Ако ви паднат хилядарки

Да предположим, че изведнъж ви паднат незнайно откъде 50 000 лева. Нито сте богати, нито сте бедни. Имате избор между три варианта как да използвате парите:

1) Да си купите нова кола;
2) Да направите ремонт на къщата си;
3) Да отидете на мечтана почивка със семейството си.

Може да смятате, че 1 е най-добрият вариант. Особено ако колата ви не е в особено добро състояние, и очаквате, че новата ще ви донесе прилив на радост. Или може да се изкушите от 2 - ако къщата ви наистина си плаче за ремонт.

В крайна сметка прекарвате по-голямата част от живота си в нея, така че защо да не я направите колкото може по-красива? И вероятно ще се изкушите да отхвърлите 3, с тезата, че колкото и прекрасна да е, почивката вероятно ще е доста кратка. А кратката почивка не може да се конкурира с нова кола или ремонтиран дом.

Ако точно това си мислите, помислете отново

Ако целта ви е да използвате изведнъж падналите ви пари за по-голямо лично щастие, най-силни са аргументите в полза на 3, особено ако планирате почивката ви да бъде след няколко месеца.

Изживяванията имат много по-голямо въздействие върху човешкото щастие в сравнение с вещите, а голяма част от щастието е в това да очаквате преживяването, което ви предстои.

Това е един от основните аргументи на изследователите на щастието Елизабет Дън и Майкъл Нортън, които се занимават с този проблем от години. Книгата им за щастието е изпълнена с изненадващи, необичайни констатации, които все пак ви звучат някак познато.

Нима всички ние не знаем, че очакването на прекрасно преживяване може да е толкова добро, колкото и самото преживяване, а може би дори и по-добро? Наистина има нещо обезпокоително в мисълта, че когато решават как да харчат парите си, хората би трябвало да се концентрират върху простичък въпрос - какво би ги направило щастливи. Дън и Нортън имат подробни отговори.

Двамата предлагат пет общи принципа

От тях предпочитанието към изживяванията, а не вещите, е може би най-важен. Поразително, хората, които се нанасят в нов дом, не показват дори малко увеличение на цялостното си усещане за щастие. Обратно, пътешествията, филмите и спортните събития имат реално отражение върху това.

Хората са склонни да привикват към вещите и удобствата. След време те вече не мислят особено за тях. Хубавата кола или красивата къща може в началото да са прекрасни, но след относително кратък период са просто детайли от общия фон.

(Не по-малко смайваща е констатацията, че марак мъжете и жените да демонстрират забележителен ръст на щастието по време на или веднага след сватбата, щастието им се връща на нивата отпреди брака само след година-две.)

Новите изживявания обаче осигуряват основа за ценни спомени, които траят дълго, и могат да спомогнат да предефинирате живота си. Двуседмично пътуване до Париж наистина е твърде кратко, но ако почивката е страхотна, ще повлияе върху целия ви живот. И в мислите си ще продължавате да се връщате отново и отново към нея.

Дън и Нортън подчертават, че като цяло "колкото повече сме изложени на нещо, толкова повече въздействието от него намалява." Тоест, ако хората получават това, което желаят, когато го искат, то спира да им носи щастие.

Силата на адаптацията води Дън и Нортън до второто им предложение, което е да "превърнете очакваното в лакомство," отлагайки и насрочвайки удовлетворението си. Основната им теза, вероятно най-важната, е, че при преживяванията, които като цяло са еднотипни, ефектът на прекъсване има за цел "да ни помогне да се почувстваме отново "девствени", изчиствайки напълно усещанията ни за удоволствие."

Умните компании се възползват от тази идея, правейки желаните продукти достъпни "само за ограничено време." Изненадващо, прекъсванията от реклами според учените също така подобряват удоволствието от гледане на телевизията, като прекъсват изживяването при гледане.

Потребността от връщане "в девствено състояние", започвайки начисто

Така че обмислете факта, че хората може да са раздразнителни и нетърпеливи с романтичните си партньори, дори когато са готови да са дружелюбни и приветливи с непознатите.

Едно от изследванията на Дън показва, че когато членовете на една двойка се опитат да се отнасят към партньорите си, все едно те са непознати, всички се чувстват по-добре. Дън и Нортън заявяват, че в много области е добре хората да се "връщат към дественото състояние", използвайки парите, за да си създават специални моменти и пространства за желани действия.

Склонни сме да мислим, че психологическият стрес е продукт на големи житейски събития, но изследванията показват, че малките и редовни главоболия, като проблемни съседи и попълване на досадни формуляри (реална патология на сегашната епоха) може би имат по-сериозен негативен ефект. Това води Дън и Нортън до третото им предложение - хората да използват парите си, за да си "купуват време".

Твърде често прекарваме времето си в търсене на начини да спестим пари - например зареждайки с по-евтино гориво и търсейки промоционални оферти - когато би имало по-голяма полза да харчим парите си, за да намираме начини да спестим време.

