Много обичам като се прибера вкъщи да си хвърля раницата в коридора, да си изритам до нея обувките и да си отворя бира. Пийвам си, ровя си в интернет или пък гледам телевизия. Вкъщи съм си, няма нужда да се съобразявам с никого.
Но приятелката ми всеки път сумти, докато ми слага обувките една до друга и ги прибира в шкафа. След това демонстративно носи раницата с два пръста и я тръсва на бюрото до компютъра ми.
Обичам в неделя да играя мач със стари съученици от квартала, а тя иска да ходим на театър, да се срещам с приятелките й и да гостуваме на майка й. Не искам да съм богат, това, което изкарвам, ми стига. Обаче тя е непрекъснато в нервна криза дали ще успеем да си платим разходите.
Успяваме, а ако заплатите свършат, някой приятел дава назаем. Не искам да се заробвам с доживотна ипотека, харесва ми да живея под наем. Но тя не спира да ми пъха в ръцете оферти на банки за жилищни кредити. Измий си чинията, не я хвърляй в мивката! Не пий бира, просташко е! И не се уригай като някакъв селянин! Не може ли и ние като другите хора да отидем в Тунис на почивка, стига с тази "Градина" и "Смокиня"!
Епилирай си гърба! Не носи маратонки, среши се, не псувай! Кога ще си купим апартамент? На Мария мъжът й си намери добре платена работа! А пък на Ева гаджето й подари кола. Кажи ми за какво мислиш? Познай защо ти се сърдя! Щом не можеш, значи няма смисъл да ти казвам.
И защо търпя всичко това ли? Защото я обичам. Харесах си я преди 4 години с красотата и нежността й, но и с недостатъците й. С невротичната й подреденост, която често се натъжава от моята хаотичност и разхвърляност. С амбицията й да върви непрекъснато нагоре на всяка цена, всички да я харесват. Което влиза в ужасен конфликт с моето желание животът ми да мине преди всичко леко и приятно и нежеланието ми да плащам данък "обществено мнение".
С цупенето й ако пропусна някой сантиментален юбилей или не съм на нивото на мъжете на разни Минки и Пенки. Щастието си има цена. Тя ме търпи неамбициозен, уригващ се, несресан, брадясал и с неепилиран гръб, аз нямам нищо против чистофайническите и еснафските й мании.
Но и тя като повечето български жени все още не е разбрала, че е обречена кауза да се опитваш да промениш мъжа до себе си. Лично аз вярвам, че на седмата година от живота основните контури на човешката личност са изрисувани. Оттам нататък се пълнят със съдържание и цвят. Хайде, да речем до 18 годишна възраст може да се добави още някой щрих, но не и да се смени основната композиция на картината.
Не че не се старая да съм по-добър - заради нея бих направил всичко. Ама все нещо ми изхвърча от главата, или ме домързява, или не виждам смисъл. Но колкото й да се старая, никога няма да съм като онези чукове - мъжете на приятелките й, които са забавни колкото текст на некролог, вечно смятат някакви далаверки и въртят едни пари.
Жените викат, че в България било патриархат и ориенталщина, ама аз не съм сигурен, че е така. Тук си е жив матриархат. Имам жена шефка и приятелката ми чертае плановете за бъдещото на нашата двойка. И в личния, и в професионалния живот ме водят дами. Аз само присъствам, съгласявам се и изпълнявам. И от време на време си крада по някоя мъжка радост, като бира пред телевизора, мач с приятели (който също завършва с пиене на бира, но там вече можем да се уригваме без да ни се карат), ядене прав пред хладилника без чиния или направо от тенджерата.
Нито аз, нито някой от моите приятели искат да си променят жените. Харесват си ги такива, каквито са. И всеки път с изненада установяваме колко много приятелките и съпругите ни се притесняват дали са изпълнили очакванията ни.
Искам със закон да се забрани въпросът: Мило, надебеляла ли съм? Първо, ако е качила от 1 до 5 килограма, аз никога няма да го забележа. Второ, и да е качила - какво от това? Това си е моята жена, малко по-пълничка няма да я върна. А пък и правилен отговор на този въпрос няма.
Ако й кажеш, че е надебеляла и тя наистина е, ще ти отвърне, че си гадняр и вечно я притискаш да гладува и да пази диети. Ако пък видиш, че се е позакрълила и тактично отречеш, ще те обвини, че си спрял да я забелязваш и нищо в нея вече не ти прави впечатление. А в най-лоша ситуация си, ако си позволиш да й потвърдиш, че е качила някой килограм, а тя пък е била доскоро на диета, озверяла е от глад и изобщо няма как да е надебеляла. Тогава си търси пластичен хирург да ти смени физиономията и емигрирай.
