На 31 декември, малко преди Дунавското хора в полунощ, е ред на последното обръщение на Георги Първанов като президент към българския народ.
В тази Нова година Първанов ще влезе като обикновен гражданин и възвращенец към "Позитано" 20. Дали от екипа му този път са ни подготвили нещо по-разчупено - като слово, визия и обстановка. Все пак след инаугурацията си на 23 януари президентът тръгва сред народа.
Вариант 1: Всичко по старому
Всичко остава по старому. В доволно скучна обстановка, подиумче, изправен и костюмиран, Първанов започа с "Драги сънародници" и следват няколко минути, пълни с думи, които никой не помни впоследствие. А последните изречения дори не се и чуват, понеже пред телевизорите настава суетня за шампанското и дали всички имат чаши.
Даже ресорните журналисти, които отразяват президентството, ще се затруднят да назоват по памет нещо паметно от последните две новогодишни слова на държавния глава. Освен след справка с документацията, разбира се.
Вариант 2: Пълна промяна
Изненадаааа! Първанов не говори в президенството. Избрал е за фон...ммм, да видим, паметника на братята Кирил и Методий пред Народната библиотека, нали създаде АБВ. А може да говори и на стълбите й, все пак знанието, науката, образованието - може да се види много смисъл, много знаци в този фон.
Пространството пред библиотеката беше освежено, а е и от най-щедро украсените с новогодишната украса. Лампичките светят в тъмнината, а снежинки се топят в посребрелите коси на президента. Струва си да се опита.
Даже в нечие медийно отразяване може да се вплете връзката президент-наука, все пак Първанов влезе в науката оттам. Сиреч, пак се връща в лоното й. Колко достолепно.
Вариант 3: Словото - от новогодишния концерт на "Батенберг"
Твърде нетрадиционно. И доста рисково. Някой може да реши да замери президента със снежна топка, някой да счупи бутилка, изобщо очи в очи с тълпата не е упражнение за всеки. Виж, Борисов ще им влезе в тона, даже ще ги усмири.
За Георги Първанов ще е трудно изпитание, след всички тия бутикови сбирки в президенството и извън него, и ограничено общуване с народа. Едно е да стоиш пред журналисти, които е поканил прессекретариатът, или пред шепа симпатизанти в малко провинциално градче, друго - пред разни подпийнали софийски рендета. Категорично се отхвърля.
Вариант 4: Пред храм-паметника "Александър Невски"
Не е лошо, като се замисли човек. Пред храма Първанов приемаше военните паради по Гергьовден като главнокомандващ, а църквата е и символ на дружбата ни с Русия. Ето, вторият момент не се знае как ще изтълкуват разни злонамерени коментатори. Ще заговорят пак за Големия шлем, за Путин и цялото панславистко, православно внушение от избрания мизансцен отива на кино.
Вариант 5: Пред паметника на Васил Левски
Нееее. Хората са настроени за купон, за празник, за по-добра година, за още два почивни дни. Героичните пози са неуместни, припомнянето на мъртвите герои също.
Вариант 6: Традиционно
Георги Първанов е човек традиционалист, който не си пада по внезапни промени в стила и поведението си. Някои може и да смятат, че е страх, но всъщност е предпазливост. Най-вероятно президентът ще си остане в досегашния калъф.
Тогава нека наблегне на словото. Поне този път да го запомним. И ако може, малко по-къси изречения, г-н президент. По телевизията върви по-семплият словоред.
