Сред всички неща, които въобще не ви вълнуват, вероятно теглото на астероид 1999 RQ36 би било на челните позиции.
Ала да предположим, че знаете, че учените предсказват осем близки (и потенциално смъртоносни) срещи на тази космическа скала със Земята в периода между 2169 и 2199 г. Предположете, че знаехте, че изчислението на точното тегло и маса на този астероид би помогнало на учените да проследят неговата траектория и да определят какви точно ще бъдат щетите, ако той се разбие в Земята.
Тогава щеше ли да ви интересува?
Ако отговорът на този въпрос е положителен, тогава трябва да бъдете спокойни, че учените в НАСА наистина са определили как да измерят параметрите на 1999 RQ36 и с точност да определят теглото му. Това повдига два въпроса: колко точно може да бъде теглото на този астероид и как, по дяволите, астрономите са успели да го разберат на първо място?
Астероидът 1999 RQ36, чиято дължина е 560 метра, е познат като "земеприближен астероид" - т.е. както името му предполага, той не остава в безопасната зона между Марс и Юпитер, позната като астероиден пояс. Вместо това, следва елипсовидна орбита около Слънцето, достигайки невероятната близост от 133 милиона километра до слънчевите огньове, след което се отдалечава на 202 милиона километра.
Това означава, че той пресича по-закръглената орбита на Земята с дължина 150 милиона километра два пъти по време на всяко свое пътешествие - веднъж по посока на Слънцето и веднъж, докато се отдалечава от него. Това, от своя страна, е достатъчно основание този астеорид да си заслужи почетно място в програмата на НАСА за наблюдение на земеприближени обекти - позната още като Spaceguard - своеобразен списък на всички астероиди, които представляват дори теоретична заплаха за планетата.
Фоторобот на основния заподозрян за потенциален сблъсък със Земята
Първата стъпка при определянето на теглото на 1999 RQ36 е изчисляването на точната му траектория през времето. Пътят, който следва един обект с орбита, се определя както от неговата маса, така и от гравитационните привличания на всеки приближен до него обект. В случая с 1999 RQ36, сред тези обекти попадат слънцето, луната, планетите и други астероиди.
Използвайки данните, събрани през 2011 г. от обсерваторията Aricebo в Пуерто Рико, както и други наблюдения, извършени през 1999 и 2005 г. от обсерваторията Goldstone в калифорнийската пустиня Мохаве, астрономът Стив Челси от ракетната лаборатория на НАСА в Пасадена успява подробно да засече орбитата на 1999 RQ36 през последните 12 години.
Следващата му стъпка е да изследва всички гравитационни ефекти, за да определи движението на скалата единствено в зависимост от нейната маса. Веднъж, щом постигнал това, той открил, че орбитата на астероида се отклонява от математическия модел с общо 160 километра.
Незначително отклонение, но все пак не пренебрежимо малко
В мащабите на Космиса, 160 километра за 12 години е много по-малко от грешка при закръгляването и на практика не означава нищо. Ала практически нищо не означава абсолютно нищо и очевидно някакви допълнителни фактори тласкат астероида към това отклонение. Вероятното обяснение на този феномен е ефектът Ярковски - слабата двигателна мощност, генерирана при абсорбирането на слънчева светлина от астероида и повторното й излъчване под формата на топлина.
Когато Челси пресмята наново данните, той открива, че ефектът Ярковски наистина тласка астероида, ала в нереалистично малка степен.
"В пиковата си точка," обяснява той, "когато астероидът е най-приближен към Слънцето, силата на Ярковски, оказвана над 1999 RQ36, е около 14 грама, което се равнява на теглото на три гроздови плодчета".
Плътността на астероида не е толкова голяма, че да е фатална заплаха
Дори тази степен на точност обаче не е достатъчна за Челси, за да проведе прецизно изчисленията си за теглото на астероида. За да направи това, той се нуждае от допълнителни данни от наблюденията на космическия телескоп на НАСА Spitzer, които са извършени над 1999 RQ36. Spitzer разполага с инфрачервен филтър, което на практика означава, че може да измерва топлината, която излъчват космическите обекти.
Данните за температурата му ще дадат представа за това колко плътен е неговият реголит - рехав хетерогенен покриващ слой. Това, от своя страна, ще помогне при уточняването на изчисленията по ефекта на Ярковски.
Планетарният физик Джош Емъри от Университета в Тенеси, Ноксвил, анализира данните от Spitzer и прехвърля информацията на Челси - и така при наличие на изчерпателна информация за температурата, орбитата и размера на астероида, той най-накрая е способен да изчисли неговото тегло. В крайна сметка се оказва, че 1999 RQ36 тежи 60 милиона тона.
Това е твърде голяма маса за свободно летящ обект, ала разпределена върху толкова голямо тяло, тя формира плътност на обекта близка до тази на водата. "Вероятно става въпрос за много пореста смес от по-малки скали и прах," предполага Челси. Ниската плътност е добър знак в контекста на земеприближените астероиди, тъй като това означава, че всяка евентуална технология, създадена в бъдещето за разрушаване и разсейване на подобни космически тела, ще има по-голям шанс за успех.
НАСА обаче не са приключили с 1999 RQ36
През 2016 г. космическата агенция планира да изстреля в Космоса роботизирана сонда, която трябва да се приземи на астероида, да извлече проба от него, след което да я върне на Земята. Тази мисия ще предостави повече детайли за структурата на обекта, както и информация за произхода на самата Слънчева система.
Астрономите ще бъдат изключително доволни, ако разполагат с малка проба от астероида в ръцете си. Да се надяваме, че това късче скала ще бъде единствената част от 1999 RQ36, която някога ще успее да се добере до Земята.