Ако не се е епилирала наскоро, ще го забележа, ама това по никакъв начин няма да ме спре да се пъхна с нея в леглото. Но пък като й покарат два косъма, тя започва да прави секс с мен само в пълна тъмнина. Край и със сутрешния ми оргазъм! До следващата епилация...
Ако обаче, не дай си, боже, съм изпил някоя бира повече този месец и пусна малко коремче, веднага започва да готви само гадни треволяци, та трябва да си дояждам скришом. Не че съм склонен да се превръщам в слон, но винаги знам как да сваля няколкото килограма отгоре с малко повече мач в двора на кварталното училище и - ако тя ми позволи! - по-енергичен секс. Но си искам мръвките за вечеря! И колкото и да ми буташ книгата на някакъв си Дюкан ли е, няма да я прочета. Не ме интересува как да отслабна завинаги.
Та така. Аз не искам да я променям и не ми пука колко килограма ще качи и къде й е поникнал половин косъм. Кефи ме с грим и без грим, и по анцуг, и с вечерна рокля. Не разбирам защо тя непрекъснато ме гледа като строга господарка и ме следи кога ще сбъркам, за да ми направи забележка. И това ако е патриархат...
Баща ми казва да не роптая. Че мъжът бил главата, ама жената била шията под тази глава и й определяла посоката, в която да гледа. Аз и не роптая, мрънкането не ми пречи, превърнало се е просто във фонов шум, като флекса от горния етаж. Според майка ми мъжете цял живот сме си оставали деца, които жените трябва да отглеждат.
Аз нямам и нищо против да ме отглежда моята приятелка, защото й се получава добре и се справя геройски, докато ми върви по разхвърляния задник. Ама се чудя дали тя не се мъчи с тези напразни опити да ме промени. Дали не я натъжавам, че не съм толкова добър, колкото на нея й се иска да бъда? Или просто го прави, за да ме държи във форма, да не започна да я взимам за даденост?
Мили дами, спрете да ни кълвете за всичко, в което бъркаме. Ние сме обикновени хора, което автоматически означава, че сме грешни. Но не сме такива нарочно, за да ви дразним. Просто сме си маймуни - нали и затова сме по-космати от вас, еволюцията ни се е позабавила и не сме толкова изтънчени и софистицирани, колкото вашите приятелки или приятелите ви гейове.
Но ви обичаме и нямаме никакво намерение да ви променяме. Като сме ви харесали, сме ви взели и с дефектите. Вие защо така се мъчите с нас? Не може ли просто да сключим примирие, че всеки ще си плува в неговия си сос от несъвършенства и ще се събираме само, за да се радваме взаимно на това, заради което някога се влюбихме?
Не искам да обиждам по никакъв начин автора но ако до 7-мата година се формира личността то той явно ги е прескочил щом родителското тяло не го е научило да си мие чиниите и да си прибира раницата. Вярно е - досадно е но я си представим този индивид ако беше сам в каква канавка щеше да живее. Не съм и съгласен че човек не се променя. Първо, ако беше така жените щяха да са принудени да изобретят киборги защото ние щяхме да сме още маймуни. Второ, щом аз се научих да си пера маратонките за тренировка значи "impossible is nothing"
Пълна липса на характер (и частична на хигиенни навици) - това видях аз в текста. А как да промени любимата нещо, което го няма? Т.е. и аз мисля, че този брак (ако приемем, че е реален) дълго няма да го бъде. Слагам 2,50 на бас, че скоро автора ще претърпи добре премерен шут отзад и в близко бъдеще ще ни зарадва с текст за преоткриването на свободния живот.... А този след него ще има поне ясна мъжка позиция по нещата....т.е. характер!
Много ми хареса. Убедена съм, че 90 процента от жените мрънкат за абсолютно същите неща. Мъжът ми нееднократно ми е повтарял, че се дразни от нещата, които дразнят и автора. Особено го ядосва въпросът за надебеляването. Много ми допадна тонът на статията - много премерен, въпреки леката ирония, лишен от грубост. Нямаше една обидна дума - колко мъже могат да се похвалят с това???? А ние, българите, винаги приемаме всичко в буквалния смисъл. Едва ли човекът се оригва след всяка глътка бира, не се къпе, нито се бръсне и винаги бърка с ръце в тенджерата/хладилника. Просто се опитва да каже, че жените винаги дебнат, винаги се втренчват в ръцете на мъжа и се опитват да го обвинят в някакво провинение...
