През изминалата седмица "някой си Рогозин" използва империалистическата интернет мрежа Twitter, за да пусне поредната си глупава шега или активна манипулация на тема НАТО.
По този начин може да се коментира започналата словесна канонада между Дмитрий Рогозин, руски вицепремиер, и българското правителство в лицето на Даниел Митов, външен министър, който отговори официално, и според някои - пресилено, на известния със неуравновесеното си поведение скандален руски министър. Темата на престрелката обаче е важна и независимо, че Рогозин се сеща сега за българските ВВС, те имат нужда от нов не руски изтребител вече повече от десетилетие.
Ето и причините за това
Гордостта на българските ВВС - двудвигателният МиГ-29, изделие 9-12 по класификацията на РСК МиГ, постъпва на въоръжение през 1988-89г. и оттогава тези отлични според летците и инженерите самолети носят вярно службата си в защита на българското небе. Оттогава обаче, тези самолети са само ремонтирани (в Русия, защото в България не е усвоен ремонта им) и нито веднъж не са модернизирани, според интервю на командващия ВВС, ген. майор Румен Радев пред сп. „Криле" от тази година. В продължение на 25 години не е закупен нито един боен самолет, който да осигури постепенна замяна на остаряващия самолетен парк.
С рухването на комунистическите режими, разпускането на Варшавския договор и разпада на СССР стана пределно ясно, че и съдбата на руската военна техника е предрешена, поне в Източна Европа, където всички страни се обърнаха към НАТО и станаха негови членове в периода 1997-2004та. Ако цитираме Клаузевиц с неговата мисъл "войната е продължение на политиката с други средства", то става ясно, че средствата за война на членките на НАТО няма как да са произведени от врага на НАТО. Поради факта, че замяната с нови изтребители беше скъпо решение за неособено богатите страни от Източна Европа, тези от тях, които решиха да запазят руските изтребители, проведоха в още началото на века модернизация, която да им позволи да ги използват пълноценно, докато бъдат заменени със западни изтребители - това са Полша и Словакия.
Други страни - като Чехия и Германия (която наследи една ескадрила от ГДР), се отказаха от експлоатацията на МиГ-29, а Румъния реши да модернизира своите МиГ-21 и МиГ-29 с помощта на израелска фирма, като ефекта от похарчените пари е спорен, но румънците получиха самолети с модерна западна авионика, произведена от Израел.
България не направи нищо от това - според Договора за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ), подписан от НАТО и Варшавския договор в края на 80-те, България съкрати (наряза на скрап) част от изтребителите си в началото на 90-те и остана с таван от 265 бойни самолета и над 10 авиобази - структура, подходяща за Студената война, но тотално неадекватна за времето след нея.
ВВС се опитваха с намаляващия си бюджет да поддържат в летателна годност колкото се може повече самолети и бази, докато се надяваха на някакво чудо във безвремието на правителствата на Любен Беров и Жан Виденов. Смяната на властта и ориентацията към НАТО и ЕС показаха и на най-закоравелите съветски възпитаници в МО и ГЩ, че СССР е минало и е време да видят реалността в очите - България нямаше пари за поддръжка на толкова голяма наборна армия и в частност - такива големи ВВС.
Изтребител, с който да охранява небето си
Започна съкращение на авиобази и самолети и в крайна сметка в навечерието на влизането си в НАТО България запази своите МиГ-29 и най-новите от многобройните МиГ-21бис. Останалите бяха нарязани на скрап и законсервирани. Значително по-модерните МиГ-23 са сред пенсионираните, въпреки, че са доста по-нови и ефективни в сравнение с МиГ-21. Аргументът за това в МО е прост - запазват се най-модерните изтребители (МиГ-29) и най-евтините за експлоатация и поддръжка - МиГ-21, които да дават на пилотите необходимия годишен нальот, докато се вземе решение за покупка на нови.
