В продължение на много месеци сирийските бунтовници молеха международната общност да ги снабди с оръжията, от които имат нужда, за да победят президента Башар ал-Асад. Сега отчаяният им зов е една крачка по-близо до реалността, след като Европейският съюз сложи край на оръжейното ембарго над сирийските бунтовници.
Сега европейските държави имат възможност да допринесат за края на страховитата гражданска война, която отне живота на над 70 000 души. Но могат ли оръжията на ЕС да обърнат посоката в полза на Сирия или вече е твърде късно? Ето ключовите въпроси зад този ход.
Защо ембаргото свърши и какво означава това?
Оръжейното ембарго върху бунтовниците в Сирия, редом с редица други забрани и санкции, обвързани с държавата, беше предвидено да изтече тази събота. 27-те страни-членки успяха да постигнат консенсус за продължаване на другите ограничения, но Великобритания и Франция отказаха да приемат ново удължаване на ембаргото върху оръжията.
Въпреки че формално забраната ще бъде още в събота, жаждата за оръжия в Сирия няма да бъде утолена толкова скоро. Очаква се първите европейски държави да изпратят доставки на бунтовниците не по-рано от август, за да не застрашат провеждането на мирната конференция, организирана от САЩ и Русия през юни в Женева.
Кои държави биха изпратили оръжия?
Великобритания и Франция поведоха усилията за вдигане на ембаргото. И двете нации намекнаха, че ще се присъединят към други държави, например Катар, в доставката на оръжия за бунтовниците. Обяснението е, че подобен ход би подсилил умерените борци срещу режима и би ги направил по-малко зависими от добре въоръжените екстремисти.
"За Европа бе важно да отправи ясен сигнал към режима на Асад, който означава, че лидерът на Сирия трябва да бъде отворен към сериозни преговори. В противен случай всички други възможности не са изключени," заяви британският външен министър Уилям Хейг.
Въпреки това, продължителните преговори около оръжейното ембарго за бунтовниците разкриха дълбоки разделения във външната политика на страните-членки на ЕС. Докато Лондон и Париж усилено настояваха за премахване на ембаргото, други държави, като Австрия и Швеция, изразиха опасения, че повече оръжия само ще направят кръвопролитията в Сирия по-ожесточени.
Какви оръжия ще бъдат доставени?
Държавите от ЕС са свободни да изпращат каквото поискат на сирийските бунтовници, стига да може да се гарантира, че оръжията за Свободната сирийска армия действително ще бъдат използвани за защита на цивилното население.
Западните държави биха могли да снабдяват бунтовниците с малки оръжия и амуниции. Вероятността да им доставят оръжията, от които се нуждаят най-много, обаче е нищожна - става въпрос за преносими ръчни гранатомети. Това се дължи на страховете, че те могат да попаднат в ръцете на радикални ислямистки военни групи като "Фронт ал Нусра", които, според САЩ, имат тясни връзки с "Ал Кайда."
Без противовъздушни ракети или по-сериозно снаряжение, според експерти, вероятността бунтовниците да спечелят войната е нищожна.
Обречена ли е битката?
"Способността на правителството на Асад до този момент да използва въздушни сили срещу спечелените от бунтовници територии е сигурен знак, че съпротивата не е способна да постигне значителен напредък," коментира Чарлз Листър, анализатор в центъра по изследвания на тероризма и въстанията "IHS Jane". "Ако не изпратят наистина сериозни оръжия от рода на ръчни гранатомети, не бих могъл да си представя какви други провизии са способни да обърнат развоя на конфликта", твърди той.
В миналото, когато сирийските бунтовници са имали достъп до противовъздушни ракети или гранатомети, те са доказали своята ефективност, твърди Листър, според когото социалните мрежи и военни видеоклипове разкриват прилив на югославски противотанкови оръжия в бунтовническите редици в южна Сирия.
"Тези оръжия оказаха значително краткосрочно влияние в конфликта с това, че дадоха шанс на бунтовниците да неутрализират танковете на режима по-ефективно от всякога преди," обяснява Листър. "За съжаление, тези оръжия много бързо преминаха в ръцете на военните ислямистки групировки като "Ал Нусра"."
Как оръжията ще бъдат пренесени на територията на Сирия?
Има два основни маршрута, чрез които бунтовниците в Сирия биха могли да се снабдят с оръжия - през северната турска граница или през южната граница с Йордания. Прекарването на боен арсенал през Турция е малко вероятно, тъй като сред бунтовниците от северна Сирия преобладават именно радикалните военни групировки, които на Запад избягват да подпомагат.
„Силните връзки на Йордания със Запада, нейната относителна стабилност и отношенията й със Свободната сирийска армия превръщат държавата в най-вероятното място, през което ще бъдат пренасяни оръжия, коментира Листър.
