Космическата програма на Китай е една от политиките на държавата, обвити в най-много мистерия.
Когато Ян Ливей през 2003 г. се превърна в първия китайски космонавт, телевизионните излъчвания бяха отложени във времето като гаранция при евентуален провал. Новините за неговото завръщане на земята с лице, покрито в кръв, бяха потулвани чак до 2010. През последните години молбите на безброй чуждестранни медии да посетят съоръженията на космическата програма и да интервюират ключовите участници в нея бяха категорично отхвърляни.
Китай обаче е готов да стане и по-открит по космическите въпроси
Все пак е имало и изключения. През 2009 CNN интервюира Ян малко преди шестдесетата годишнина от основаването на Китайската народна република. По това време на група чуждестранни журналисти беше разрешено и кратко, но внимателно контролирано посещение в "Космическото градче" - пекинският център на космическата програма на Китай. Но въпреки че рядко се отварят подобни възможности, изглежда булото над китайската космическа програма е започнало постепенно да се повдига.
Миналият петък около 50 чуждестранни кореспонденти в Пекин са получили покана от властите да посетят центъра по астронавтика в "Космическото градче". Мястото е разположено в северните предградия на столицата и е декорирано със спираловидни сини и сиви метални скулптури - типичното футуристично изкуство, което може да бъде открито дори в по-западналите китайски градчета. Сградите приличат на университетски кампус със зелени алеи, тухлени сгради и червени флагове, възхваляващи "научните разработки".
Групата е била поканена в голяма зала с три тренировъчни симулатора и стена с осветени снимки на астронавтите от китайската програма за пилотирана космически полети.
Лицето на цялата програма е първият китайски космонавт
Ян, който официално е удостоен с титлата "космически герой" и е водещ говорител на програмата, е очертал пред гостите последните й достижения и бъдещите планове, сред които попада и намерението за изстрелване на космическа станция до 2020 година.
По-набит сега в сравнение с времената, когато обиколил 14 пъти земната орбита през 2003 година, Ян носи сако и вратовръзка, вместо обичайната си космическа екипировка. След неговия първи полет Китай осъществи още две космически мисии с човешки екипаж. През 2005-та двама китайски космонавти прекараха 5 дни в околоземна орбита, а три години след това техен колега излезе за първи път в открития космос. Достигането до следващата цел - космическа станция, ще отнеме няколко стъпки.
През октомври ще бъде изстрелян "Тяндон 1" ("Райският палат") - безпилотно 8-тонно устройство. Скоро след това към космоса ще поеме лишеният от екипаж "Шенжу 8", който трябва да се скачи с модула "Тяндон". Две последващи пилотирани мисии - "Шенжу 9" и "Шенжу 10" - също ще се проведат като тренировки за скачането с "Тяндон 1".
Ще последват допълнителни мисии с екипаж, които допълнително ще усъвършенстват техниките на скачване. Към 2016 година Китай планира изстрелването на космическа лаборатория като подготовка за по-голяма космическа станция в края на десетилетието. Има и планове до 2025 година да бъде изпратен човек на Луната.
Китай обаче сериозно изостава от сроковете на програмата
Въпреки че държавата е постигнала забележителен напредък в пилотираните космически полети, Ян признава, че следващите етапи няма да бъдат лесни. "Естествено, срещнахме много затруднения, например при свързването на различните модули. Следващите етапи от програмата ще бъдат изпълнени с много препятствия".
Едно от тях ще бъде разработката на тежкото стартово съоръжение "Дългият поход 5", необходимо за изстрелването на компонентите на космическата станция в орбита.
"То вече е отлагано многократно, като сега очакванията са за първа процедура по изстрелване през 2014 г.", казва Джоан Джонсън-Фрийс, професор в американския военноморски колеж, експерт по китайската космическа програма. "Спазването на тази програма ще бъде индикатор за това дали Китай ще може да влезе в срока, който си е поставил за завършване на космическата станция".
Стъпките към по-голяма откритост са знак, че китайците са "научили уроците от "Аполо", твърди Джонсън-Фрийс - и че са наясно с ползите, които генерира подобна космическа програма, включително високотехнологични професии, модерни технологии с търговско и военно приложение, плюс световно и национално признание.
"Ако желаете да пожънете престиж и геостратегическо влияние от космическа програма, трябва да популяризирате тази програма", казва тя. "Така че Китай полага много усилия - въпреки културните и политически традиции - да направи космическата си програма достъпна за журналистите".
