Знаете ли, че рециклирането на една алуминиева кутия спестява енергия, с която телевизорът ви може да работи 3 часа, а преработката на един тон хартия - отрязването на 17 дървета?
Щом мечтаем за зелени и чисти градове, значи е време да погледнем на отпадъците като на ресурс, който да се използва отново. И отново. И най-лесният естественият начин е разделното събиране на отпадъци. Засега обаче думата „рециклиране" се среща в пъти по-често из административните документи, отколкото във всекидневните навици на българите.
Добрите идеи и практики са навсякъде в близката Европа - и един бърз поглед наоколо е достатъчен
Прословутата Гърция например е пионер в събирането на изхабени батерии, които не трябва да се смесват с битовите отпадъци, тъй като съдържат тежки метали и опасни киселини, разграждащи се в почвата. Южната ни съседка е изградила сериозна мрежа от 60 000 кошчета, където за миналата година попадат общо 586 тона или 26 000 000 батерии, три пъти повече от средното ниво в ЕС.
Лисабон се поддържа чист чрез разделна система „от врата на врата", а обемистите отпадъци се извозват „на повикване" още от 80-те години на миналия век. Всичко е много просто - гражданите се уговарят с местната администрация за ден и час, в който да дойдат камионите за смет - буквално под прозорците им. Това става с обаждане или писмо по електронна поща, когато е нужно, а не по график или в малките часове на деня.
Нещо такова имаме и в София, макар в доста по-скромни мащаби - за събиране на електронните отпадъци, като през миналата година са предадени общо 1 831 тона, както и мобилните пунктове за опасните битови отпадъци (негодни фармацевтични продукти, бои и лакове, термометри, мастила).
Вторият живот на отпадъците не е приумица, а екологична и икономическа полза. Затова е приоритет на Европейския съюз, заложен в новия програмен период до 2020 година, което означава и много възможности, които България може да използва. Целите на Брюксел са към 2030-та година да се преработват 90 на сто от изхвърлените хартия, стъкло, цветни метали, както и 50 на сто от пластмасата.
Затова открояването на добрите практики е особено важно за изостаналите, като нас
Това е и една от целите на многогодишния проект "Региони за рециклиране (Regions For Recycling)", в който участват 13 региона от 12 страни-членки на ЕС, разпръснати в четирите краища на Европа, сред които и София. Заключителните му конференции се проведоха в рамките на тридневна конференция в хотел „Родина", където кметът Йорданка Фандъкова обеща екипът й да действа здраво, за да навакса изгубеното време.
Там се разбра, че ако гражданите не са заинтересовани от разделното събиране на отпадъци - и продължават да изхвърлят хартията в контейнерите за стъкло, има няколко начина да бъдат вразумени.
В Белгия, Испания, Португалия и други държави от ЕС има общини, въвели данъка „Плати каквото изхвърляш", като за масовите хартиени, стъклени и текстилни изделия ставката е нулева. Най-висок е данъкът за битови отпадъци на домакинствата.
Подобна система, въведена в 100 населени места в испанската провинция Каталуния през 2000 година, дава красноречив резултат - 70 на сто от събраните отпадъци се преработват в сравнение с едва 20 на сто преди това.
През март тази година управата на Загреб решава да приложи същото - и тества система за разделно събиране по райони, като предоставя на гражданите специални пакети за различните отпадъци, както и контейнери. Така през юли хърватската столица въвежда данък „смет", базиран на реалното потребление, а не на квадратурата на имота.
Ако ви се вижда прекалено революционно в нашите условия, има и друг начин - депозит, който естонците плащат от 2005 г. с покупката на всяка бирена бутилка или кутия сок. Така те имат стимул да върнат масово употребяваните стъклени и пластмасови опаковки за рециклиране в специалните машини, които са пред входа на всеки супермаркет или търговски център - тоест, да си върнат парите обратно. Резултатът за миналата година - 13 750 тона събрани отпадъци.
Засега Йорданка Фандъкова се похвали с преработката на 8430 тона зелени отпадъци, 10 площадки за доброволно предаване на разделно събрани отпадъци, два проекта за разделни системи в „Овча Купел" и „Кремиковци", както и с бъдещия завод за боклук, който по последанни би трябвало да бъде готов до 2016 година.
В България за разделното събиране на отпадъци се разчита единствено на съвестта на гражданите, тъй като няма нито финансов стимул, когато го правят, нито има санкции, когато не го правят.
Проектът "Региони за рециклиране" набеляза 4709 добри практики за управление на отпадъците, така че налице е ноу-хау. Останалото е сложно, но не и невъзможно.