"През 2012 г. Свободната сирийска армия успя да координира няколко бягства към бунтовниците от страна на елита, чрез които ключови представители на сирийската администрация преминаха през границата с Йордания. Освен това, съществува непотвърдена информация, че малка група членове на ССА получава военно обучение в северната част на Йордания. Всичко това води до предположенията, че ако се изпращат оръжия на бунтовниците, то това неминуемо ще се случи чрез Йордания," коментира експертът.
Как държавите от ЕС могат да попречат на екстремистите да се сдобият с оръжията?
„Почти невъзможно е да се предотврати изземването на оръжия от страна на екстремистите - веднъж щом са внесени в Сирия", твърди Фаваз Гергес, директор на център по изследвания на Близкия изток London School of Economics. "Никой не е способен да проследи или да контролира кой ще сложи ръка над оръжията" убеден е Гергес. "Великобритания и Франция са наясно, че оръжията им могат да попаднат в грешни ръце, но са склонни да поемат този риск".
Това обаче не е показало особено добри резултати до момента. Листър коментира слуховете, че югославско въоръжение е осигурено в началото на годината на бунтовниците в Дараа, Южна Сирия - то бързо се е озовало в ръцете на радикални групировки в северната част на Сирия, сражаващи се редом с по-умерените си съюзници в Алепо.
"Конфликтът е толкова взаимозависим, че във всички центрове из държавата Свободната сирийска армия и другите умерени групи редовно се координират с екстремисти като "ал Нусра". Нереалистично е да очакваме, че една чужда държава ще снабдява с оръжия само една група и тя няма да преотстъпва контрола върху тях на другите".
Гергес допълва какви са най-големите страхове - радикалните групировки биха могли да използват европейските оръжия, за да атакуват цивилни или Западните интереси в Сирия. "Един голям инцидент, например- обстрелване на цивилен самолет, би променил целия конфликт и би довел до огромни усложнения".
Дали премахването на европейското оръжейно ембарго ще промени коренно ситуацията в Сирия?
Експертите се съмняват премахването на ембаргото да промени особено реалността, ако няма вълна от оръжия. „Режимът на Асад е в офанзива, а приливът на бойци от „Хизбулла" от Ливан означава, че бунтовниците нямат особено много възможности да забавят напредването им в момента". Истинската цел на ЕС, според Гергес, е да се опита да "максимизира шансовете за дипломатически пробив" на предстоящата мирна конференция в Женева - в случай, че преговори действително има.
"Логиката е да се упражни натиск върху Асад и да се променят неговите планове. Великобритания, Франция и САЩ искат премахнатото ембарго да се превърне в инструмент за упражняване на влияние по време на преговорите, чрез който Асад да бъде въвлечен в сериозни и целенасочени политически дискусии. Но без директна американска намеса в конфликта нито Асад, нито съюзниците му няма да вземат решението на ЕС сериозно под внимание".
Ироничното в ситуацията, твърди Гергес, е, че дори и американският президент Обама да желае Европа или съседките на Сирия да "поемат отговорност" за конфликта, никоя държава не би се наела на този ход, освен ако не е е сигурна, че САЩ ще поемат лидерски функции в отношенията със Сирия. "Свалянето на ембаргото няма да промени ситуацията. Съмнявам се, че то ще допринесе особено за края на войната в Сирия" допълва той.
Дали краят на ембаргото ще превърне конфликта в регионална война?
Противниците на края на ембаргото се опасяват, че това би могло да увеличи потока на оръжия към Сирия от всички страни - страх, който бе осъзнат часове след обявяването на новината, когато Русия съобщи, че ще изпрати противовъздушни ракети S-300 на сирийското правителство, разбира се, съгласно договор, подписан преди няколко години.
"Вярваме, че подобни ходове до голяма степен ограничават някои радикални участници в конфликта да го ескалират до международен мащаб чрез въвличане на външни сили," заяви външният министър на Русия Сергей Лавров.
Гергес обаче твърди, че регионалната война вече е налице - след всички руски доставки на оръжия, бойци от „Хизбулла", изливащи се в Сирия, за да подкрепят режима, а сега и премахване на оръжейното ембарго над сирийските бунтовници.
"Конфликтът в Сирия стигна твърде далеч, той еволюира от вътрешен конфликт до регионална война. Дори Великобритания и Франция да решат да снабдяват с оръжия опозицията днес, а не чак през август, Русия и Иран също ще задълбочат намесата си в Сирия и ще контрабалансират всеки ход от ЕС" убеден е той. "Ходът на ЕС е опростен прочит на сложна ситуация. Това е война, която ще завърши единствено с горчив край. Игра с нулев резултат".
