Касим Дал не иска да цепи Движението за права и свободи. Касим Дал не иска да прави нова партия. Касим Дал (и хората, подтикнали го да направи тази крачка), искат точно тази партия, с всичките й 600 или 700 хиляди електорат - близо толкова бяха гласовете за ДПС на последните избори през юли м.г.
Затова и Дал иска нов лидер на ДПС. Оттам-нататък всичко (може би) пак ще си върви по старому.
Простичко казано, ако не бъде сменен лидерът на ДПС Ахмед Доган, за ГЕРБ - и главно за Бойко Борисов, няма да бъде удобно, трудно обяснимо на обществото и укоримо от морална гледна точка, да търси подкрепата на ДПС за избори - местни, президентски и каквито още се зададат след тях. Ако се зададат - всичко зависи от резултатите тази есен.
Едва ли е необходимо отново да се казва, че никой от президентите ни до момента не е печелел поста без гласовете, осигурявани от Доган чрез електората на ДПС.
За да бъде сменен лидерът, в ДПС трябва да се извърши преврат. Да не кажа революция. Но тя би могла да стане и по безкръвен път. От типа нежни революции.
Ахмед Доган е единствената пречка за Борисов да се съюзи с ДПС. (Но пък каква...) След всички клетви на Борисов, че няма да прави съюз с Доган (въпреки че е най-сериозният му противник, по собствените му думи), след разкритията за 1.5 милиона лева хонорар на Доган за струващия половин милиард "Цанков камък" (въпреки че ВАС се произнесе, че няма конфликт на интереси), след оградката на Боянските сараи... Някакси не върви, не стои добре.
Нито безотказният партньор "Атака", нито Синята коалиция биха били "отзивчиви" към подобно партньорство.
ДПС е Доган - или обратното, няма значение. Идентификацията на лидера с партията му доведе дотам, че името "Доган" стана нарицателно за "обръчи", "Аз, който избирам депутатите и разпределям баницата..." и т.н. От тази баница обаче са яли - и се хранят доста хора. И сега какво - няма Доган, няма обръчи ли? А ДПС върви към проветрение и обновление...
Как би изглеждало едно бъдещо сътрудничество между ГЕРБ и ДПС, ако лидерът бъде сменен и ДПС оглави друг човек. Всъщност всеки друг, не и Ахмед Доган. Така формално Бойко Борисов би могъл да обясни, че ето на, партията сменя облика си, ето на - реформира се, ето на - с такава партия ние бихме могли да работим заедно (както земеделският министър Мирослав Найденов работи в земеделското министерство...)
Затова и Касим Дал трябва да успее. Дали...
В двете си медийни изяви след обявяването на оставката си на 11 януари и писмото до областните структури, Касим Дал прокарва като лайтмотив две тези: досието на Доган от ДС и капсулирането и изолацията на партията - на ръководството (в което беше и Дал) от избирателите й, и на изолацията й в обществен план - странно какво има предвид, освен че не е във властта. Наред с тезата, че ръководството на ДПС е превърнато в "мъжки секретарки" от Доган (намек за самоубилия се Ахмед Емин...)
Все неща, фактологично ясни от години. И на самия Касим Дал, разбира се, който е заедно с Доган от повече от четвърт век.
За забогатяването на Доган Касим Дал казва, че не е наясно. Хм... нали ако отговори, това ще предизвика спираловидни въпроси - за богатството и на останалите в ръководството на ДПС. Което навежда на мисълта, че темата за забогатяването покрай партията, употребена като "салфетка", може и да не се повдига при известно стечение на обстоятелствата...
Вероятно малцина си дават сметка, но свързаността с Държавна сигурност не предизвиква сред турското малцинство в България същия ефект както сред останалите. По времето на тоталитарния режим етническите турци бяха поголовно вербувани да сътрудничат на ДС, всички те са наясно с това и разкриването на едно или друго досие не създава някаква психоза, нито брожения сред тях.
Картата с ДС
Но Касим Дал вади картата "ДС" в удобен момент - завихри се история около дипломатите с досиета, ГЕРБ сочи като център на атаката срещу тях пак сили и групировки, свързани с бившата ДС и т.н. Така че ефектът от ДС-картата не е за електората на ДПС и самата партия, на нея това й е до /болка/ познато, а за всички нас, останалите извън турския етнос.
Ако Доган се е боял от архивите на ДС едва ли би дал съгласие за законопроекта за отваряне на досиетата, лансиран именно от ДПС и Касим Дал. Макар че неговата обвързаност стана известна доста по-рано, както и на други депутати от ДПС.
Освен това, предвид различния тип психология, отношението към лидерите на тази група от страна на собствените им (етно-) избиратели е по-различно отколкото на етническите българи към властта и партията, която са избрали. Налице е по-слабо ниво на критичност, но пък доста по-висока толерантност и уважение към лидера/лидерите...
