му е, че сега повече българи зад граница ще отидат до урните, най-вече заради протестната вълна и оставката на правителството на ГЕРБ. "Такива сериозни събития привличат вниманието на българи от чужбина, които преди това са били по-пасивни", коментира той.
Блогърът Боян Юруков също очаква повече нашенци да гласуват във Франкфурт, Германия. "На миналите избори имахме 1500 души. Сега очакваме доста повече", коментира той. И допълва, че политиците ни не знаят как да говорят с емигрантите, за да бъдат "привлечени като човешки и икономически капитал".
И този път електронното гласуване остана добро пожелание, докато обичайните административни неуредици станаха повод за доста оплаквания и жалба до съда. Все пак, българите зад граница отдавна са разбрали, че не трябва да чакат някой да им пъха бюлетината в ръцете. Затова си помагат сами с каквото могат.
Направи си сам
Боян Юруков е създал интернет платформата Glasuvam.org, която в реално време следи подадените заявления за разкриване на секции за гласуване - както на електронен, така и на хартиен носител. "Направих скрипт, който ги изчита на всеки 30 минути и ги записва в база данни. Има филтри за различни изписвания на имена. Използва няколко различни услуги, за да намери точните географски координати на всеки нов град автоматично", разказва Боян, информатик по професия.
Броят на електронните заявления е видим на сайта на ЦИК, докато Министерството на външните работи поддържа информация с подадените заявления лично или на хартиен носител. Боян решава за комбинира данните и за няколко часа създава удобния сайт.
"В следващите няколко дни хора от Facebook и в блога ми помагаха с изчистване на повторенията в имената, но и това не отне много време", допълва той. Освен картата, има и списък, където се виждат всички секции и където могат да се свалят всички обобщени данни. (http://glasuvam.org/cik/)
"Написал съм и алгоритъм, който да смята на кои секции им стигат заявленията, кои са блокирани (като в Германия, където законът не позволява да се гласува извън консулствата) и на кои им трябват още декларации", изтъква Боян. Всичко е автоматично и става на всеки половин час.
Платформата е създадена във връзка с ядрения референдум, като МВнР тогава я ползва като официална секция на сайта си.
"Нито ЦИК, Нито МВнР си направиха труда да направят нещо подобно, за да се вижда как динамично се променят нещата", коментира Красимир Гаджоков.
Няма отказване
И за тези избори се сблъскахме с много пречки, но с най-голям принос за спъване на гласуването в чужбина определено е ЦИК, допълва Гаджоков. Първият недостатък, според него, е закъснялата информационна кампания, с която изборната администрация трябваше да разгласи на сънародниците ни зад граница как могат да упражнят правото си на глас.
"Комисията наруши закона, като пусна електронното подаване на заявления за гласуване в чужбина само две седмици преди крайния срок. Технологията за това е работа за 2-3 дни за двама-трима специалисти, но явно ЦИК са имали намерение да отлагат до последния момент", коментира Гаджоков.
Той оспори пред съда електронния формуляр, изискан от ЦИК, тъй като там имаше няколко съмнителни полета за попълване, които отсъстваха от обикновената хартиена декларация.
"В електронното заявление се искат допълнителни лични данни. И то не какви да е, а чувствителна лична информация - като лична карта и паспорт. Връх обаче е изискването за мобилен телефон, на който се праща код, който после трябва да се въведе, за да се потвърди заявлението. Доста хора се оплакват, че не получават такъв код, а много повече са объркани от забавянето му с до 12-24 часа", разяснява Гаджоков. Според него това е разминаване с Изборния кодекс, където информацията, която е допустимо да бъде изисквана, е много ясно разписана.
Административният съд на София отхвърли жалбата за събиране на допълнителни лични данни, но вероятно решението ще бъде обжалвано пред Върховния административен съд.
"Трябва да допълня, че такива сериозни проблеми българите в чужбина имаме най-вече с настоящата ЦИК, създадена от ГЕРБ. И преди това имаше някои проблеми, но бяха по-малки", казва още той.
Само място за старите кучета
Гаджоков и Юруков са категорични привърженици на електронното гласуване, което би повишило многократно избирателната активност сред общността ни зад граница, особено сред младите българи.
"Гласуването по интернет никак не е мираж - то е напълно осъществимо. Защо България да не е една от първите държави с такова гласуване? Хвалим се с трето място света по бързина интернет. Само за сваляне на филми ли ще го ползваме?", пита Красимир Гаджоков. Той е съгласен, че трябва още да се помисли за защитата от злоупотреби. Но нима някой се наема да ни гарантира 100% честни избори на 12 май?
"Политиците определено се страхуват от електронното гласуване по една много проста причина - то ще ангажира много по-голяма част то гласоподавателите заради леснотата му. Това, от своя страна, ще доведе до много по-голямо влияние на средния, разумния, добре образованият човек, каквито са по-голяма част от българските избиратели", изтъква Гаджоков.
И припомня: "Политическата пропаганда и популизъм работят най-добре, когато има колкото се може по-малко гласуващи, защото тогава изборите се решават от крайните, твърдите електорати, които вместо да мислят и преценят трезво интереса си, сляпо "вярват" на един вожд или партия".
Когато държавата нехае, собствената инициатива се оказва слабата светлинка в тунела. Емигрантите ни отново показват, че са по-изобретателни и активни, особено когато стане дума за гражданските им права.
Българите, останали тук, рядко събираме енергия за подобни проявления. Ако не броим протестите, на чиито трагикомичен край всички сме свидетели. Може би просто трябва да се вгледаме в тези от нас, които заминаха да си търсят късмета зад граница. Те се отказват доста по-трудно.