В същия дух, Дън и Нортън твърдят, че е голяма грешка да се ангажирате да направите нещо много по-рано, освен ако сте абсолютно сигурни, че няма да съжалявате, когато настъпи моментът. (Правилото: не се ангажирайте да правите нещо след 6 месеца, ако не бихте го направили следващата седмица.)

Обща последица от този факт е, че когато решавате къде да живеете и какво да правите, разпределението на времето е от решаващо значение

Мнозина би трябвало да обмислят дали да не използват парите си, за да намалят времето, прекарано в пътувания до и от работа и да увеличат времето, прекарвано с приятели и семейство.

Хората като цяло мразят пътуванията до работа, а повечето от нас "охотно биха предпочели работа по-близо до дома, дори и тя да е по-зле платена." Ако пък е необходимо да пътувате, обмислете масовия транспорт - влакове, автобуси и прочие, вместо да шофирате.

Социализирането, от друга страна, има положителни ефекти за цялостното ви благосъстояние, твърдят Дън и Нортън. Ако хората отделят пари за празници за рождени дни и пътешествия, при които да посещават приятелите и семейството си, вероятно ги харчат наистина добре.

Дън и Нортън заявяват още, че е голяма грешка хората да предприемат все по-популярния път, улеснен от кредитните карти - да потребяват сега и да плащат по-късно. Интуицията подсказва, че това би трябвало да е правилен избор, защото удоволствието е най-добро в момента, а неприятностите около плащането изглеждат не толкова ужасни следващата седмица.

И от икономическа гледна точка това дори има смисъл. Но авторите твърдят, че всъщност важи точно обратното. Хората често извличат повече удоволствие от очакването на бъдещето.

Французите дори имат понятие за този феномен - "se rejouir"

Като цяло хората са особено щастливи в периодите преди почивките, но феноменът е много по-общ. Мнозина са тези, които смятат, че Неделя е най-щастливият ден от седмицата (защото е ден, в който не се работи), но има доказателства, че петъкът всъщност е по-щастлив. В неделя хората мислят за понеделника, докато в петъка основното в мислите им е предстоящият уикенд.

Една от причините за огромната привлекателност на бъдещето е неговата неопределеност. И за вещи, и за събития, хората са склонни "да си представят нещата така, както биха желали да изглеждат." Предстоящото пътуване, почивка, книга, филм или връзка може да са особено привлекателни точно по тази причина.

По подобен начин, новоизбраните политици са популярни, защото хората могат "да си представят розово бъдеще, без студения душ на реалността." Несигурността позволява на хората да виждат бъдещето в най-оптимистична светлина, а и поддържа вниманието им насочено към предстоящите събития, което увеличава привлекателността му.

Точно по тази причина има особено голям смисъл хората да отлагат потреблението, когато самото очакване е приятно или вълнуващо. Или когато отлагането им дава шанс да потърсят "привлекателни подробности, които ще насърчат положителните очаквания за предстоящото изживяване." Някои хора изглежда съзнават това, поне що се отнася до определени действия.

Ако им е даден шанса да получат целувка срещу заплащане от любимата им филмова звезда, хората биха платили по-малко, за да получат целувката незабавно, отколкото да я отложат за след три дни, констатира актуално изследване.

Това донякъде обяснява не само потенциалните предимства на отложеното удовлетворение, но и потенциалните недостатъци на плащането по-късно, което е доста по-неприятно, отколкото изглежда в началото. Основният проблем е, че дълговете пораждат психологически товар. Този товар е разрушителен и може да има сериозен негативен ефект върху щастието.

Накрая, Дън и Нортън твърдят, че от полза за хората е да харчат повече за другите, отколкото за себе си

Когато хората дават пари другиму, те изживяват силно хедонистично усещане. В едно проучване е било установено, че най-добрият индиктор за щастие у хората не е колко отделят за лични разходи, а колко дават на другите. Дори при малки деца е установено по-голямо щастие (отчетено по изражението на лицето им), когато по свой избор дават лакомствата си на други.

Даването според учените е свързано и с по-добро здраве. Дън и Нортън твърдят, че ползите от даването са най-големи, когато даващите чувстват, че го правят по собствен, свободен избор, когато се чувстват емоционално свързани с получателите и когато смятат, че от дареното ще има реална полза. Логично, интелигентните благотворителни организации напълно съзнават това и действат съобразно тези постулати.

Повечето от отделните тези на Дън и Нортън са обединени от два феномена: внимание и адаптация. Нашите емоционални състояния силно се влияят от това, на което оказваме внимание, а като цяло ние оказваме внимание на новите неща, не на познатите (откъдето идва и идеята за "връщане към девственото състояние"). Нещо повече, хората имат забележителна способност да се адаптират и към доброто, и към лошото.

След година спечелилите от тотото не са много по-щастливи, отколкото са били преди печалбата, а хората с ампутирани крайници не се чувстват много по-нещастни, отколкото преди да изгубят ръцете или краката си. Много от констатациите на авторите отразяват простата теза, че хората би трябвало да харчат парите си за неща, които ще продължават да задържат вниманието им - и за вещи и преживявания, към които те няма бързо да се адаптират.

И, естествено, остава още едно просто условие - все пак да имат парите, за да си ги позволят :)