Ако има един урок, който всички могат да научат от европейските и местните избори, то той е, че на гласоподавателите им е омръзнало от политиката и политиците. Те масово стоят надалеч от избирателните секции, а гласуват за малцинствени партии само когато тези партии са се прочули трайно до такава степен, и са получили щедро отразяване от националните медии, че изглеждат "избираеми".
Най-доброто решение на този проблем би бил референдум за алтернативна система за гласуване
За жалост, поне във Великобритания торите забиха нож в гърба на либерал-демократите по този въпрос ("Алтернативното гласуване е абсолютно недемократично и неподходящо, като изключим факта, че го използваме, за да избираме собствените си лидери").
Не бихте могли да намерите по-добър пример за арогантността, корумпираността и самодоволството, които мажоритарните избори пораждат, от историята с гласувания в Обединеното кралство Закон за задържане на данни и разширени права за разследване (DRIP).
В него лидерите на партиите решиха зад закрити врата да дадат куп всеобхватни, незаконни права на правителството, обявявайки фалшива критична ситуация, лъгаха обществеността за същността на закона и пришпориха депутатите си да го гласуват, планирайки, че в навечерието на изборите депутатите надали ще се разбунтуват и ще рискуват да изгубят избираемите си постове, тъкмо когато започва кампанията.
Това са действия на партии, които знаят добре, че стига всички те да са еднакво противни, никоя от тях няма да губи гласове - и тъй като никой няма да хвърли вота си на вятъра, гласувайки за малцинствена партия, няма никакъв риск всички те да действат по толкова недемократичен начин.
Мажоритарните избори са потресаващ проблем от гледна точка на колективното действие
Ако партията, която всъщност подкрепяте, няма шансове, "рационалният" ход е да гласувате за голяма партия, която мразите най-малко, за да изпревари тя партията, която мразите най-много.
Това е нещо, което всеки агитатор за малцинствена партия знае твърде добре.
"Здравейте, аз съм г-н Никакъв Шанс от Жълтата партия, и искам да ви помоля да гласувате за нас на изборите."
"Жълтата партия! Принципно, да ви кажа, харесвам това, за което се борите, но да бъдем честни, шансовете ви са практически нищожни. Това е да си хвърля гласа на вятъра."
"Добре, може ли да ви запитам за кой ще гласувате?"
"Ами, някога с отвращение гласувах за лейбъристите, но честно - кой може да ги търпи вече? Така че мисля просто да си остана у дома и да повръщам в кошчето. Или да отида за гъби."
Чувате вариации по тази тема много редовно - никой не иска да гласува за малцинствена партия, защото всички знаят, че никой не иска да гласува за малцинствена партия. С течение на времето, броят на хората, склонни изобщо да гласуват, намалява, така че все по-малък брой хора с все по-цинични възгледи избират свои представители, които са отговорни пред все по-малко гласоподаватели, и политиката става все по-корумпирана.
Ако има едно нещо, в което Интернет да е страхотен, то е в решаването на въпроса с колективното действие. Ограничаването на разходите за работа заедно е в центъра на някои от най-успешните проекти в Интернет - от Wikipedia до GNU/Linux и Theyworkforyou. С правилен програмен год бихме могли набързо и грубо да сложим прът в изгодната за настоящия политически елит, отдаваща предпочитание на титулярите, мажоритарна избирателна система.
Ето как би могла да проработи подобен механизъм
"Жълтата партия! Принципно, да ви кажа, харесвам това, за което се борите, но да бъдем честни, шансовете ви са практически нищожни. Това е да си хвърля гласа на вятъра."
"Добре, не искам от вас да гласувате за мен! Поне не точно това искам от вас. Единственото, което искам да направите, е официално, протоколирано да заявите, че бихте гласували за мен, ако поне 20% от вашите съграждани поемат същия ангажимент. След това на деня на изборите ще ви изпратим SMS или имейл, който да ви информира колко хора всъщност са поели такъв ангажимент, и ще ви оставим да решите сами дали си заслужава.
Впрочем настоящият депутат от вашия район - г-н Доживот На Поста, бе избран с преднина само 8000 на последните избори. Ако мога да ви покажа, че поне 9000 от вашите съграждани са на същото мнение като вас, и ако действате според тази информация - бихме могли да променим много неща."
Такава система за праг, отвъд който се случва нещо, е в основата на Kickstarter (поемате какъвто финансов ангажимент пожелаете, но никой не се налага да харчи и стотинка, освен ако не бъдат набрани достатъчно средства, за да бъде реализиран проектът) и не виждаме защо той да не може да се адаптира към изборите.
В демократичните държави по цял свят гласуването е в упадък
Зародила се е постоянна политическа класа, и тя има за цел да осигурява изгоди на малоброен елит за сметка на масовата общественост. Слушаме много от технологичните среди за "пробив" на статуквото, на самодоволните, арогантни и окопали се отдавна браншове. Политиката е образцов пример за такава индустрия и е крайно време и в нея да бъде направен пробив.