Напускането на Касим Дал с гръм и трясък, който, както уместно отбелязаха коментатори, "изгори всички мостове зад себе си", неслучайно беше направено по този начин. Човекът, когото всички наричаха Вторият в ДПС си дава сметка, че може да го направи само по един начин - като спечели партията, която до голяма степен изгради структурно и като организация, наред с добре смазаната машина на младежкото ДПС.
В средите на ДПС Дал безспорно е авторитет, но дали дисциплинираните партийни организации ще се обърнат срещу Доган. Трудно е за вярване. Вече заваляха писма-декларации от областните структури на Движението за права и свободи в подкрепа на настоящето ръководство, разбирай Доган.
Превратът е възможен - стига доброволецът да е Доган
Колкото и да изглежда странно на пръв поглед, превратът може да се осъществи само с "доброволната" оставка на Ахмед Доган. (Всъщност защо не и без кавички...) Ако председателят на ДПС наистина прецени, че той самият е пречка за политическото бъдеще на партията - и участието й в една, защо не, и споделена отново власт, би могъл да се оттегли. Неприятното е, че гръмотевичното напускане на Дал го постави под натиск - а никой, камо ли Доган, не обича да взема решения, продиктувани от силата на външни обстоятелства и фактори.
За да "размисля" по-добре вероятно, лидерът на ДПС е получил известна отсрочка. Като например събарянето на втръсналата на всички вече ограда на известните Боянски сараи. Твърде дълго ДНСК се бави и така и не издава заповедите за събарянето й, независимо че още преди месец и половина Върховният административен съд отказа да разгледа жалбите срещу решенията за събаряне на барбекюто и КПП-то. Засега не е ясно да има ново обжалване пред 5-членен състав на ВАС.
Не че има значение акция "Багер" и оградката. Но няма как подобно събитие да не придобие обилна медийна публичност, да се нахъса народът, да се вдигнат още някои рейтинги, да се покажат по телевизии и медии ония ми ти великолепни сгради, в които живее Доган...
Две събития, едното е сигурно
Но по-същественото е друго. Предстоят две събития през февруари, които съществено могат да променят ситуацията - в една или друга посока. Националната конференция за избор на главен мюфтия на 11 февруари и заседанието на Централния съвет на ДПС, на което ще бъде изслушан Касим Дал. Според устава на партията член на Централното оперативно бюро се освобождава от Централния съвет по предложение на лидера на партията Ахмед Доган. А Дал предложи оставката си и от ЦОБ, иначе нямаше как да предизвика изслушване на Централния съвет, в който са и председателите на областните организации на движението.
Самият Централен съвет, както каза Дал, не е имал заседание от 1 година. А само по решение на съвета може да се свика извънреден конгрес - конференция, както е при ДПС, на която, евентуално, да се смени лидерът. Така е, процедурите са дълги и нелеки... Ще помагат ли и други хора на Касим Дал, за да обърне настроенията в своя полза на срещите, които му предстоят по места. Очевидно сам няма да се справи.
Със сигурност преди това обаче ще има една конференция - тази, на която ще се избере мюфтия. Насрочена е на 11 февруари заради протестите, включително и на депутатите от ДПС, срещу възстановяването на Недим Генджев на поста главен мюфтия и председател на мюсюлманското вероизповедание в България. Самият той - също кадър на бившата ДС. Но не в това е проблемът. Съдебното възмездие (Генджев води дела за възстановяването си от над 15 години) дойде с възкачването на ГЕРБ. Съвпадение.
Но и акциите на ДАНС срещу радикални ислямисти (според обявлението им) през октомври м.г., вече дълбоко забравени, срещу мюфтии и имами в Рудозем, Сърница и Гоце Делчевско, бяха инспирирани от сигнали на Генджев и обкръжението му. Някои от тях - силно недоволни от избора на Генджев и опитите за политическо овладяване на мюфтийството. Предишният главен мюфтия Мустафа Алиш Хаджи е известен и с близостта си с настоящето ръководство на ДПС.
Ето затова дойде на спешна визита за един ден турският премиер Реджеп Ердоган. Затова се срещна и с Касим Дал - защото в ДПС ресор на Дал е и мюсюлманското вероизповедание. Именно след тази среща излезе крайното помирително решение за бъдеща конференция, която да реши проблема - като избере Хаджи или Генджев.
А макар че беше сред протестиращите мюфтии и имами срещу Генджев - заедно с други депутати от ДПС, Дал не взе страна и не се изказа в спора за и против Генджев. Странно.
Разбира се, и премиерът Бойко Борисов каза тогава, че "държавата няма да се меси в спора за главен мюфтия". Обаче на практика се намеси - чрез акциите на ДАНС.
Така че днешната битка на Касим Дал не е като онази, която се опита да води Гюнер Тахир с опит за младотурско обновление, "вдъхновен" от тогавашния кабинет на ОДС, или още по-рано - Яшар Шабан през 1991-а - безспорно един силен опонент на Доган и значима фигура в ДПС по време на Великото Народно събрание. Отстранен.
Трудно ще сервира Касим Дал ДПС на Борисов - ако Ахмед Доган не е съгласен. Две ДПС-ата обаче няма да има - това поне е ясно.
