Българите, които ги няма

За българите отдавна не е новост, че страната им е с най-малък процент на младежи до 14 години в ЕС и че всеки осми български младеж се готви в обозримо бъдеще да загърби родината. Това е съвсем обяснимо, след като в края на миналата година почти 40 на сто от българите декларираха пред НЦИОМ, че насърчават децата си да напуснат завинаги България, а 70 на сто обявиха, че искат децата им да учат някъде в чужбина.

Голямата илюзия

Още в началото на 90-те, подгонени от постоянната криза и немотия, българите потеглиха масово на гурбет. Голяма част от гурбетчиите оставиха децата си в родината - на отглеждане от баби и дядовци. Други ги взеха със себе си, като по този начин скъсаха връзките им с близки, език и приятели. Трети изпратиха децата си да се учат в чужбина - със заръката да не се връщат в родината, която вече над две десетилетия не може да се отърси от мизерията, корупцията и престъпността.

Резултатът: днес почти два милиона способни, квалифицирани българи общуват с България главно по Скайп. Най-вече защото чрез безплатната компютърна връзка могат да поддържат илюзията, че разстоянията всъщност не са толкова големи, а контактите с близки и роднини далеч не са прекъснати. Но зад пресилените усмивки от монитора често се крие тежка човешка драма.

Ще си дойдете ли през лятото?

Тази драма изживяват най-тежко децата на емигрантите. Да, по Скайп те виждат мама и татко в чужбина, чуват всекидневните им напътствия, но да ги прегърнат, да усетят тяхната ласка и топлина - това е невъзможно. В същото време родителите не спират да им повтарят, че усилията и лишенията са заради тях - за да са добре нахранени и облечени, за да имат и те онова, с което разполагат по-заможните им връстници. И така до няколкото летни седмици в родината, през които гурбетчиите ще трябва да компенсират цялата детска мъка, трупана през останалите 11 месеца от годината - въпреки безплатния Скайп. Така, според детски психолози, тези малки създания се разкъсват вътрешно между страната, където родителите им живеят в лишения и тежък труд, но откъдето идват подаръците и парите, и незврачната реалност в семейния дом, който се изпълва с радостни емоции само по време на лятната почивка на мама и татко.

Страшната самота

Не по-малка е драмата на всички онези възрастни българи, чиито деца и внуци живеят по всички краища на света. Животът им преминава основно в дежурства пред компютъра в очакване на поредния Скайп-сеанс - за да зърнат отново любимите лица, за да чуят отново любимите гласове. И когато разговорът завърши, да отронят поредната сълза и да пропъдят натрапливите мисли за страшния самотен край.

Демографските изследвания сочат, че с всяка изминала година България все повече заприличва на старчески дом, който съществува главно благодарение на парите, които изпращат емигрантите. Още миналата година икономистът Петър Ганев поясни в интервю за швейцарското радио ДРС, че българите зад граница са изключително важен икономически фактор заради двата милиарда лева, които превеждат годишно в страната. Без тези пари много семейства не биха могли да преживяват - защото обитават държавата, наречена България.

DW.de