Такова е положението през 2004-та и тогава и най-големия песимист не си е представял, че и десетилетие по-късно то ще е същото. Армията е похарчила над 1.5 млрд. лева за покупка на транспортни хеликоптери, транспортна техника, транспортни самолети и куп други неща, като военно НДК, заменки на летища за апартаменти и обикновени далавери, но не е отделила нито един лев за основната си задача - изтребител, с който да охранява надеждно небето си.
За МиГ-29 има няколко мита
На авиошоуто на Враждебна ген. Радев показа възможностите на този самолет за фигурен пилотаж и на който той лети от 1990-та година.Той очертава няколко мита за МиГ-29.
Първи мит - този самолет има големи бойни възможности. Всъщност, това е самолет с дефицит на такива възможности в редица критично важни области - навигация, комуникация, способност за сигурен трансфер на данни към други самолети и наземни единици, функционалност на кабината, високоточно въоръжение и способност за работа по цели денем и нощем, в прости и сложни метеорологични условия. Това е самолет с отлична маневреност и летателни характеристики, но от съвременните самолети го дели технологична пропаст.
Втори мит - с едно модернизиране, което няма да е толкова скъпо, ескадрилата МиГ-29 би била на съвременно ниво. Реално едни 150 млн. лева ще бъдат платени, за да се интегрират съвременна комуникационна и навигационна системи, което не прави самолета по-боеспособен - просто ще се освободят едни радиочестоти, които в момента са нужни на БДЖ за скоростните влакове.
Дълбока модернизация би струвала още по-скъпо, като там има лицензионни и технологични ограничения пред интеграция на съвременен многофункционален радар и изчислителен комплекс, интеграция на контейнери за целеуказване, системи за самозащита в автоматичен режим, нашлемна система, интеграция на съвременно високоточно въоръжение, тотално преоборудване на кабината и др.
Всичко това за самолети, чийто хоризонт е максимум 2030-та е абсолютно ненужно през 2015-та. Тук би възникнал и въпросът - кой ще извърши тази модернизация - всички тези системи са с висока степен на секретност и никой няма да ги предостави на РСК Микоян и Гуревич дори и за да ги разгледат отдалеч. Руснаците от своя страна със сигурност няма да издадат сертификат за годност на самолет, който е "пипан" и модернизиран от други авиоинженери и можем да си представим какви туитове би писал Рогозин за българските летящи ковчези. Така или иначе - смисълът от подобно упражнение е нулев.
Трети мит - до 2030-та, когато изтича ресурса им, тези самолети искат само керосин и ще си летят без проблеми. Всъщност този ресурс е само за планера, а двигателят на всеки 350 часа нальот се сваля и изпраща в завода производител в Русия за основен ремонт. На всеки 1200 часа двигателят се хвърля и сменя с нов. Цената на нов двигател за МиГ-29, изделие 9-12 според някои неофициални данни варира около 4-6 млн. евро.
По подобен начин стои въпросът и с колесници, катапултни седалки и други критично важни агрегати - подменят се на около 1000 часа нальот. Това в българските условия може да значи и 7-8 години, но стандарт в НАТО е един пилот да прави по 180-200 часа годишно. В България само отделни пилоти правят над 50 часа годишно. Цената за отделен самолет за замяна на всички важни агрегати (от закупуването им през 1989-та досега тези самолети се поддържат с минимални средства) би надхвърлила с лекота 25-30 млн. лева за самолет.
Така всъщност може да се окаже, че цената за модернизация и поддръжка на МиГ-29 би "изяла" парите за нов самолет, ако тези пари се намерят в бюджета, разбира се.
От всичко това следва изводът, че покупката на нова ескадрила самолети е необходима и дори закъсняла, като се има предвид, че първите самолети могат да застъпят на дежурство не по-рано от 3-4 години след подписване на договора. Споменаваните 6-8 самолета са недостатъчни, за да има пълноценно работещи ВВС, те са по-скоро временно решение преди закупуването на нови и пълноценни самолети - на тях ще могат да минат курса за приучване бъдещите летци на България, някои от които вероятно все още са в гимназията.
