Близо 120 000 жени са станали жертва на сексуални престъпления у нас, показва една статистика...
А колко ли са тези, които никога не са осведомили органите на реда - от страх, срам, от усилия да забравят спомена за това ужасяващо престъпление, за оскверняващото деяние? Сигурно не са малко. Аз съм една от тях. Две изнасилвания. Виновна ли съм? Не знам. Опитвам се да бъда максимално обективна- съдете сами.
Бях осемнадесетгодишна, когато случайността ме срещна с Иван (променям имената). Разхождах се с приятелка, която се оказа негова позната. Засякохме се в центъра, покани ни да пийнем по нещо. Седнахме в близко барче. Оказа се словоохотлив и остроумен, пълен със забавни случки и вицове. Поиска телефонния ми номер, беше ме харесал и въпреки че му обясних, че имам приятел, настояваше "ей така, само за питие поне".
Признавам - дадох му грешен номер. Изминали бяха около няколко месеца от случилото се, когато, стоейки на трамвайната спирка, едно такси заби спирачки пред мен. Вътре беше той, Прибирал се от морето, за къде съм, каква изненада и той бил в същата посока, да заповядам. По пътя беше много мил, укори ме, но майтапчийски, по неговия си начин, за лъжата с телефона.
Сега съм му дължала едно питие. Знаел едно заведение по пътя. Ами - съгласих се. Спря таксито пред едно кафе и слязохме. В един момент зарови в джобовете си и изненадан подхвърли - не се усетил, че свършил парите, тези за шофьора били последните, не, в никакъв случай няма да приеме аз да черпя и то при положение, че живее в отсрещната кооперация.
Отидохме у дома му, разтича се, имал страхотно кафе, по-добро от това, дето щели да ни го сервират, наля и по чашка коняк... Говорехме си, поведението му с нищо не вещаеше това, което щеше да се случи. Телефонът му иззвъня, обаждаше се негов приятел.
Нищо не си спомням от разговора, а и не слушах внимателно до момента, в който фразата: "Брато, айде малко по-късно, че сега ше чукам" ме хвърли в невъобразим ужас. Остави телефона, изражението му беше съвсем променено, ледено: "Ти не чу ли, какво говоря? Аре събличай се, или си мислиш че ще ти се размине? На кой ше правиш номера, ма пикло? За каква се мислиш".
Стоях вкаменена. И отново: "Ти не чули, какво ти говоря или да дойда да ти скъсам блузата..." Хвърлих се към вратата, не успях, разбира се, хвана ме за косата, шамар, втори, запуши ми устата. По-нататък е излишно да разказвам, изпрати ме със заплахата, че ако някой узнае или посмея да се оплача, животът ми бил свършен. Не исках и да се оплаквам, няма и да разказвам за часовете под душа, кошмарите и ужаса на спомена. Не казах и на гаджето си, мой съученик. Отблъсквах го, държах се грубо, обиждах го... Изоставих го без обяснения.
След около година срещнах един човек. Спокоен, уравновесен и стабилен. Неговата самоувереност рязко контрастираше с моята невротичност. Чувствах се добре с него и само той единствен знаеше за случилото ми се. Омъжих се за него за ужас на родителите ми - разликата във възрастта ни беше 18 години. Роди ни се дъщеричка.
По-сетне, размишлявайки съм се давала сметка, че съм се хвърлила към него, търсейки спасение от страховете си, надявайки се да ми помогне да забравя...
Разликата в годините наистина си каза своето - не се получи. Взехме решение да се разделим. Остана ми приятел, остана си и любящ баща.
Вторият път беше преди около 3 години. Работя в голяма фирма- около 500 човека. Хубав, добре сплотен колектив. Бяхме резервирали хотел за новогодишните празници. Организирахме томболи, изненади, поканени бяха певци... Но дъщеря ми се разболя два дни преди събитието и аз (не съм шофьор), уведомих колегите, с които щях да пътувам, че няма да отида. В късния следобед на заминаването за планината вече съжалявах за решението си, детето беше по-добре, баба й и дядо й бяха с нея, а аз доста рядко си позволявах да се забавлявам - бях се отдала на нея и работата си. Нямах приятел.
