Ако човек попадне в центъра на Измир, без да знае къде точно се намира, отначало трудно би повярвал, че това е град в Азия. Силно оживеният трафик по широките булеварди, гъсто застроените модерни сгради, предимно 7-8 етажни, сред които тук-там все още има запазени по-скромни, но изящни триетажни къщи с европейски силует от началото на миналия век, обилието от реклами на водещи световни компании и марки, лъскавите хотели от известни вериги, всичко това създава усещането за модерен и динамичен град някъде около Средиземно море.
Малко по-късно покрай минаретата на джамиите и уличните търговци на гевреци, банички и пълнени миди, които само чакат да ти срещнат погледа, за да кажат: "Буйрун" (Заповядайте), човек разбира, че е някъде из Ориента, но не в най-ориенталската му част. Прави впечатление, че тук човек сякаш по-рядко вижда забулени жени, отколкото в някои европейски градове.
Със своите 3.8 млн. жители Измир е третият по големина град в Турция и второ по значение пристанище след Истанбул. Заради стратегическото му разположение на егейския бряг той винаги е бил врата между Изтока и Запада и точно това е направило историята му много дълга, интересна и наситена с обрати, а населението му, особено до 20-те години на миналия век, е било твърде пъстро като етноси и религии.
Освен турци и гърци тук са живели много евреи, арменци, французи, италианци, германци, холандци и хора от разни други народности, между които и българи. Повечето са оставили някакви все още живи културни следи, заради които градът е атрактивен и привлекателен за туристи.
Началото на историята му е около средата на II хил. пр. Хр., когато е бил част от древното Хетско царство, но някои археологически проучвания отместват датата на неговото създаване още по-назад.
Старото му име е Смирна и се смята, че е бил кръстен на митична амазонска царица. Около 1200-800 г. пр. Хр. е унищожен, но след това е построен отново и е владян първо от еолийци, а след това от йонийци. Бил е един от 12-те града на Йонийския съюз и около VII-VI в. пр. Хр. е един от процъфтяващите антични градове. За местните хора няма никакво съмнение, че точно тук е роден Омир и тук е написал "Илиада" и "Одисея".
По-късно е завладян от лидийци, а след това персите го унищожили. Около 333 г. пр. Хр., след като разбил персите, Александър Македонски го построил отново на хълма Кадифекале. През 133 г. пр. Хр. Смирна влиза в пределите на Римската империя и преживява нов разцвет. Част от античната й история е съживена от археологическите разкопки около Агората в подножието на Кадифекале, а друга част е експонирана в археологическия музей (намира се в големия градски парк - Kültürpark.
Но по-голямата част от древния град вероятно завинаги ще остане под сградите на хълма. Ако се интересувате от археология, антично изкуство, архитектура и нумизматика, в измирските музеи и по улиците със сигурност има какво да видите.
Въпреки че е голям град, да се разгледа Измир не е трудно. Най-лесно е да го направите вървешком или с велосипед. Сигурно някъде дават колела под наем. Най-атрактивната и най-оживена част на града е дългият крайбрежен булевард с много просторна пешеходна зона и алеи за велосипедисти.
От източната страна е гъсто застроен с общо взето еднообразни 8-9 етажни жилищни сгради, между които музеят на Кемал Ататюрк и още няколко красиви дву- и триетажни къщи, съчетаващи левантийска архитектура с виенски сецесион, подсказват, че допреди няколко десетилетия тази част на града е имала друг силует.
В момента това е най-скъпият и престижен квартал. Като малък куриоз се разказва как преди година тук е продаден апартамент за един милион долара, а днес много хора са готови да продават и за по-малко от половината от тази сума. Това впрочем личи и от нередките обяви "Satilik", окачени на балкони и прозорци. Прави впечатление, че никъде не пише "For sale", макар че посланието е същото, а и очакваните купувачи вероятно разбират английски по-добре от турски.
По цялото протежение на булеварда са наредени ресторанти и кафенета. Това е нещо като градско стъргало, предпочитано място за разходки на измирлии, особено вечер, когато морският бриз носи прохлада в края на горещ летен ден.
Променадата започва от края на пристанището ("Алсанджак") и минава покрай красив паметник пред музея на Ататюрк, после покрай паметника на самия Ататюрк на кон и стига до голям площад с красива 25 метрова часовникова кула.
По пътя има няколко пирса с яхти и лодки, на които освен това спират туристически корабчета и фериботи. С плавна курортистка походка и умерено зяпане към ресторантите и кафенетата или към морето, разстоянието отнема малко повече от час.
Часовниковата кула е символът на Измир и неизменна част от туристическите брошури и сувенири. Построена е през 1901 г. по случай 25-ата годишнина от възкачването на султан Абдулхамид на престола. Часовниковият механизъм е подарен от германския император Вилхелм II и досега не е спирал.
Успоредно на крайбрежния булевард върви оживеният булевард "Джумхюриет", по който има много магазини, ресторанти и офиси на банки и фирми. Близо до музея на Ататюрк става пешеходна зона и там го пресичат тесни и живописни улички с кръчми, кафенета, галерии и магазинчета.
