Селцето Ал-Гуиндея не може да бъде открито на картата. Малкият анклав в делтата на Нил северно от Кайро се населява от само 20 семейства. Но влезе в новините преди 2 месеца, когато жителите му линчуваха мъж, заподозрян в кражба. Те го вързаха, пребиха го до смърт и оставиха тялото му пред джамията, за да го видят всички.
"Хората тук искат да дадат урок на крадците, за да не влизат в селото ни", обяснява 24-годишният Ясин. Аптеката, в която той работи, е само на няколко крачки от мястото, където стояло смазаното от бой тяло.
"Не е правилно да вземаме закона в ръцете си, но не можем нищо да направим. Хората трябва да се защитават", смята младият мъж.
Публичният линч в ал-Гуиндея далеч не е единствен - той е само илюстрация за насилието между граждани из цял Египет. Хората решават проблемите си както намерят за добре, докато властите отстъпват под давлението на политическата нестажилност.
В повечето случаи обикновени хора, като тези от малкото селце, се превръщат в настръхнала тълпа, която е готова да се саморазправи с всеки, който е уличен в престъпление или се подозира, че е извършил такова. Има и ситуации, в които на улицата се бият привърженици на различни политически сили. Полицията обикновено само наблюдава отстрани.
Анализатори коментират, че и двата типа насилие са ясен знак за постепенния разпад на държавата, която няма желание или възможност да възстанови върховенството на закона. През март одобреният от ислямистите главен прокурор призова гражданите да арестуват закононарушителите и да ги предават на полицията.
"Ако презрението към властите продължава да расте и хората все така усещат, че трябва сами да разрешават проблемите си, ще настане бедствие", коментира Хишам Касем, правозащитник и публицист от Кайро. Според него египтяните вече масово се чувстват над закона.
Преди седмица батални сцени се разиграха в Кайро, в близост до щаба на управляващите „Мюсюлмански братя". Въоръжени противници на режима опитаха да щурмуват сградата и влязоха в сблъсък с привърженици на ислямистите.
Опозицията в Египет смята, че държавните институции вече не могат да се използват за диалог и все повече и повече прибягва до улично насилие. На свой ред, „Мюсюлмански братя" не разчитат на полицията за защита, а мобилизират членовете си. По подобен начин в миналото партията на Хосни Мубарак хвърляше милициите си срещу опозиционните митинги.
И двете страни прибягват до бруталност, като често привърженици на вражеската страна биват арестувани и държани в нелегални затвори. Опозицията, макар и предвождана от нобеловия лауреат Мохамед ел-Барадей, преследва даже хора, които просто „изглеждат като ислямисти". От "Мюсюлмански братя" не им остава длъжни: „И ние знаем как изглеждат: те са престъпници".
В Кайро сблъсъците имат ясен политически отенък, докато в провинцията насилието идва най-вече от местните милиции и граждански отряди, които буквално колят и бесят. Египетската полиция така и не се възстанови след революцията преди 2 години. Тогава тя беше отъждествявана с режима на Мубарак и това срина авторитета й. В резултат, престъпността в страната скочи.
"Няма закони, не виждаме никаква сигурност", разказва млад мъж от Ал-Гуиндея. Той и съселяните му стават свидетели и жертви на кражби, престрелки и отвличания всеки ден.
През март в Гарабея, друга провинция в делтата на Нил, местните хора пребиха до смърт двама крадци и ги обесиха на автобусна спирка. Видео в YouTube от друго населено място пък показва все още димящите трупове на двама мъже, единият от които задигнал парите на братовчед си.
Местните полицаи признават, че са практически безсилни срещу уличното правосъдие. "Има повече села, отколкото полицаи. Какво можем да направим, когато толкова много хора са срещу нас?", пита бригадир Хани Абдел Махмуд, който е зам.-началник на полицейското управление, отговарящо за Ал-Гуиндея.
Някои от селяните подкрепят линча като форма на правосъдие. "Хората са горди, това им даде сила", коментира Ясер.
Други от хората в Ал-Гуиндея са шокирани от случилото се: "Страхуваме се. Не искам да имам нищо общо с това, ще се превърне в голям проблем за селото". Това са думите на жена, която държи магазинче близо до джамията. Не иска да публикуваме името й.
