"В спектакъла на лайфа аз съм ръкопляскаща"
Ина Григорова
Винаги съм предполагал, че "приложното" в София неслучайно се нарича така и ето, днешният ден не само че не ме опроверга, ами напротив.
Краят на май.
Дворът на гимназията "Свети Лука" (същият светия е и патрон на траурна агенция, която се намира на "Христо Ботев"), е приготвен за изпращане на випуск Х.
Придружаваме гаджето на приятел, нещо като генерална репетиция за "Балът на чудовищата".
Още в началото ни заковават задниците с "Пак ще се срещнем" на ФСБ. "Клетвата" на Щурците плюс няколко други хита-сърцеразбивачи, вещо подбрани от Учителската стая, смущават сърцата на по-чувствителните момичета.
Пъстроцветните маркови палитри не издържат пред напора на сълзите и лицата им се оцветяват в дъга.
Грозните реват най-много,
прошепва хладнокръвно някой отзад. Учениците от долните класове се въртят в сянката на дърветата около оградата, пафкат кротко и наблюдават мълчаливо от дистанцията на завистта.
Пред микрофона и дежурните знамена на БГ и ЕС екзалтираните дванайсетокласници образуват симетрична подкова, която - как пък не, нечия майка веднага изтълкува като поличба за "съксес".
Любимците на класа се открояват по гръмкия смях, цигарите зад ухо и разгърдените яки, аутсайдерите - по по-добрите гами в тоалета, задълбочените разговори за азиатско и европейско кино и ненатрапчивите физиономии; латентните чалгари пък са дегизирани като манекени, рицари или рапъри.
Нашето момиче естествено не е от тях.
Гримът й е пестелив и съвсем на място - тоест, както сестра й я упрекна - "измита чиния".
Единствено зелените бирени шишета, с които всички се успокояваме в очакване на Словото, са знакът за равенство.
В един момент, неочаквано дори и за Госпожа директорката, очуканата уредба взе, че проработи и ефирът се разпори от никотинова кашлица.
Само миг преди това преподавателят по компютърна графика Борис Сергинов (от култовата навремето група "Бобо, Тошо & Табаков") донесе липсващия кабел.
С треперещ, но твърд в посланието си глас, Народният будител най-напред поздрави с добре дошли бившите си ученици сред публиката и после настоящите абитуриенти - техните талантливи деца.
С масивните си рогови рамки и облак наместо прическа възрастната дама напомняше прочутата революционерка от "Черните пантери" Анжела Дейвис.
"Само да не докарате и внуците си тук", завършва с опит за импровизация нашата Анжела и след бурните аплодисменти на родителите, с извикване на имената, подканва присъстващите един по-един да си получат "Купата от шампионата".
Като истински професионалисти децата поемат ламинирания лист хартия и правят почетна обиколка, стискайки за последно ръцете на Беловлас физкултурник, Учителка по български език, Борис Сергинов и, разбира се, Домакинката.
През десет секунди еуфорията избива като гейзер в броене от 1 до 12.
Ето така ще си броят после стотинките,
шепне отново същият глас отзад. Впечатлението от приложната магия се допълва и от трима енергични цигани (сакс, кавал и барабани), които са си наумили да ни вземат парите и изобщо не пестят енергия в начинанието си.
Ромите са окото на абитуриентското торнадо.
Нощните пеперуди с вечерните рокли с дълъг гол гръб са в надпрева за титлата Мис Кючек.
Татуировките им се движат във въздуха като дракони без мандарин. Татуировките им са знаци от правилника за регулиране на мъжката сила.
Ужасните им родители се намират там, където покрусата и щастието са неразличими.
Майките пляскат с ръце, бащите с клаксони. Лукс на промоция. Въображение на кредит. Май това е Края. В гимназията само взимат мерките. Униформите после ги шият по шаблон.
Дворът на приложното е Ноев ковчег за машини със стотици коне под капака, макар синоптиците още да мълчат за потопа.
Ето това ще остане след нас - перфектните средства за придвижване на все по-трудно подвижните ни мозъци.
Оттук нататък добрият парти тон задължава присъствие върху дванадесет различни бар-стола, в дванадесет различни бара, после някой "Радисън" в дванадесет и за финал - прекарване (според индивидуалното КПД) с дванадесет, хм, "плюс-пляс" в леглото.
Кой знае, със събуждането си на следващата сутрин, някои щяха да отворят нов трансферен прозорец. А други - само прозорец.
*Авторът на този текст е писател. Текстът няма документална, а художествена стойност. Всяка прилика с реални лица и събития е плод на случайност или авторска интерпретация
