Избухването на нов вирус винаги носи объркване.
Откъде се е взел този вирус? Как се разпространява?
Десет седмици след началото на епидемията от коронавирус вече започва да излиза информация, която отговаря на някои неясноти. Учените смятат, че вирусът, който причинява респираторни заболявания, се предава по капков път с кашлицата.
Наличните данни сочат, че един-единствен заразен човек би могъл да зарази средно 2,2 други души. В глобален мащаб около 3,4 процента от пациентите с коронавирус са починали от болестта, макар че статистиката може и да не е съвсем точна, като се има предвид, че някои от заболелите с по-леки симптоми не са диагностицирани.
Но за всичките тези седмици остава една огромна загадка - къде са децата в тези числа?
Скорошен анализ на екип от изследователи към университета "Джонс Хопкинс", който разглежда повече от 72 хил. заразени в Китай, сочи, че децата под 10-годишна възраст са под 1 процент от общия брой. За този период в Китай от коронавирус са починали 1023 пациенти, но сред тях няма нито едно дете.
Като цяло се наблюдават много малко случаи на заболяването сред деца, казва и генералният директор на Световната здравна организация (СЗО) - Тедрос Аданом Гебрейесус. Той обаче е категоричен, че са необходими повече проучвания защо е така.
Бъди Крийч, педиатър със специалност инфекциозни болести към университетския медицински център "Вандербилт", определя случващото се като "доста странно". Смъртността при повечето респираторни заболявания образува U-образна крива във възрастовите диапазони, при което най-младите и най-възрастните хора карат най-тежко болестта.
Респираторните вируси процъфтяват в тела, в които имунната система все още не е достатъчно добре развита или е започнала да осталбва от възрастта. Това важи и за четири други подвидове на коронавируса, които изглежда се отразяват най-силно на децата и по-малко - на възрастните.
Новият COVID-19 е изключение от това правило.
Сега едно ново проучване помага да разберем какво точно се случва. Оказва се, че децата не са автоматично имунизирани срещу коронавируса. Те просто не се разболяват толкова сериозно.
Вероятността децата да се заразят е същата, каквато е и при възрастните, посочва Джъсти Леслър от института за обществено здраве към университета "Джонс Хопкинс". Леслър успява да състави една по-обща картина на това кой се разболява от коронавируса - информация, с която все още разполагат малцина специалисти.
Преди няколко седмици той е помолен да съдейства за съставянето на подробен доклад за профила на заболелите от COVID-19 като изпозлва данните от провинция Шенжен. Веднъж след като успява да разгледа детайлно данните, Лесър вече може да определи как действа вирусът на различните възрастови групи.
На 8 януари е регистриран първият случай на коронавирус в Шенжен и започва да се следи притока на пътници от провинция Хубей, където е центърът на епидемията. През следващите няколко седмици властите разширяват периметъра на изследванията си и започват да тестват всеки със симптоми на треска и грип.
Така успяват да се идентифицират 391 случая на новия вирус и 1286 души, които са били достатъчно близо, за да се заразят. Последната група продължава да бъде редовно тествана, за да се види кой ще развие болестта, дори и да не показва характерните за нея симптоми.
Екипът установява, че деца на възраст 9 години и по-малко, които са били изложени на вируса, е също толкова вероятно да се заразят, колкото и по-възрастните.
Но е много по-малко вероятно да имат тежките симптоми, които се наблюдават в останалите възрастови групи. Всъщност, повечето деца въобще не показват каквито и да било симптоми. Докладът не успява да обясни защо децата развиват далеч по-лека форма на заболяването, но един поглед малко назад във времето дава повече информация.
Коронавирусът SARS, който причинява голяма епидемия през 2002-2003 г. и който е роднина на COVID-19, може да ни даде необходимите насоки.
В глобален мащаб SARS взима 774 жертви или един от 10, заразени с болестта. Нито един човек под 24 години не умира от вируса.
В най-тежките случаи пациентът първоначално има кашлица и висока температура, докато вирусът се размножава в белите му дробове. Около една седмица по-късно той изведнъж се подобрява, тъй като имунната система започва да работи на високи обороти.
Във втората фаза обаче болестта отново се завръща и то в много по-сериозна форма, отколкото в първата фаза. Едно изследване на Университета в Хонконг, което се фокусира върху 75 загинали пациенти със SARS, установява, че най-честно причината за смъртта им не е самият вирус, а фактът, че имунната им система не си върши работата както трябва.
По някакви все още неясни причини при някои хора, особено стари и болни, започва усилено нахлуване на молекули, наречени цитокини, в белите дробове.
Така наречената "цитокинна буря" причинява някои от най-тежките симптоми - пневмония, затруднения в дишането и увреждане на останалите органи. Тези цитокини би трябвало да помагат на организма да се пребори с вируса, но при хора с лош отзив на заболяването се получава точно обратното.
COVID-19 изглежда има някои сходства, така че лекарите се чудят дали ограничаването на възпалението би могло да помогне.
В болницата в Ухан например дават на половината от пациентите с новия коронаиврус стероиди, които да потискат имунната система. Лекарите обаче съобщават, че това лечение се е оказало неефективно, а учените все още не знаят защо някои хора реагират по този начин.
Проучвания с лабораторни мишки показват, че с възрастта някои от тях развиват структурни увреждания на белите дробове, които ги правят по-уязвими на коронавирус инфекциите. Що се отнася до SARS - колкото по-стари са мишките, толкова по-лошо боледуват.
При хората положението е сходно - колкото по-възрастни са, толкова по-натоварени са дробовете им от мръсния въздух, полените и други фактори.
Това би обяснило защо децата имат много по-леки симптоми - дробовете им са далеч по-малко натоварени и съответно са далеч по-недружелюбно място за коронавируса. Следващата стъпка е да се види как деца с по-малко чисти дробове ще се справят със заразата, като такива с астма или други белодробни увреждания.
Ако и тези деца изпитат тежки коронавирус симптоми, то хипотезата с "девствените дробове" е вярна.
Крийч казва, че има още една възможност, макар и високоспекулативна, според която децата използват имунен отговор, придобит при предишни излагания на респираторни заболявания и коронавируси.
Възможно е децата да са си изградили начин за производство на антитела, но доказателствата за тази теория с много малко.
Възможно е трябват години на експерименти, за да разберем защо коронавируст засяга по-леко децата. За момента е ясно, че ако децата могат да се инфектират, то те играят роля в по-нататъшното разпространение на вируса, защото почти нямат симптоми и здравословното им състояние остава пренебрегнато.
Затова и мерки като затварянето на училищата в региони с огнища на заразата може би е добра идея.
А докато разберем истинската причина за този "детски имунитет", е време да научим децата си на социално отговорно поведение, при което те се стараят да не разболеят останалите около тях.
