Здравейте, иракчани. Ние обичаме да воюваме, за нас войната е опиат/наркотик и затова ви се изтърсваме с всичката си футуристична и смъртоносна техника. Нищо лично, всичко е заради абстиненцията. Не ви харесва? Ще ви убием! Съпротивлявате се? Ще ви убием! Защо? Ще ви убием!
Първо се зарадвах, че разточително скъпата шарения “Аватар” се размина с Оскара. После взех, че гледах “Войната е опиат”. И останах в дивно недоумление за какво, по дяволите, този филм получи наградата?
Историята: трима типа ходят насам-натам из Багдад и обезвреждат бомбите, които лошите терористи залагат на улицата, в кола, дори в едно дете. Единият от тях изглежда безстрашен, поема огромни рискове и заради това се посдърпва с другите. Попадат на засада и се стрелят цял ден с други терористи, на които дори не показаха лицата - така де, те са лошите, предопределени да умрат.
И толкова. Без музика, почти без спецефекти, простичка история за героизма на американците, борещи се с чудовищните терористи, които най-безсрамно се осмеляват да се съпротивляват срещу нашествениците.
И поуката е, че за някои хора войната е опиат. И трябва да я упражняват, за да са щастливи. Хубаво, но колко хиляди загинаха заради това?
С две думи, американците си дадоха Оскара заради шовинистични страсти. В “Аватар” поне имаше идеята, че грубата сила не винаги е адекватна. Тук такава липсва.
И както дадоха Нобеловата награда за мир на Обама, който подписва планове за изпращане на нови части и в Афганистан, и в Ирак, така и се самонаградиха за милитаризма си.
И толкоз за тоя филм.