Затова е добре покупката на първите самолети да е стъпка към закупуването на следващите и те да са от един тип - било то F-16, Gripen или Eurofighter, каквито са трите най-вероятни опции засега. Една ескадрила от 18 самолета - 14 едноместни и 4 двуместни, би позволила българските ВВС да имат достатъчен ресурс за изпълнение на задачите си, а не единствено за поддържане на дежурства по air policing.
Русия предлага за закупуване нова ескадрила МиГ-29, като обещава чрез представителя на РСК МиГ в България (втория български космонавт Ал. Александров) изгодни условия за плащане, безлихвен кредит и т.н. Подобни условия Москва предлага и на Сърбия, която също желае да превъоръжи своите ВВС.
Това предложение е екзотично точно толкова, колкото и ако България реши да закупи китайски изтребители JF-17, които се предлагат на страни като Бангладеш, Шри Ланка и Пакистан на цени от около 25 млн. долара за бройка. Независимо от качествата на руския изтребител, ползата му в интегрираната въздушна отбрана на НАТО ще нулева.
И за нов руски изтребител важат изисквания за модерна авионика, прицелно-навигационен и комуникационен комплекс, управляемо въоръжение по стандратите на НАТО, които са тотално различни от тези на Русия.
Всъщност руската оферта, съчетана с интензивни анти-натовски кампании през определени медии има за цел да подкопае убедеността на обществото и подкрепата за модернизиране на армията като цяло, като се представи за ненужно и скъпо начинание.
Пропуска се фактът, че дори и втора ръка F-16 Block 50-52 (най-модерните са израелски Block 60+) имат много по-голяма надеждност на експлоатация и междуремонтен ресурс на планер и двигател, отколкото руските самолети, в частност МиГ-29. Констатацията е на Полша, която притежава и оперира своите наследени и подарени МиГ-29, както и новозакупени F-16 Block 50-52. Прави впечатление и невежеството на част пишещите, в т.ч. и самият Рогозин - наред с F-16 споменават F-15. Вторият няма шанс да бъде закупен в България - бойните му способности и съответно цената му далеч надвърлят тези на F-16, което може да се провери лесно и в интернет.
Покупката на нова ескадрила самолети трябва да стане с междудържавен договор между България и друга страна, членка на НАТО, в който договор да се определят основните и важни параметри на сделката, включително и финасиране, евентуален държавен заем и офсет на технологии - военни и цивилни. След това МО като разпоредител с бюджетни средства и посочена от западното правителство компания производител (които са единици де факто) могат да сключат договр за доставка на самолети, въоръжение, наземно оборудване, логистичен пакет и поддръжка, която да гарантира максимално използване на машините.
Подобен подход би елиминирал корупционни сделки като тази за хеликоптерите Cougar и Panther, които пристигнаха с орязани бойни възможности, както и с липса на договори за поддръжка и резервни части, които ги превърнаха в скъпи хангарни експонати за известно време.
Не е възможно България да иска да е надежден член на НАТО и да продължава да не инвестира в армията и ВВС в частност
Вариантът, в който други държави поемат отбраната на небето над страната е освен непопулярен и вероятно по-скъп. Единствените страни, които нямат собствени ВВС и защитата им е поета от НАТО, са Албания и страните от Прибалтика. Това струва немалко пари на съюзниците и се обсъжда тези членове на Алианса да плащат по-висока вноска, ако не поддържат собствени изтребителни части. В обозримо бъдеще, България може да поеме охраната на небето на Република Македония, когато (и ако) тази страна без собствени ВВС се присъедини към НАТО. Това е преди всичко политически въпрос, които вероятно ще стои в бъдеще, но в неговото решаване не може да участва страна с 6 самолета през 2030г.
*Данни и технически х-ки на МиГ-29, F-16, F-15, F/A-18, JAS-39 Gripen, Eurofighter Typhoon, JF-18, както и за всякакви други изтребители са широко достъпни в интернет, в т.ч. и в специализирани сайтове на доказани медии в областта на авиацията. Търсене на английски и руски дава информация, която обаче често може да бъде разбрана само от специалисти, особено за технически данни. В случая става дума за не-класифицирана информация, но често в интернет изтичат и секретни по принцип данни.