Излязох навън в парка да разходя кучето и както често ми се случваше видях няколко познати с домашните се любимци. Всъщност почти всички се познавахме и засичахме в различни периоди. Този следобед се видяхме с Пламен - съсед през две кооперации. Забелязала бях отдавна, че ме харесва и той не ми беше безразличен, но някак си все още не се бях отърсила от развода си и нямах желание за интимност, за връзка на този етап.
Разхождахме кучетата и аз му разказвах как съм си объркала плановете и колегите вече са отпътували. Предложи ми да ме закара. Дори се зарадвах. Горе ни посрешнаха радушно. Не ме бяха виждали с мъж след развода ми. Дума да не ставало да си тръгва Пламен, място за спане имало в хотела. Аз щях да спя при две колежки. А и какво ти спане, да купонясваме сме дошли.
Всичко започна много хубаво, организацията отлична, менюто чудесно. Пламен седеше до мене на масата. Направи ми впечатление, че доста си пийва, не ми пречеше до момента, в който ръцете му започнаха да шарят по бедрата ми под масата. Отблъснах го любезно, той сякаш стана още по- настоятелен. Ядосах се, отидох да танцувам, смесих се с тълпата. От време на време го поглеждах - продължаваше да се налива.
В един момент се оказа пред мен и ме хвана за ръката в покана за танц. Какъв ти танц, бях като в менгеме в прегръдките му и отново ръцете му гадно зашариха по тялото ми. Толкова от празника, обявих, че се качвам да почивам, взех от колежките ключа от стаята и трепереща от нерви, хукнах нагоре.
Дори и не съм забелязала, че ме е последвал, влезе почти едновременно с мене. Нахвърли се да ме целува, ужасна воня на алкохол се разнасяше от него, опитах се да говоря, като с възрастен човек, казах му, че не го желая, да си отиде, да продължава да се забавлява долу. Не ми обърна внимание, казах, че ще викам, ако не се махне, а той с бърза реакция ме хвана за гърлото: "Обърни се", просъска. "Ще викаш ли, а? " Задушавах се. "Няма да викам", изхриптях...
Сега искам едно единствено нещо - дъщеря ми да замине в Германия при бившия ми съпруг, който от известно време живее и работи там. Да замине, да се махне от тук. Да замина и аз.
Бях чувствителен и съпричастен с преживяванията на авторката докато: "Сега искам едно единствено нещо - дъщеря ми да замине в Германия...Да замина и аз" О да, в Германия мъжете са някакви други сигурно и гаранцията е 100%, че няма някой любезен Ханс като пие 2 бири да се стигне до същото Нищо, после замини пък за Франция ако вземе че се случи и там.... ама дали в това е проблема?
Божке - ако това е истина, нема по-жалко същество от мъж дет праи това на жена. Най съм мразил некой да тормози по-слаб от него - еле па женско. Много ниско са паднали тия момци. Яз не моа си представа къв кеф ин ги доставя да го праат тия пустиняци. Па ако жената нема мерак как въобще мое му се иска на нормален човек да праи секс с нея преко волята и? Ни удоволствие , ни нищо...Секса си е удоволствие кога си е споделено и от двамата иначе с ръката и у банята. Деба животните. Авторке - другия път дай телефона на Станка Златева. Че ми се ще да разбера резултата после - кой кого ебал.
lеle male - моля ! Не щем да се заяждам ма това дет го казва Last Sword си е право. Фира не е съгласна, ма е факт, че наще ушеви за чеп за зеле не стават. Демек онаа че се оплаче у районното и ушевия си го премести от единия крачол у другия. Имах един съученик навремето - он беше решил една вечер че му се еде бой и отиде на дискотека у едно съседно село. Беше аресал една арна девойка оттама. Танцували кво праили и он решил че требва се пробва та рекъл да ги изпрати до тех си. Не че ше ги стиска нещо - само да ги изпрати. Барем той така казваше. После 3 седмици яде само супа. У лицето беше станал като тия тиквите от Хелоуин ма зелено-син не оранжев. Селянeте си вардат момите - та тиа ебачите мое се пробват. Ма требва си земат неколко месеца после отпуска. Че селянeте са си прос народ и не разбира кога да запре да бие. Само къде нема да стане - що де вика тоа чиляк доле - такива посегат на жени къде знаат че нема мъж покрай тех. Та толко по въпроса кой е по-ефективен - наща милиция или неколко юнака около обекта на изнасилване.
