Защо премиерът Бойко Борисов никога не бърка в парламентарната банка кадри, когато реши да подменя някой от министрите си? Това прави някакси неприятно впечатление. Ако перифразираме фразата за маршалския жезъл, който всеки войник носи в мешката си, то явно никой депутат от ГЕРБ не носи министерски.
Ето и сега, при поредната промяна в правителството, между другото някой от ПГ на ГЕРБ пусна името на шефа на парламентарната транспортна комисия Иван Вълков, но накрая се оказа, че все пак лично подалият оставка строителен министър Росен Плевнелиев е посочил заместника си - Лиляна Павлова. Със санкция от Борисов, разбира се.
Защо лидерът неглижира народните си представители? Те не стават или той не иска? Няма им вяра, защото преимуществено са подбирани от Цветан Цветанов, или просто по презумпция е определил нивото им на компетентност да не надхвърля депутатската банка - т.е. да седят и да си гласуват. А може би просто не смята, че това действително е банка с кадри...
Поне 10% не стават ли, г-н Борисов? Или не искате да нарушавате консистенцията, създадена от ръководящите групата Красимир Велчев и Искра Фидосова...
Управляващата партия ГЕРБ разполага със 117 свои народни представители. Да речем, че по дефиниция поне тези, които са председатели на парламентарни комисии, биха могли да се явят потенциални бъдещи министри. Но въпреки това при нито една от трикратните смени на министри на здравеопазването Борисов не посегна на свой депутат, който да издърпа нагоре.
Десислава Атанасова, в предишното си битие юристконсулт на русенската болница, която оглави парламентарната комисия по здравеопазване, след като личният доктор на Борисов я напусна, не бе пожелана. Името й дори не е било коментирано. Премиерът и лидер на ГЕРБ предпочете акушер-гинеколога от болницата в Кюстендил д-р Стефан Константинов.
При представянето на листите на управляващата партия за местните избори, стана ясно, че 16 от депутатите се кандидатират и за кметове. Значи, за кметове може, за министри - не.
Единственият случай, при който народен представител от ГЕРБ беше номиниран за министър, но впоследствие се оттегли, беше случаят с депутатката Десислава Танева, мажоритарен кандидат и водач на листата на партията в Сливен. Заради факта, че идва от големия холдинг "Мел инвест" обаче Танева изпусна поста министър на земеделието и храните и оглави парламентарната комисия по земеделие в парламента.
Оттам нататък името й се чу по два повода: скандалната поправка "Арендаторите", оттеглена от ГЕРБ, а по-късно Танева беше посочена от лидера на ДСБ Иван Костов за един от лобистите на високите цени на хранителните стоки.
Ако министърът на Борисов не става, той просто си заминава. Имаше Румяна Желева, няма Румяна Желева. Изобщо някой да си я спомня? Имаше д-р Божидар Нанев, вече няма - знаят го само пациентите му. И може би "Остеотек".
Ако депутатът на Борисов не става - виж Лъчезар Иванов и още неколцина, той бива разжалван от парламентарни и партийни постове. Със сигурност може и да не го видим в листите на ГЕРБ за следващите парламентарни избори.
Факт е обаче, че премиерът и лидер не се допитва до парламентарната си група, когато реши да търси кадър за министър. Борисов си има свой "мозъчен тръст", чрез който мисли номинациите. Но като имена той се разминава с партийното политбюро - Изпълнителната комисия на ГЕРБ.
Имаше дори един конфуз през зимата на 2010-а, когато Бойко Борисов прие оставката на Желева като министър на външните работи, Искра Фидосова направи едно бързо изказване в парламента за някакво съгласуване с партийните избраници, но както се разбра, такова е нямало. Премиерът еднолично обяви рокадите: Аню Ангелов оглавява МО, а Николай Младенов, дотогава министър на отбраната, поема МВнР.
В средата на юли парламентарната група на ГЕРБ беше обзета от феминистки пристъп. Депутатите от управляващата партия показаха еманципация от чехъла на Началника, издигайки кандидатурата на зам.-председателката на социалната комисия Светлана Ангелова за управител на Националния осигурителен институт (НОИ).
Това съобщи самата Ангелова публично - нещо невиждано и нечувано дотогава в ГЕРБ, като поясни, че кандидатурата й е била подкрепена единодушно от колегите й и не е имало други предложения.
Равносилната на бунт номинация показа, че в групата действат разни центробежни сили, които може и да не са толкова фиктивни и да подлежат на измерване не в Нютони, а в "Цв.Цв." Кандидатурата на Ангелова беше разтълкувана от медии като действие, напук на предложения от вицепремиера и министър на финансите кандидат за този пост - Бисер Петков, бивш заместник-председател на Комисията по финансов надзор. Човек, значително по-известен и с по-голям опит от Ангелова за тази позиция.
От една страна, парламентарната група на управляващата партия най-сетне започна да действа като работодател на правителството, какъвто всъщност е по конституцията на парламентарната ни държава. От друга даде сигнал за недоволство. До момента няма назначен постоянен председател на НОИ.
Амбицията на Ангелова да оглави НОИ, подкрепена от парламентарната й група, някакси не се подкрепя от визитката на русенката, сложена на сайта на ГЕРБ: "Магистър по "Административен и здравен мениджмънт. "Социални дейности", "Финанси", "Психология", професионален опит - 10 години в социалната сфера, от които 6 на ръководна длъжност, ръководител на регион към секция "Квартални клубове", член на Областния съвет на ПП ГЕРБ - Русе".
Не става ясно коя е ръководната длъжност, но при всички случаи нивата, на които е работила в Русе, не предполагат изстрелването й на директорското място в НОИ. Така или иначе одобрението за новия шеф на НОИ тепърва предстои. Ще видим, може пък някой депутат да извади министерски прощъпулник... Но тази вероятност трябва някой умел с теорията на вероятностите да я изчисли.
