Сред всички неща, които въобще не ви вълнуват, вероятно теглото на астероид 1999 RQ36 би било на челните позиции.
Ала да предположим, че знаете, че учените предсказват осем близки (и потенциално смъртоносни) срещи на тази космическа скала със Земята в периода между 2169 и 2199 г. Предположете, че знаехте, че изчислението на точното тегло и маса на този астероид би помогнало на учените да проследят неговата траектория и да определят какви точно ще бъдат щетите, ако той се разбие в Земята.
Тогава щеше ли да ви интересува?
Ако отговорът на този въпрос е положителен, тогава трябва да бъдете спокойни, че учените в НАСА наистина са определили как да измерят параметрите на 1999 RQ36 и с точност да определят теглото му. Това повдига два въпроса: колко точно може да бъде теглото на този астероид и как, по дяволите, астрономите са успели да го разберат на първо място?
Астероидът 1999 RQ36, чиято дължина е 560 метра, е познат като "земеприближен астероид" - т.е. както името му предполага, той не остава в безопасната зона между Марс и Юпитер, позната като астероиден пояс. Вместо това, следва елипсовидна орбита около Слънцето, достигайки невероятната близост от 133 милиона километра до слънчевите огньове, след което се отдалечава на 202 милиона километра.
Това означава, че той пресича по-закръглената орбита на Земята с дължина 150 милиона километра два пъти по време на всяко свое пътешествие - веднъж по посока на Слънцето и веднъж, докато се отдалечава от него. Това, от своя страна, е достатъчно основание този астеорид да си заслужи почетно място в програмата на НАСА за наблюдение на земеприближени обекти - позната още като Spaceguard - своеобразен списък на всички астероиди, които представляват дори теоретична заплаха за планетата.
Фоторобот на основния заподозрян за потенциален сблъсък със Земята
Първата стъпка при определянето на теглото на 1999 RQ36 е изчисляването на точната му траектория през времето. Пътят, който следва един обект с орбита, се определя както от неговата маса, така и от гравитационните привличания на всеки приближен до него обект. В случая с 1999 RQ36, сред тези обекти попадат слънцето, луната, планетите и други астероиди.
Използвайки данните, събрани през 2011 г. от обсерваторията Aricebo в Пуерто Рико, както и други наблюдения, извършени през 1999 и 2005 г. от обсерваторията Goldstone в калифорнийската пустиня Мохаве, астрономът Стив Челси от ракетната лаборатория на НАСА в Пасадена успява подробно да засече орбитата на 1999 RQ36 през последните 12 години.
Следващата му стъпка е да изследва всички гравитационни ефекти, за да определи движението на скалата единствено в зависимост от нейната маса. Веднъж, щом постигнал това, той открил, че орбитата на астероида се отклонява от математическия модел с общо 160 километра.
Незначително отклонение, но все пак не пренебрежимо малко
В мащабите на Космиса, 160 километра за 12 години е много по-малко от грешка при закръгляването и на практика не означава нищо. Ала практически нищо не означава абсолютно нищо и очевидно някакви допълнителни фактори тласкат астероида към това отклонение. Вероятното обяснение на този феномен е ефектът Ярковски - слабата двигателна мощност, генерирана при абсорбирането на слънчева светлина от астероида и повторното й излъчване под формата на топлина.
Когато Челси пресмята наново данните, той открива, че ефектът Ярковски наистина тласка астероида, ала в нереалистично малка степен.
"В пиковата си точка," обяснява той, "когато астероидът е най-приближен към Слънцето, силата на Ярковски, оказвана над 1999 RQ36, е около 14 грама, което се равнява на теглото на три гроздови плодчета".
Плътността на астероида не е толкова голяма, че да е фатална заплаха
Дори тази степен на точност обаче не е достатъчна за Челси, за да проведе прецизно изчисленията си за теглото на астероида. За да направи това, той се нуждае от допълнителни данни от наблюденията на космическия телескоп на НАСА Spitzer, които са извършени над 1999 RQ36. Spitzer разполага с инфрачервен филтър, което на практика означава, че може да измерва топлината, която излъчват космическите обекти.
Данните за температурата му ще дадат представа за това колко плътен е неговият реголит - рехав хетерогенен покриващ слой. Това, от своя страна, ще помогне при уточняването на изчисленията по ефекта на Ярковски.