Thea Добре де, ама авторката иска да бяга по Германия..... А това твойто нещо ако се случи с немски бойци, в немска казарма, как ли щеше да завъши - немец не зарязва така една работа баш на средата Абе от българския мъж по-долна твар нЕма.... явно това е водещия мотив на творбата горе. Както винаги
Към авторката: Яд ме е,че нещо толкова нечовешко ти се е случило и то два пъти.Разбира се,че не си виновна- секс се (по)дарява,отдава и понякога се иска,а не се взема насила.Надявам се да успееш да преодолееш ужаса и да си щастлива,каквото и представа да имаш(след случилото се) за щастието. Ако смяташ,че в Германия ще се чувстваш по-сигурна и по-добре, мога само да пожелая попътен вятър!
Някои коментари са много гадни, много... Като малка два пъти са ме опипвали- пред входа и в рейса, бях толкова малка, че не разбирах какво става, но още си спомням колко гадно беше. По късно преживях и два опита- в София и в Мадрид. Вторият път беше намесен и пистолет. Не искам да си спомням и благодаря на ангела хранител, който трябва да същестува... Не смейте да се гаврите точно под такава тема....
И.иот! Пожелавам ти як мъжага да те заплаши с пистолет, че ще те изнасили!!
"И твоята майка също"
Господине, strawsPulledAtRandom! Имах подобен случай, служебно празнуване , бяхме в хотел, някакъв почерпен местен явно беше хвърлил око на колежката, с която деляхме стая. Този човек насилваше вратата, крещеше най-ужасно - никой не дойде да ни спаси, докато вратата почти се разцепи. Може би заради музиката в ресторанта долу или просто са решили, че е някаква пиянска разправия. Късмет, че бяхме двете и все пак дойде в последния момент човек от рецепцията. Така че такива случаи са напълно възможни.
Тука кат по време на Френската революция стана бе ! Само че Гаврошовците зад барикадите си бодат един други очите вместо да бишкат камъни по войниците на краля . straws – ти си сравнително умно момче. Това, че си програмист е също добре. Начи си развил неква логическа мисъл. Ай да те питам като колега – case 1. Tаа статия е менте. Хубаво. Обаче тоя проблем така или иначе го има. Т.е. дали статията е вързана или не с реален случай няма значение. Просто проблема бива показан под формата на една 0/1 (?) статия. И що да не коментират хората? Били изнасилени от статията. Case 2. Статията е реална – ерго – пак опираме до реалния проблем, който е там и съществува. Демек и двата подхода ни водят до дискутиране на проблем дето съществува нали така? Ако проблема не съществуваше – тогаз може да кажем – бал съм ви у лумпените да се подлъгвате. Дедукционна логика бе приятелю. Та сега нещо не на място са ти коментарите малко. Ма аз съм прост селянин може и да бъркам нещо. Другото което е – ти лесно можеш да кажеш на жените ‘Удари го тук и тук, навсякъде го удряй...’, ама замислял ли си се че тия същества от женски пол не живеят в нашия свят точно? Ти да си видел момичета да се бият? Що аз никогаш – е на 30 съм вече и още не съм видел. А съм виждал как жените стават като препарирани ако се изправят срещу бесна агресия. Има изключения (кат мойта любимка Станка ). Ма я си нарисувай мислено сценката – уплашена жена срещу разбеснял се пиян мъж. Па тя милата ще стои като дърво и освен тялото и мислите й ще са препарирани. И друго – кат си дойда в София мое те пробвам на една канадска да те видим . Що аз съм 195/90. Па тренирам по лостове и фитнеси от 12 годишен. И ако аз реша (не дай Боже) да посегна на жена – онаа къв шанс има мислиш да ме спре? Даже и да съм пиян.
