От всички разпространени страхове в Русия, най-популярен напоследък изглежда е този от емигрантите. Около 35% от руснаците демонстрират ксенофобия, като смятат гастарбайтерите за реална заплаха за държавата.
Рамзан Кадиров в Чечня се опасява от виетнамците и казва, че с 27.8% безработица, регионът му не може да си позволи неконтролируем приток на работна ръка. Също така той обвинява чуждестранните работници в участие във всякакви престъпления.
В Москва пък досегашният кмет Сергей Собянин препоръчва на други градове да "следват пътя, който ние избрахме" - като наказват компаниите, използващи труда на нелегални емигранти, и депортират всеки, за който е доказано, че се намира незаконно в страната.
Тези думи вероятно стоплят душата на повечето московчани, които смятат, че страдат от проблема с емигрантите повече от всички останали в Русия. Те е почти два пъти по-вероятно да заявят, че от емигрантите има повече проблеми, отколкото ползи, а 88% от московчаните смятат, че трябва да има контрол, ограничаващ достъпа на емигранти в града.
В скорошно социологическо изследване за най-сериозните проблеми на Русия, 55% от московчаните отговарят, че има твърде много емигранти от Северен Кавказ и бившите южни съветски републики.
Изненадващото в случая е, че за разлика от бившите съветски републики, Северен Кавказ все още остава част от Русия. Според директора на социологическата агенция "Левада център" Лев Гудков, около 70% от ксенофобията в Русия всъщност е срещу жителите на Кавказ.
Московчаните не смятат емигрантите от Чечня за руски граждани, добавя Дмитрий Полетаев, директор на руския Център за изследване на емиграцията - но поне формално те са си с пълни граждански права.
Какво се случва "в сивата зона"
Въпреки че мнозина смятат, че наистина емигрантите в Русия са твърде много, официалната статистика показва спад на чужденците в Русия през последните години.
Преди 10 години Министерството на вътрешните работи на Русия обявява, че чужденците в страната са около 20 милиона, като около 2 до 3 милиона души остават незаконно всяка година. Сега емиграционните служби заявяват, че броят на чужденците в Русия е 10.8 милиона. От тях 3.7 млн. пристигат да учат в страната или да ползват здравни услуги, 3.2 млн. души работят законно по договори в страната, а малко под 4 милиона души са "в сивата зона". От тях се смята, че около 3 милиона души работят незаконно.
Полетаев коментира, че тези статистики звучат относително точно. Когато темата бъде повдигана публично, по негови думи хората са склонни да смятат, че има между 3 и 5 млн. души, работещи незаконно в Русия. Той обаче подчертава, че никой не знае със сигурност какъв е броят им всъщност.
Вероятно законните и незаконните чужденци на работа в Русия не надвишават с много 6 млн. души. Тези, които се опитват да всяват страхове у населението за чуждестранните работници в страната, обикновено цитират силно преувеличени стойности. Дори има твърдения, че между 25 млн. и 30 млн. чужденци работят в Русия. Ако това действително би било вярно, вероятно всеки трети работещ в Русия би бил чужденец.
Също така за ксенофобията спомага и фактът, че около половината от населението на страната и 60% от жителите на столицата са убедени, че емигрантите "крадат" работни места от местното население. Същевременно обаче повечето хора също така смятат, че е приемливо да бъдат наемани чужденци на нежелани работни места, от рода на шофьори в градския транспорт или чистачи.
Чужденците печелят средно почти толкова, колкото и руснаците - но е по-вероятно да работят повече часове, за да получат същата месечна заплата.
Сбъркана система
Парадоксалното е, че всъщност няма начин Русия да оцелее без гастарбайтери. Населението в работоспособна възраст в Русия трайно намалява с няколкостотин хиляди души всяка година, което е доловимо дори и в периода на икономическа стагнация. "Ако икономиката започне да се възстановява и дори да бележи ръст," обяснява Полетаев, "компаниите бързо ще открият, че просто няма толкова много хора, които физически да са трудоспособни."
Същевременно, компаниите, които желаят да наемат чужденец законно, трябва да подадат молба, за да получат част от отредената "квота" за такива работници. Сред бизнеса в Русия обаче има безброй оплаквания, че работните места от квотата често се отпускат на едни и същи компании, които след това ги препродават за около $1000 на работно място.
За повечето работодатели това се оказва твърде висока сума, особено при положение, че могат да дадат $100 подкуп, за да постигнат същия резултат. И в крайна сметка чуждестранните работници и работодателите им се оказват лишени от друг избор, освен да се включат в пирамидалната схема на корупцията.
Освен това, броят на работните места в квотата е само 1.7 млн. - при положение че, както казахме по-рано, 6 млн. чужденци в момента със сигурност работят в Русия. Дори правителствените чиновници признават, че това е проблем, за решаването на който е нужна реформа, но процесът за промяна на квотата е меко казано тромав.
По статистически данни, около 28 процента от емигрантите в Русия искат да останат за постоянно, но липсата на ентусиазъм от страна на руснаците за тази перспектива се дължи преди всичко на културни различия.
"Преди 10-15 години, емигрантите идваха основно от градовете," пояснява Полетаев. "Сега те в голямата си част идват от селскостопанските региони - и московчаните никак не са доволни от този факт. Градските емигранти все пак разбират как изглежда градският живот, докато хората от селските региони не знаят добре езика, а и имат съвсем различна култура."
Най-големите врагове на новите емигранти са... предшествениците им
Може да звучи парадоксално, но хората, които са най-склонни да смятат емигрантите за проблем, са точно тези, които са пристигнали в Москва преди 10-15 години. Второто поколение московчани от чуждестранен произход са по-толерантни, "защото са много по-уверени в правото си да пребивават в града," коментира Гудков.
"Пристигналите по-скоро нямат достатъчно ресурси, а и се опасяват, че ще се конкурират с други емигранти за социалните ресурси, така че те настояват да се спазват неща като етническа йерархия."
Точно затова най-бедните руснаци е много по-вероятно да имат проблем с емигрантите, в сравнение със средната класа или по-богатите. Според Гудков, много от руснаците смятат, че правителството трябва да гарантира не само сигурност, но и определен стандарт на живот, подобно на времената на СССР. Но правителството видимо не прави това, така че те изливат неудовлетворението си върху чужденците.
"Това е перфектен пример за неуместна, пренасочена агресия," коментира Гудков. "Кучето обикновено няма да лае по собствения си господар. То ще лае по ъгъла. Поне така правят кучетата, които са обучени, всъщност."
