Изкуството на лова

Почти два века след фундаменталния труд на Уилям Мейкпийс Текери, министърът на земеделието Мирослав Найденов ми даде повод да се замисля що е това сноб, какви се неговите проявления в България и каква е връзката му с лова.

Защото го чух да казва, че не е зле по законов път да се уреди ловуването у нас на висшите управленци като част от държавния протокол. Т.е. - като дойде чужд държавник на гости на наш, последният да има право да го изведе да си постреля по животни за удоволствие. И това да бъде част от нашето гостоприемство, което да развие двустранните отношения. И никой да не плаща нищо за трофеите и за правото да ловува.

Много сериозни основания

Имам две много сериозни основания да не съм съгласна с това. Първата ми причина е лична. Произхождам от род на ловци с вековни традиции. Всички мъже от семейството ми поколения назад са все въоръжени с ловни пушки.

Много зайци и фазани съм изяла в детството си, отсреляни лично от моя баща. Ако не се бях извъдила либерална интелектуалка, сигурно вече да ми е връчил семейната пушка и да съм се включила в някоя ловна дружинка заради семейната традиция. Не съм, защото съм от хората, които не се интересуват как пържолата стига до масата, но пък знам от първа ръка какво е да си ловец.

Това не значи да си купиш пушка за 50 000 лева и джип за два-три пъти повече пари, да си обуеш скъпите обувки и марковите дрешки и да отидеш в гората да си постреляш, за да се почувстваш по-голям мъж. Ловът не е скъпа електронна игра с истинска кръв и смърт. На практика истинските ловци са природолюбители, които се грижат да екоравновесието на една дива система.

Огромната част от заниманията им по ловните дружинки се състои в това да залагат хранилки за животните, да следят размножаването им. Ако се появи хищник, който руши баланса, да се погрижат да изчезне. Ако има болести и зарази по дивеча, да вземат мерки. Това правят основно истинските ловци. Те са един вид скотовъдци, но на диви животни.

Отсрелването е винаги планомерно, а не кръвожадно и за извратено удоволствие от убийството. Кодексът на честта повелява да се ловува само в разрешените сезони. Освен това истинските ловци ходят пеш по планините и горите, понякога с километри, в студ и пек, а не газят с джипове девствени места. И гледат с много лошо око на новоизлюпените ловци, за които пушката е продължение на пениса им.

Както и на онези, които плащат на някой да им държи дивото прасе, а те да го гръмнат без дори да го гонят. След което да се снимат с него. Ще погледнат също така накриво и държавните глави, които нашите политици ще заведат по протокол на лов, за да си пострелят един ден за кеф и да си заминат. Имаш право да стреляш само ако си се грижил да тази гора. Иначе не си добре дошъл.

Второто ми основание за несъгласие с г-н Мирослав Найденов е образованието ми. Поради това, че съм изучавала дълго и обстойно английска литература, ми се е наложило да изчета доста страници с описания на живота на аристокрацията на Острова. Едно от основните занимания на тамошните благородници е ловът.

Част от протокола...

Те се отнасят към него с особена почит. Имат си специална дума за него, когато се практикува като изкуство, а не за оцеляване. Когато ловуваш просто за да ядеш, е hunting, но когато го правиш в качеството си на аристократ, се нарича the fine art of venery. Е, графовете и херцозите не са залагали хранилки и не са се грижили за болния дивеч, но техните крепостни селяни са го правели, така че по логиката на онова време са имали право да ловуват.

Разбирам аз какво се мержелее в главата на земеделския ни министър, когато казва, че ловът е част от протокола. Представя си сигурно той, че цялото управляващо съсловие е някакъв вид аристокрация, която има право да се забавлява като британските благородници. А служителите на ловните стопанства са нейните крепостни селяни.

Щом в Англия и досега благородниците се забавляват, като стрелят по лисици, защо и те да не правият като тях? Ами ако им дойде на гости Елизабет II, няма да я мъкнат по тракийски гробници и по Царевец, на един лов ще я поканят, да види, че не падат по-долу от нея и обкръжението й.

Ако Текери все още пишеше прочутата си вестникарска колонка, статиите от която по-късно се превръщат в "Книга за снобите", сигурно би отговорил нещо такова на г-н Найденов. "Защо да не стане ловът част от българския държавнически протокол? Моля, направете преврат, обърнете страната на монархия, разделете я на графства и херцогства, прекарайте поне 400-500 години в подрязване на живи плетове и косене на морави в именията си.

След това изчакайте само още половин хилядолетие, за да се пръкне и аристокрацията ви. Тогава повикайте на гости пра-пра-пра-внуците на Уилям и Кейт и ако вашият премиер-министър или президент са успели междувременно да създадат династия, нека заведат високите британски гости да стрелят по диви прасета и благородни елени. Чудесен начин за краски особи да си прекарат срещата на най-високо ниво.

Но иначе няма да е възможно. Напомням ви дефиницията за сноб, а тя е sans noblesse. А за цялото правителство на България, което не знае твърде чужди езици - без благороден произход. На вас повече ви отива hunting, както правеха героите ваши сънародници от "Мисия Лондон" в прекрасния ни парк. Оставете the fine art of venery на тези, на които им е в синята кръв. Пък и мистър Найденов, вие сте ветеринар, аз ли трябва да ви превеждам от езика на животните?"

Ей такива пишман убийци на диви прасета и архари успяват винаги да обидят чувствата ми като потомка на истински ловци и образованието ми на английски филолог.