Планетарният физик Джош Емъри от Университета в Тенеси, Ноксвил, анализира данните от Spitzer и прехвърля информацията на Челси - и така при наличие на изчерпателна информация за температурата, орбитата и размера на астероида, той най-накрая е способен да изчисли неговото тегло. В крайна сметка се оказва, че 1999 RQ36 тежи 60 милиона тона.
Това е твърде голяма маса за свободно летящ обект, ала разпределена върху толкова голямо тяло, тя формира плътност на обекта близка до тази на водата. "Вероятно става въпрос за много пореста смес от по-малки скали и прах," предполага Челси. Ниската плътност е добър знак в контекста на земеприближените астероиди, тъй като това означава, че всяка евентуална технология, създадена в бъдещето за разрушаване и разсейване на подобни космически тела, ще има по-голям шанс за успех.
НАСА обаче не са приключили с 1999 RQ36
През 2016 г. космическата агенция планира да изстреля в Космоса роботизирана сонда, която трябва да се приземи на астероида, да извлече проба от него, след което да я върне на Земята. Тази мисия ще предостави повече детайли за структурата на обекта, както и информация за произхода на самата Слънчева система.
Астрономите ще бъдат изключително доволни, ако разполагат с малка проба от астероида в ръцете си. Да се надяваме, че това късче скала ще бъде единствената част от 1999 RQ36, която някога ще успее да се добере до Земята.
ефектът Ярковски - слабата двигателна мощност, генерирана при абсорбирането на слънчева светлина от астероида и повторното й излъчване под формата на топлина. ------------------------------- За пръв път чувам за тоз ефект. Само се чуда....ако обекта поема таа енергия и после ги излъчва кат топлина и създава некъв двигателен момент - тоа вектор накъде сочи. Що ако изпуска равномерно топлина вектори ше има много де ше се неутрализират едни други. Ма па от друга страна обекта не е с идеална форма и структура и мое верно да не са еднакви по амплитуда... Иначе хубава статия.
Сламка - мисла, че е баш така баце. Един ефект е че тия частици упражняват некво налягане върху обекта който бомбардират - колко и да е малко. Обаче ако беше тоа случай немаше да говорат за поглъщане и трансформиране на енергията. Тогаз щеше да е малко кат блъскане на билярдни топки. Па тука си мисла, ако си представиме една кръгла идеална сфера кат обект (демек астероида) който поглъща тия кванти равномерно (коет между другото не е така ма да речем че е тъй за начало). Поглъщайки ги равномерно и приемайки, че таа сфера е с хомогенна структура тя би требвало да я излъчва таа поета енергия също равномерно като вектори перпендикулярни на допирателната равнина към точката на изхода им от сферата. Да ама тия вектори - всеки един от тех има свой "огледален образ" ако мое така да кажеме де па сочи точно в обратната посока и е със същата амплитуда..Демек двата бутат в две точно противоположни посоки в едномерната равнина, ако ги гледаме там за удобство, и се неутрализират. Ма това би требвало да важи за идеална система. Па тоа астероид ни е идеално кръгъл, ни па е с хомогенна структура, ни па се нагорещява равномерно ит сите страни щот се върти (предполагам) около оста си и около Слънцето с неква скорост. От таа гледна точка тия вектори ни са равни по амплитуда как у идеалната система, ни па по фаза. Демек кат ги сумираш нема да излезне 0 ми ше се получи неква разлика де требва да е отговорна за тоа двигателен момент. Мое и да се бъркам - кат намера обаче повече време ше потърса за тоа ефект на Ярковски да го четна, че ми стана интересно.
Начи сме го нацелиле горе доле. Сума от вектори си е къде не е 0. Те това е описанието ако мое да верваме на уикито. -------------------------------------- The Yarkovsky effect is a force acting on a rotating body in space caused by the anisotropic emission of thermal photons, which carry momentum. It is usually considered in relation to meteoroids or small asteroids (about 10 cm to 10 km in diameter), as its influence is most significant for these bodies.