В повечето измирски кафенета върху всяка маса има табла с пулове и зарчета. Около любимата игра с чаша чай или кафе млади и стари прекарват часове, търсейки отговор на вечния табладжийски въпрос с житейски ракурс - от какво зависи успеха, дали от умението или от късмета?
Хълмът Кадифекале е особено красива част на Измир. Застроен е стъпаловидно със стари, дву- или триетажни къщи, повечето от миналия и по-миналия век. Между тях се извиват тесни улички с калдаръм. Тук също има всевъзможни дюкянчета, кафенета и ресторантчета, а също килимарски и разни други занаятчийски работилници.
В Ориента хората обичат улицата и обикновено търсят начини да изнесат живота си там. Масите в кафенетата са на улицата, сергиите с разни сладкиши или сувенири също са на улицата и килимите и те се тъкат на улицата.
Може да срещнете момчета, които носят на главите огромни камари с гевреци, тежащи вероятно колкото половината от собственото им тегло или други, които с делова походка разнасят подноси с червеникав чай в стъклени чашки или кафе. От билото на хълма има прекрасна гледка към целия град и към залива, поради което изкачването си струва.
Разходката из старата част на града вероятно ще ви отведе до една малка сляпа улица, задънена от висока правоъгълна кула на осем етажа. Улицата се казва „Дарио Морено", известен певец от миналото, който е роден тук, а кулата представлява асансьор, който свързва улица на нивото на морето с улиците от високата част на хълма.
Построен е през 1907 г. от Нисим Леви, богат измирски търговец, решил да облекчи мъките на своите съграждани, които без този асансьор всеки ден трябвало по няколко пъти да изкачват по 155 стъпала - при това най-често натоварени с някаква стока или друг багаж. Кулата е рестарвирана през 1992 г. и днес е една от атракциите на града. На последния й етаж има кафене с красива панорама към залива.
Старинният пазар "Кемералтъ" е друга важна измирска забележителност. Намира се близо до плошад "Конак", където е часовниковата кула и заема доста обширно пространство. Това е цял квартал, насечен от улички с всевъзможни магазинчета, сергии, ресторантчета и кафенета сред които има няколко импозантни джамии, синагоги и средновековни ханове. Повечето улици са само за пешеходци.
В най-старата му историческа част пазарът е покрит и без преувеличение каже да се каже, че това всъщност е един от най-ранните молове, макар и само на един етаж. Построен е към края на византийския период, когато пристанището на Смирна е било близо до това място и тук е имало складове на търговци от Генуа и Венеция.
По-късно е преустройван и разширяван. Тук човек може да намери всичко, което търси и много неща, които не търси, но от пръв поглед харесва - има дрехи и обувки, месо, прясна риба, зехтин, плодове, зеленчуци и всякакви подправки, ядки, локум, халва и всякакви други непознати, но съблазнителни на вид лакомства, златни и сребърни бижута, "швейцарски" и "японски" часовници, рекламирани като „Genuine fake watches" и предлагани за по няколко евро, антикварни стоки, както и целия асортимент на турската сувенирна индустрия, а той е необятен.
Явно оборотът е толкова голям, че част от традиционните турски везани и бродирани чанти, чехли, фесове, тюбетейки и разни други артикули вече се произвеждат в Китай. Наоколо се чува постоянна глъч, сред която се откроява настойчиво подканящото "Буйрун, буйрун, буйрун." Тук човек може лесно да се загуби и търсейки изхода на пазара да попада на все по-екзотични местенца и гледки. Като ориентир може да служи естественият наклон на уличките.
Ако вървите нагоре, ще излезете близо археологическите разкопки на Агората. Ако вървите надолу ще се озовете в началото на пазара, близо до голямата Хисар джамия. Това е най-голямата джамия в Измир, построена е през 1597 г. и е един от важните паметници на османската архитектура.
Може спокойно да влезете и да я разгледате отвътре, но първо трябва да си събуете обувките и да си ги заключите в специално шкафче пред входа. Около джамията има множество малки кафененца и ресторантчета, които предлагат кебапи, кюфтета, печена риба, миди, октоподи и калмари, разнообразни мезета, салати, десерти, чай, кафе, айран, прясно изцеден сок или бира... С две думи всичко, което земята и морето около Измир са дали и може се приготви на фурна, скара или в тиган, или да се предложи сурово.
На повечето ориенталски пазари пазарлъкът е нещо обичайно и дори желателно. Това е форма на общуване. Ако пазарлъкът започне от 10, след кратък или по-продължителен разговор между търговеца и клиента стоката може да се купи за 6 и двамата се разделят доволни, защото единият знае, че тя всъщност струва 5, а другият е радостен, че е спестил 4.
В Измир, дори и на "Кемералтъ" това правило важи сравнително рядко. Повечето търговци държат на обявената от витрината цена. Впрочем в града живеят много турци, изселили се от България и не е изключено да срещнете някой от тях.
Няма как на някое от кюшетата в "Кемералтъ" да не забележите и поне един от типичните и сякаш извадени от някаква приказна вечност възрастни левантийски мъже със сиви бради, които бавно тракат броеници и с несъкрушимо спокойствие могат с часове да гледат как суетният свят мърда пред тях, тръгнал от никъде и забързан пак натам...