Според мене сламката много добре си разбира кво му се говори та нема нужда мили дами да се държите с човека кат с малоумен. Он си има негово мислене което по генерална траектория съвпада с вашто само дето малко въртеливо го дава по пътя . Нещо кат разликата между Катюша и нейния германски аналог през ВСВ . Ма според мене сламка – малко тийнейджърско го раздаваш кат мислене. Те затова засъскаха женорята. Сега тука малко пауза и офтопик ше направа ма не се стърпявам . Сламка – един съвет баце. Мани го тоя фитнес. Сериозно ти говора – блъскай у фитнеса малко и силово. Аз от известно време съм притежател на Българска торба. И пудовки (kettlebells). Ако не знаеш кво представлява торбата – тя се ползва от борците. Патентована е у САЩ от българин – Иван Иванов, бивш наш треньор по борба, сега треньор на техния национален. И ебаси тъпотията – в БГ я нема, та си я поръчах от Германия. Пудовките също – и наеш кво пише отдолу? Made in Bulgaria – high quality. Деба фашистите – а у БГ ни пудовките ни торбата моеш намериш. Та закво почнах със тия неща – аз кат тебе навремето блъсках яко у фитнеса. Бех станал маймун 105 кила и дигах 140 от лег. Обаче бех като свиня – ни можех да тичам ни да реагирам бързо, ни нищо. Много по-късно разбрах, че трябва да има баланс – стамина, сила, ловкост. Щот я се замисли закво са ни тия мускули? Или да се фукаш пред каките или да набиеш некой. Първото добре ама второто? Ако си прасе докат измучиш оня шти строши кокалите (ако е боец). Що сичко първо се решава у главата на човека – двубоя си е предизвестен почти от началото. И те ти пак пример що една жена не може се защити по начина, по който ти предлагаш. Некъде пак на тия 25-26 години се фанах с кикбокс. Там видех едно момченце – ако го гледаш у дрешки и якенце – нищо и половина. Баце – видех го как рита. Ако те шибне един път ти гарантирам, че и ребра шти строши и ръката дет се опитваш да блокираш. Ебал съм ти мускулите и све ако не мое се движиш и немаш ловкост. Та с тия инструменти по-горе се добива сила и издръжливост. Само че трябва место да имаш да въртиш торбата – тука при мене лятото у горите е бомба. В БГ ще гледат кат ненормален сигурно ма мое се пробваш. Тоя принцип го има и у школата дет тренирах и средновековна фехтовка – Motvs Mefecit се казва. И треньора и той това викаше – ако ви опъна да тичате 10 км и после да влезете в бой, колко от вас могат да го направат това? Па вие половината ше се гътнете още на половината път. Те ти и малко линкове да оплакнеш окото – http://www.foeldeak.com/bulgarianbag_t.php?language=en http://www.youtube.com/user/TheRealGladiatores#p/u/1/38sVdx7nzhQ http://www.youtube.com/user/TheRealGladiatores#p/u/3/Kj4Ng6DBfrg (фашистите си ебало майката баце – железо са)
ха, това е интересно (за торбата). пудовки намерих и си поръчах вече. ама торба нещо не намирам. от ибей ли си я взел и олко ти излезе с транспорта г-д? по тематаг за изнасилването - за огромно мое съжаление, много голям мои познати жени са били или е имало опит да бъдат изнасилени... роуан - да ти кажа, не винаги, когато ходя сам с жена у нас, ще очаквам секс от нея. ама може и да съм некво бесно изключение. секс при мене и с мене - само със еднозначно и ясно съгласие и от двете страни - те нещата си личат, когато всички участници го искат. на мен лично през ума не ми е минавало да насилвам някого за нещо, ама може и да съм изключение или нещо да немам достатъчно хормони, знам ли. статиятга няма значение дали е истина или не, подобни неща стават всеки ден, дори с малки деца! и всички мълчат, че дори и защитават насилника, вкл. разни малоумни лелки и бабки! гледайте едно предаване на карбовски за едно насилено циганче в некво бг село. да видите яростната защитга на разни дебилни бабки на насилника...
Fallen – много изместихме темата баце, ма нали за добра кауза е . Начи торбичката я нема в БГ както споменах. Има я в немско – тоя първия линк дет го пуснах в предния коментар. Изработката е българска (!?) – и как я има у немско па я нема у БГ не мога разбера ма нейсе. Та от Германия може си я поръчаш – тая кожената е много добра и качествена. Имам я и знам та затова ти казвам. Аз иначе питах тука у Норег за такава ма нема. Има и пудовки пак у тоа сайт дет са със кожена облицовка да не строшиш плочките у вас ако я изтървеш . И от тия си купих. Пак са правени у БГ. Транспорта ми излезна 25 EUR до Норег. Предполагам ще е същото за БГ даже и по-тънко що Норвегия не е у ЕС па тия зимат по-малко за транспорт до страна в ЕС. Нещо такова беше.
интересен спорт, дали се практикува и в бг?
ясно, мерси!