Има ли шанс да заприличам на момиче от реклама?
Не.
Имам някакъв шанс да заприличам на леля Мария, ако тя се брои за момиче... ама не мисля, че някой я брои за такова, освен ако този някой не е на достойните за уважение 74.
Тогава защо си купих зърнена закуска, в която, убедена съм, зърно няма, но пък на опаковката най-отпред се мъдрят гащите на някаква мадама, която най-нагло ме пита „Ар ю реди фор бикини?". Не, мойто момиче, не съм, но ти мен ли питаш или мъжа ми, или, пази Боже, детето???
Една друга луда, седнала на някаква много страхотна спалня, пък сурка един епилатор по краката си и ми се смее... Айде да се обзаложим, че този уред не е включен в този момент!
Трета крие ежедневна превръзка в ръка и се опитва да ме убеди, че има нещо адски вълнуващо в аромата на този консуматив, а да не говорим що за емоция предизвиква новият дизайн с форма на някакъв треволяк.
Вижте сега, нямам нищо против вас, нито против вашите създатели, защото твърдо вярвам, че са ви принудили да ги говорите тези неща, да ги правите, да ги мислите и т.н. Но поне си запазвам правото да питам.
Има ли нормални жени в телевизионното пространство и най-вече по време на рекламите? Не ви ли се струва, че понятието „нормална" доста се изкриви? Не ви ли се струва, че някой твърде упорито работи по създаването на съмнителен женски имидж? Не смятам, че мъжете в рекламите са умни и забавни, но ситуацията при жените, според мен излиза от контрол, ако изобщо може да бъде контролирано мозъкоизпиването...
Не, не съм феминистка! Трябва ли да членувам в някоя еко организация, за да знам, че пушекът от нефтозавода вреди на здравето?
Момичето-мечта, което живее 5 мин след новините и в средата на съботния филм:
Тя задължително има дълга и разкошна коса, на къдрици, с обем, без пърхут, която не се омазнява и не е подвластна ни на боя, ни на друг вид химия. Тази коса е нейното абсолютно оръжие срещу всички и всичко.
Това момиче има тен и няма портокалова, кокосова, ананасова или друг вид кожа. Тя се е къпала и мазала с всичко най-хубаво. Да не говорим за роклята, която е нова... а не, не била нова, но пък много добре изпрана.
Тази въпросната има половинка, която/който освен, че се характеризира с ослепителна външност, е също така идеално информиран, загрижен, любящ и внимателен - дотолкова, че да знае с какво пере жена му.
На въпросното момиче никога не му е тежко, ни на краката, ни на главата, ни на стомаха. То много добре знае, че човек не би могъл да съществува, ако ежедневно не поглъща поне едно хапче за стомах, едно прахче против диария, една таблетка за добра памет, една кофичка кисело мляко, една доза мюсли и поне - казвам поне - една чаша безалкохолна напитка, в която няма оцветители, няма консерванти, няма изкуствени аромати. Човек би си помислил, че лимонадата е естествен продукт и извира някъде между Девин и Триград.
Но това далеч не е всичко. Чантата на идеалната жена е самостоятелна тема и всички знаят, че там има всичко... от дъвки, през сух дезодорант, до прах за пране в икономична разфасовка от 2,5 кг... А да, да не забравяме, че там също има 1 л омекотител и препарат за съдомиялна... Феноменално, изумително, абсолютно неподражаемо, достойно за книгата на рекордите, енциклопедиите и няколко съвременни романа! Как става? Нямам представа, но със сигурност се иска да ти е яка чантата.
Има ли такива жени? Трябва ли да има? Ами ако производителите на разни неща са стигнали до този извод, ако наистина продават добре, докато ни правят на изкъпани зомбита? Толкова ли сме лесни за моделиране? Наистина ли вярваме, че някъде там в дълбините на тампоните има истинска лайка?
За съжаление и за зла съдба, да. Такива сме. Щом през 30 минути ставаме свидетели на това как леля Мария се кълне, че всичко на този свят се свежда до избелващите сили на перилния препарат... И в крайна сметка, ако героите от даден рекламен клип са предимно жени, значи ли това, че именно те са целевата група, към която е насочен той?
Аз не разбирам от маркетинг, но за сметка на това разбирам кога някой се опитва да „издокара" някого. Не става въпрос за качествата на определен продукт, несъмнено всеки такъв има своите предимства. Става дума за това колко сме умни и колко сме невероятни, докато се опитваме до достигнем „висотата" на рекламните момичета.
Влияем се, това е безспорен факт, а и стратезите, създали клиповете, на това разчитат - да се присмеем, да се усмихнем, да се ядосаме, да реагираме, независимо как, но все пак всяка реакция е сигнал за това, че на подсъзнателно ниво ние вече сме „техни". Просто при следващото влизане в магазина, без да се замисляме, без да анализираме, ще посегнем към това, което леля Мария определя като „идеално за целта".
Хайде сега отново да ви попитам: Има ли шанс да стана момиче от реклама?
Ами аз вече съм като тях.
Къпя се с каквото те, храня се с каквото ми препоръчват, почиствам и лесно, и удобно, и бързо, и страхотно, но не защото така смятам, а защото така казват те...
Не става дума за твърде сериозен идеализъм. Нямам намерение да търся изгубените женски самосъзнание, самоуважение или каквито и да е други ценности, в рекламата. Не.
Става дума единствено и само за девойката от кутията с мюсли:
Откъде-накъде, ти, скъпа, ще задаваш така лични въпроси, като тези за бикините ми? Може би искаш да ми кажеш, че аз, понеже не съм правила като тебе и на, сега съм се провалила на самия праг на лятото? Нима? Гледай си работата, аз от такива картонени като тебе не се страхувам.
А, да - и не смей да се занимаваш с теглото ми!!! За разлика от теб, живеещата зад кинескоп - Аз съм жива!
