След края на Втората световна война Германия отстъпи външната политика на ключовите си съюзници Америка, Франция и Великобритания, въздържайки се да играе сериозна роля във военни мисии в името на пацифизма.
Само между 1998 г. и 2005 г. Герхард Шрьодер, тогавашният канцлер, и външният му министър Йошка Фишер показаха една по-мускулеста Германия, например като изпратиха войски на Балканите. При наследника на Шрьодер, Ангела Меркел, Германия се върна към старото. Гидо Вестервеле, външен министър на Меркел от 2009 до 2013 г., нарече това "култура на сдържаност".
Но за нейните съюзници подобна сдържаност все повече кара Германия да изглежда като "кръшкача на международната общност", както се изрази германският президент Йоахим Гаук в реч на Мюнхенската международна конференция за сигурността на 31 януари. Германският дипломатически елит отдавна чувства нарастващото неудовлетворение на Вашингтон, Лондон и Париж, че Германия не поема своята част от работата. Особено недоволство предизвика отказът й да подкрепи резолюцията на Съвета за сигурност на ООН през 2011 г., която разрешаваше войната в Либия.
Гаук, който няма правомощия при определянето на политиката, но говори като съвестта на страната, сега призовава германците да пристъпят напред. Той координира речта си с Франк-Валтер Щайнмайер, който през декември наследи Вестервеле като външен министър, след като бе заемал поста при първия мандат на Меркел от 2005 до 2009 г. Урсула фон дер Лайен, новата министърка на отбраната и възможен бъдещ кандидат за канцлер, също се изказа в подкрепа на по-активна Германия. Макар и по-предпазливо, същото направи и Норберт Рьотген, председател на комисията по външните работи на Бундестага.
Единствено самата Меркел не е изразила възгледите си по променящия се консенсус. Това й е навик: тя оставя други да предложат нови идеи, за да наблюдава как се развива дебатът, накланяйки везните едва на късен етап. Но е немислимо да позволи на двама от министрите си да стигнат толкова далеч, ако беше поначало несъгласна с гледната им точка.
Какво имат предвид дипломатите, когато обещават "повече участие"? Първата цел на Щайнмайер е да върне на външното министерство основната отговорност за контрола на отношенията с Европейския съюз, който беше предаден на финансовото министерство през най-тъмните дни на еврокризата. Той започна, като взе на работа Мартин Котхаус, бивш говорител на министъра на финансите Волфганг Шойбле.
Щайнмайер иска да подобри сътрудничеството с Франция не само по отношение на ЕС, но и в други области. Размяната на услуги, за която се загатва, включва Германия да подкрепя по-активно Франция в Африка, а Франция да подкрепи Германия в ръководенето на политиките на ЕС в Източна Европа. Това веднага подлага Германия на труден тест в Украйна. Но Щайнмайер търси и невоенни начини да бъде по-добър международен партньор. Той смята, например, че Германия трябва да предложи да унищожи сирийските химически оръжия, защото има подходящи съоръжения дори ако германците не се чувстват комфортно от тази идея.
Фон дер Лайен по принцип е готова да стигне и по-далеч: до по-унифицирана европейска политика за сигурност, в която Германия да играе важна роля. Тъй като това е в най-добрия случай далечна вероятност обаче, тя се опитва първо просто да премахне съществуващата у дома стигма върху германски военни действия. Германия има около 5000 войници в 13 мисии по света, като всички играят поддържаща роля спрямо съюзническите войски. Когато НАТО напусне Афганистан, германските войници вероятно ще са сред малцината западни войници, които ще останат.
Само че конкретните предложения на Фон дер Лайен изглеждат почти незначителни. В Мали, където французите се борят срещу опит за превземане на властта от джихадисти, тя иска да увеличи броя на германските военни инструктори от 100 на 250. В Централноафриканската република, където френските войски се опитват да спрат кървавите сблъсъци между мюсюлмани и християни, Фон дер Лайен би изпратила самолети, за да изнасят ранените.
Тези мисии в Африка са стратегически странични занимания спрямо истинските германски национални интереси, казва Улрих Шпек от центъра за анализи Карнеги Европа. Германия трябва да се притеснява повече за новия баланс на своите отношения с Азия, където по икономически причини напоследък фаворизира Китай, а пренебрегва Югоизточна Азия и Япония. И би трябвало да накара ЕС да заеме съгласувана позиция към руския президент Владимир Путин.
И все пак новите сигнали от германския елит са равнозначни на голяма промяна. Те се основават на схващането, че в бъдеще Америка не може или няма да бъде на разположение, както някога беше, за да решава проблемите на Европа.
Откакто миналото лято започнаха разкритията за американския шпионаж - последното разкритие е, че Америка е подслушвала не само телефона на Меркел, а и този на Шрьодер от 2002 г. - вярата в бившия защитник беше подкопана, макар че и Щайнмайер, и Фон дер Лайен се стараят да ограничат по-нататъшното отчуждаване. В по-общ план дебатът отразява нова самоувереност в Германия. След като изкупваше греховете си в продължение на 69 години, страната е вече "добра Германия, най-добрата, която някога сме виждали", както се изразява Гаук.
Най-голямата преграда остава общественото мнение у дома. Ново проучване показва, че 62 на сто от германците се противопоставят на идеите на Фон дер Лайен германската армия да стане по-активна в чужбина. Затова Щайнмайер планира да прекара тази година, като обикаля не само света, а и Германия, за да убеди гласоподавателите, че е дошло време да преразгледат машиналния си и често морализаторски пацифизъм.
"Макар че в Германия има искрени пацифисти, има също и хора, които използват вината от миналото на Германия като оправдание за мързел или желание да се дезангажират от света", заяви Гаук в Мюнхен. Даже за политическата левица, която все още гледа критично на НАТО и понякога на ЕС, подобно отношение става все по-трудно за оправдаване.
