Комисиите на Европейския парламент (EП) започват от днес 7 дни на разпити на кандидатите за еврокомисари. 26-членната бъдеща Европейска комисия (ЕК), оглавявана отново от Жозе Барозу, може да започне работа от 1 февруари – стига на 26 януари ЕП да гласува състава й.
Евродепутатите дават одобрението си ан блок за цялата комисия, а не за всеки поотделно. Ако обаче на препитването в комисиите на ЕП някой от кандидатите се е „спънал“ - тежко му. Комисиите информират председателите на политическите групи дали изслушаните кандидати са годни за поста. При отрицателно становище от тяхна страна, държавата, предложила неуспешния кандидат, трябва да посочи много бързо негов заместник, който също да бъде изслушан.
Пред българския кандидат за еврокомисар Румяна Желева има два варианта – или я раздрусват в комисиите и после минава ан блок, или в 12 без 5 звънят на Борисов да я смени. Значи той все пак трябва да има резервно асо в ръкава си. Даже две – защото ако не мине изслушванията, редно ли е да бъде външен министър? По-вероятно е обаче да прескочи, тъй като големите европейски партии в ЕП са се разбрали да не бавят работата на новата Еврокомисия, коментира „Франкфуртер алгемайне цайтунг“.
Желева се явява на прослушване за ресора „международно сътрудничество и реакция при кризи“.
За разпита си, който започва утре – 12 януари, от 17.30 часа, българският външен министър си взе 2 седмици отпуск, за да се подготви. Впрочем, не е единствената – британската лейбъристка, баронеса Катрин Аштън, също ползва месец, за да зубри правилните отговори. Първото й представяне през декември беше определено като „неубедително“.
Срещу Аштън, номинирана за поста външен министър на ЕС, също имаше силни настроения, но какво да се прави – тя спечели, защото беше „социалист и жена“, както коментираха европейски издания. Полът й се оказа удачен, тъй като се търсеше равнопоставеност. Същото важи и за политическата й принадлежност, тъй като по неофициално споразумение в общността постът президент на ЕС се падна на десните – в лицето на бившия белгийски премиер Херман ван Ромпой, а външният министър отива при социалистите.
Желева не може да разчита на пола си за бонус, политическата й принадлежност обаче е нейното единствено бойно снаряжение. През декември председателят на групата на ЕНП в ЕП – Жозеф Дол, обеща най-голямата си подкрепа за нея, а на победния конгрес на ГЕРБ миналата неделя, 10 януари лидерът на ЕНП Вилфред Мартенс стори същото. На конгреса в Бон преди месец, когато Мартенс беше преизбран, Желева стана един от 11-те заместник-председатели на европейските десни.
Така, заслонена зад щита на европейските десни, Желева ще се яви на прослушванията, за да отговаря пред зелени и социалисти какъв точно е бизнесът на съпруга й. Или за да каже авторитетно, че не трябва да занимава евродепутатите със зловредни слухове, които не правят чест на институцията. Освен че човекът до нея е с чисто минало и настояще, Румяна Желева ще трябва да изглежда и убедително компетентна, тъй като публикациите в няколко европейски медии изразиха съмнения и в това. Тук гафът й, когато прати Грузия в Близкия изток, няма да е от полза. Нито първото й висше – социална педагогика от СУ „Св. Климент Охридски“ от времето, когато – да прощават завършилите, там влизаха всички тройкаджии, както и оценки от по две и половина на изпитите, а с дипломата можеше да се стане дружинна ръководителка.
Въпреки че видимо не му личи, притеснен от резултатите от изслушването на Желева е и премиерът Бойко Борисов. Той на няколко пъти заяви, че ще назове наследника й във Външно след препитванията в ЕП. Не изключи и възможността да се нагърби и с този пост, което ще увеличи бремето на неимоверните му отговорности, тъй като е поел и финансите на ръчно управление (негов израз).
За всичко е виновно влиянието на „Позитано“ 20 в Брюксел – това съзряха и Желева, и германският журналист Юрген Рот, посветил книги на българската мафия, групировки, мъртви и живи политици. В сравнение с останалите кандидати „Желева е направо бисер“, каза пред радио Дойче Веле Рот и предрече неудобни въпроси за още няколко кандидати.
Кои – гледайте онлайн разпитите на страницата на Европарламента.