Леле мале - нема страшно душицо и яз не съм от най-умните ма се опитвам да мислим от време на време . Начи гравитацията си е отделно нещо. Има една теорема за суперпозицията, ако си ги чувала. Това тяло (метеорита) оно си се влияе разбира се от гравитацията на обекта около който обикаля ма таа функция е двустранна - в смисъл взаимно си влияят. Па тоз ефект де госин Ярковски го е намерил е се едно да насложиш отгоре на гравитационния ефект и тоз другия. Демек може би да може да се разглеждат кат две отделни и независими функции ефекта на гравитацията и тоз на Ярковски и кат ги сумираш да получиш ефекта от взаимодействието на двете. Това не секи път е верно! Некой път таа теорема не е приложима и ше даде грешка що може двете отделни функции да не са напълно независими една от друга. Но резултата би требвало да подобен ако и да е с отклонения. Та най-вероватно е тоз топлинен моментум да бърка у сметките на гравитационната стабилна орбита де си се е настанило метеоритчето и леко да ги променя. Самата му орбита имам предвид. Но може и да не е толко силен не знам. Яз си го представям кат електрон де си праи кръгчета около ядрото на атома и получава фотони отвънка (екстра енергия = Ярковски ефект) и в некъв момент кат добие достатъчно енергия си скача на друго по-горно ниво у орбитата на атома.... А таа гравитация да ти кажа е много лъзгава работа. Она е пропорционална на масата на обекта ма що и как се появява...
Интересно наистина в каква форма е и дали и как се върти около себе си. 'щото аз както си го представям този ефект на Ярковски (за пръв път го чувам), е много важно за крайния ефект както самата структура и свойства на обекта, така и как и къде го грее. 'щото ако това се върти не като планета около себе си, а не се върти, или като кършум си цикли, може слънцето да го грее предимно в една част и така да няма неутрализиращи се вектори на изпущането после. Особено ако е шуплесто и не разпределя бързо топлината в цялото тяло. Пръв си признавам, че съм лаик, но и на мен ми стана интересно.
Сламка - не съм спирал баце . Почти всеки ден. Много ми е кофти тука че нема лостове. Тия дни вече се затопли времето и мое да одиш с леко яке та е идеално за тренировка навънка. Ма пусто нема катерушки за големи. Бех си свикнал у БГ-то лятото в Борисовата или зад Пощата у Студгарт ако се сещаш има пак лостове. Убавото е че фитнеса де ода си е бая голем - има басейн доле у приземния етаж, после зали за скуош отгоре, за аеробика (фраш с каки вечерно време), колоездаческа зала (сума ти велоергометри наредени) и на най-горния етаж е грамадна фитнес зала. Гледам иначе да комбинирам българската торба, пудовките и фитнеса. Почивам 1, макс. 2 дена седмично. С торбето обаче си излизам навънка на полянката пред квартирата и действам там. Ти кво напраи с торбата ? Поръча ли? Мога ти дам мейла на Иванов - тренера де сега тренира националния на Щатите и де го е патентовал това там. Той човека ми писа кат си поръчвах мойта ако искам да ми я даде в БГ-то кат си ода ма яз не можах да изчакам че ми беше мерак много. От него директно може ти излезе по-тънко отколко немците я дават. Ако ти са занимава де. То сигур само това ти е на главата . Е ти едно клипче да видиш ка ги гърчи хамериканците : http://www.youtube.com/watch?v=XMZMMPwdrCw&feature=g-all-a&list=PL791C6489CEC0463D Дърт човек ма машина баси. Дано кат одъртеем малко барем да мязаме на него. Глей кво праи с пудовките: http://www.youtube.com/watch?v=ic0zBejMm6o&feature=g-all-u
iratais - ти кога точно си бил в щутгарт (май е крайно време да се научиш да му пишеш правилно името на тоя град), щото ми приличаш на един. може и да те познавам, ще се окаже. по темата за сега няма да пиша, че съм си си дърво, дето се вика.
като цяло тоя ефект и да го има, цялото начинание да се предвиди как и дали ще се отклони дадено тяло си е чиста квантова механика. демек на тоя етап - нула възможност да се предвиди новата траектория... но нека се блъскат хората...
Сламка - жив и здрав и ти брат ! Дръж са и недей са отказвай. Кой не е тренирал той не е праил бели . Яз имах проблеми със раменната става по едно време. Де викаше един старец планинар де ни задмина кат пътни знаци у Врачанския Балкан - "Движението е живот, па покоя е смърт..". На 74 години човек стъпа кат ученик . Фолъне - говора за Студентски град. Яз така си му викам.
аааа, сори, грешка.