Приятна статия написана с много премерен тон,но казваща много истини.
Правилно, безсмислено е да опитваш да променяш човека до теб. Аз затова не бих и пробвала - никога не бих се задомила с лентяй, който нито чисти след себе си, нито е амбициозен, а само се носи по течението. Пази Боже от такива мъже. Жени, бягайте надалеч от тях, няма шанс да ги подобрите. Не бъдете с тях само за да не сте сами.
Номер 10 и номер 14 - напълно съм съгласен с Вас. Авторът е безхарактерен тип, дето го е страх да не изгуби сигурната вагина. Пич, ако вярваш в себе си, извоювай си правото на неделен мач..най -малкото..а да - и си прибирай обувките на място като се прибереш, мамин-златен.
много е лесно да лежиш и да пърдиш - нали има някой будала дето цял живот ше се грижи за тебе !До 40 ще гледа мама, после жената .... ама тя миличката нали е обичана - кво още ревее ??? смях
Статията ми хареса.Не мисля,че има смисъл да променяш каквото и да било в някого,след като вече си го обикнал точно такъв какъвто е.В "Приказки за размисъл" на Хорхе Букай имаше една (приказка) по темата.И мен са се опитвали да ме "ъпгрейднат",но аз не позволявам.Едновременно с това се старая да се самоусъвършенствам,но доколкото и по начина,по който желая да протича този процес.Убедила съм се,че натиска "отвън" предизвиква по-скоро нежелана реакция.Удоволствието от общуването е в уникалността на всеки от нас.Опитите да промениш някого са чиста загуба на време и нерви.И не носят удовлетворение нито на променения,нито на променящия.А иначе всеки се променя.И ако става въпрос за връзка е хубаво двойката да го прави в една посока,но не под външен натиск.
Този е толкова завършен лузър, че самия факт да има все още путка за ебане на разположение е чудо сам по себе си !!!
не разбирам, що да е свирчо - човекът си има разбиране за живота и не се съобразява, както е видно, с опитите за промяна.
момичето от друга страна е право да иска ред, кочината нее приятно място за живеене. но това в неделите да иска да се виждат с приятелките и или майка и, си е само по себе си извратенящина... мога само да му препоръчам да пробва с приятелките и като се върже некоя и го кефи повече - да и бие шута на тази. любов, обич, ама да си я представи тази преждеевременна лелка след още 20 години и всичко ще се изпари. ;)
Трябва да има бутон да скрива коментарите на хейтърите. Тогава света ще е едно много по-приятно място. Тука половината коментиращи са наясно с живота и жив късмет за нас, простосмъртните, че те са спрели тук, за да ни просветят. Чудя се само дали нямат нещо по-интересно да правят, освен да си изливат болката от несправедливият живот? Все пак, ако аз бях толкова печен колкото тях щях да имам да правя нещо по-интересно.
мързеливите и малоумни кифли са много недоволни, че не им се изпълняват желанията с първото щракване на пръста, както са свикнали при маминка... смотан бил, щото не и слушал простотиите и си живеел, както иска. ох на мама златната тя, тея сладуранката с големите претенции. завиждам на мъжо ти! чесно!
Статията е хубава, кво и е. На момчето ще му писне скоро от Мис Перфекция и айде у лево. Пак ще си пие бирата, даже може и да се прибира къркан вкъщи. Ще си държи чорапите, където сметне за добре- под масата, в килера, в антрето, зависи къде е решил да ги събуе. А след 15-20г. като стане на към 45 ще си вземе една пръчка от село на 20г. и ще им се нароят 2-3 дечица. Ще си живее дерибейски, а каката с претенциите ще е финиширала при някой сухар с шкембе и косми излизащи от ушите. Тогава, Мис Перфекция ще се сети, че преди 20г. не трябваше да гледа така круто на нашето момче, и леко се преебала. П.С. Теа, не се прави на по-оборотна, отколкото си в действителност. Най- вероятно и ти караш последен сезон в "А" група, така че няма нужда чак от толкова претенции, относно мъжкия пол.
Верно е, че лирическите герои са малко изтъркани образи - девойка с дух на лелка и мъж без особени претенции. Такава комбинация под път и над път. Даже скечове снимат за същото семейство няколко години по-късно: - Кирилье, кво прай тъз раницъ тука? - Тиху ма Сийке, я дай пу инъ биръ...(ориг)